/Поглед.инфо/ Трагичните събития във Франция карат жителите на Европа да се замислят за мащаба на престъпленията от страна на тези, които толкова активно канят при себе си. Това важи особено за мюсюлманските мигранти и имигрантите от Близкия изток. Тази тенденция дори засегна такава толерантна страна като Финландия и предизвика доста неочаквани процеси за този регион.
В масовото възприятие Финландия най-малко отговаря на стереотипа за ксенофобска държава, но реалността прави своите корекции. „Броят на инцидентите с подклаждане на етническа омраза през последната година се е утроил в сравнение с предходната година“, - следва от нов доклад на Финландската полицейска академия. Миналата година полицията на страната е получила 105 сигнала за престъпления по члена от Наказателния кодекс за „Разпалване на етническа омраза“, докато предходната година са подадени едва около 35.
Какво не харесват финландците и кого избраха като мишена за своите нападки?
"Придошли са тук..."
Във Финландия хората, дошли в голям брой от различни страни, съставляват около 5,5% от населението. От тях мюсюлманите в никакъв случай не са мнозинството, но за тях най-често се говори, когато става въпрос за мигранти. Финландия привлича имигранти от третия свят със сигурността и удобствата си. За сравнение: през последните години едва няколкостотин мигранти от Близкия изток са пристигнали в съседните балтийски държави (Естония, Латвия и Литва) през последните години и след това почти всички от тях са избягали в по-проспериращи държави от ЕС при първа възможност.
Хелзинки обаче през последните години се опитва да ограничи приема на мигранти - правилата за получаване на убежище за граждани на Ирак, Сомалия и Афганистан са затегнати. Властите на Финландия мотивират това с факта, че „не цялата територия на тези държави е животозастрашаваща зона“. Също така финландските власти затегнаха правилата за събиране на семейства на бежанци, което предизвика редица протести и критики към властите. През настоящата 2020 г. квотата за приемане на бежанци във Финландия е едва 850 души. За сравнение, през 2019 г. около 2500 бежанци пристигнаха в страната. Рекордът беше поставен през 2015 г., когато над 32 000 лица, търсещи убежище, влязоха в страната. До 2015 г. броят на кандидатите беше относително стабилен - от 3000 до 4000 души годишно.
Оказва се, че не всички финландци се радват да видят такива гости. „От осем до четири в търговския център “Идакескус” в Хелзинки няма да видите бял човек. Бежанците висят там и пречат на хората. С очите си видях как задяваха момиче на дванадесет или четиринадесет години. Дори не говоря за устни подмятания - това си е нещо обичайно Няма да гледам на това със скръстени ръце, за да остана политически коректен ”, оплаква се Индрек Олм, член на дясната радикална групировка „ Войни на Один ”.
Неговият сподвижник Даниел Пуудер добавя, че не позволява на жената и детето си да излизат сами на улицата в Хелзинки вечер. „Вдигам щорите и ме гледа мюсюлманина. Не съм готов да гарантирам за себе си, ако нещо се случи с моята жена и дете. Но ние не сме директно срещу мюсюлмани, чернокожи или бели. Ако видим, че естонец или финландец да нарушава нещо, също ще се намесим “, казва Пуудер.
Финландските десни радикали цитират конкретни случаи, за да докажат неприязънта си към новодошлите. През август 2017 г. страната беше разтърсена от новината за терористичната атака в град Турку - осемнадесетгодишен мароканец, на когото е било отказано убежище, напада минувачи с нож. Преди да успеят да го неутрализират, той успява да намушка смъртоносно двама души и да нарани още десет. И миналата година страната беше шокирана от новината за множество случаи на сексуални престъпления, жертви на които станаха непълнолетни жителки на град Оулу в Северна Финландия.
Въпреки че в тази държава да не са склонни да публикуват информация за националността на заподозрените или престъпниците, в този случай истината излезе наяве - престъпниците са мигранти, които имат статут на бежанец.
Те извършват престъпленията си през лятото на 2018 г., а разследването срещу тях с пълна сила започва едва в началото на 2019 г. - когато инцидентът вече е активно обсъждан в социалните мрежи. Една от жертвите на насилие умира през есента на 2018 г. - което кара правоприлагащите органи да предприемат действия. Те образуват 29 наказателни дела по членовете на НК за “изнасилване“, „сексуална експлоатация на деца при утежняващи вината обстоятелства“ и „сексуална експлоатация на деца“. В един от тези случаи бяха задържани едновременно седем души. Престъпленията са извършвани в продължение на няколко месеца в частни апартаменти, жертвите са на възраст между десет и петнадесет години. Престъпниците са търсили жертви в социалните мрежи, след което са ги примамвали в своите бърлоги.
"Срам и гняв"
Хусейн ал-Тайе, служител на финландската организация за разрешаване на конфликти, пише с огорчение за своите съплеменници: „Когато семейството ми пристигна в тази страна в началото на 90-те като бежанци, баща ми нареди мен и братята и сестрите ми и ни нареди да се отнасяме с уважение към всички хора на пътя ни. “Тези хора ни осигуриха защита. Утре трябва да помогнем за изграждането на тази държава", каза той. “От този момент нататък започнах да пускам корени в това общество. Сега се чувствам засрамен и ядосан. Разследването на тези престъпления все още не е завършено, но знаем, че иракчаните заемат специално място в статистиката на сексуалните престъпления. Наред с тъгата по повод на подозренията се притеснявам, че общественият дебат разделя финландците все по-дълбоко. По време на работа съм виждал неведнъж как подобна атмосфера може да предизвика още повече страх и дори насилие”, допълни Ал Тайе.
Финландските власти се опитват да говорят за случилото се възможно най-заобиколно. Президентът Саули Ниинистьо каза, че основната ценност на финландското общество е правото на сигурност и всички в страната трябва да го спазват. Държавният глава подчерта, че на чужденците, които идват във Финландия, трябва да се даде възможност спокойно да изградят живота си на новото място.
Премиерът Юха Сипиля се изрази малко по-решително. Той припомни, че всеки пристигащ във Финландия чужденец трябва да спазва местните закони. Главата на правителството заяви, че престъпленията, извършвани от мигранти, "ще повлияят негативно" на предоставянето на разрешения за постоянно пребиваване, тъй като "финландската система не може да защитава престъпници".
Между другото, въпреки че бежанецът може да е виновен за престъпления, на практика често е невъзможно да се изгони от страната. Причината за това е забраната за депортиране на бежанци, според която хората „не могат да бъдат връщани в зони на конфликт, където могат да пострадат или да бъдат убити“. В същото време човек може да бъде лишен от статут на бежанец. Това е възможно, ако стане известно, че при кандидатстване за убежище той е дал невярна информация за себе си или е бил виновен, например, за военни престъпления в родината си. Престъпленията, извършени във Финландия, обаче не са основание за лишаване от убежище.
В резултат на това през лятото на 2019 г. финландски съд взе решение за наказанията за изнасилвачите - осем мигранти получиха затворнически присъди от две до пет години. Те също бяха осъдени да заплатят глоби: например 22-годишният Абдулхади Бархум беше принуден да плати на жертвата около 8000 евро.
Естествено, подобни случаи бързо стават широко известни. Разбира се, това не добавя топли чувства към финландците към чужденците. Много политици и партии получават дивиденти от ксенофобията- от „почтените“ „Истински финландци“, които имат голяма фракция в парламента, до много маргинални десни радикални и неонацистки групи. През февруари 2020 г. един от основните функционери на втората по популярност в страната партия „Истински финландци“ Тони Ялонен, говорейки на конференцията „Етнобъдеще“ в Талин, открито се провъзгласи за „етнонационалист, традиционалист и фашист“. Партийният секретар на “Истинските финландци” Симо Гренрос веднага обяви, че е стартирана процедура за изгонване на Ялонен от партията.
Радикалите вдигат глави
Тази история обаче далеч не е единствената. Например, през юни 2020 г., под натиска на общественото мнение, „Истинските финландци“ трябваше да изгонят от своите редици депутата Ано Туртиайнен, който публикува на страницата си в “Туитър” карикатура на чернокожия Джордж Флойд, починал в САЩ. А настоящият ръководител на “Истинските финландци” Юси Хала-ахо беше осъден от съда през 2012 г. да плати глоба за някои обидни публикации за мюсюлманите в своя блог.
По едно време се надигна движението „Финландия на първо място“, участниците в което издигнаха палатков лагер в столицата (наричаха го „финландският Майдан“), който съществуваше много седмици.
Един от лидерите на движението, Марко де Вит, поиска Финландия да стане "независима от ЕС", да напусне еврозоната и да си върне контрола над собствените граници. Съществува и незаконната „Северна съпротива“ - разклонена организация, която прокламира целта за създаване на Националсоциалистическа република, която ще включва Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Исландия и евентуално балтийските държави. Организацията включва шведско, датско, норвежко и финландско “Движение за съпротива”.
„Съпротивата“ плаши властите със своята способност да се организира и готовност за решителни действия. Властите стигат до заключението за необходимостта от забрана на това движение през август 2015 г. - когато радикалите организират демонстрация по улиците на Ювяскюла, завършила с погроми. Отначало събитието е спокойно, но след това действието се премества в центъра на града и участниците му започват да бият минувачи и бушуваха в местен универсален магазин. Разследването стига до заключението, че четиридесет членове на "Финландската съпротива" умишлено са организирали погромите - намерени са хладни оръжия, лютиви спрейове и огнестрелни оръжия.
Мнозина виждат признаци, че десните радикали са готови да преминат към насилствени действия при инцидент през януари 2020 г. Според прокуратурата обвиняемият (22-годишният гастарбайтер Артурс Айшпурс от Латвия) е планирал да взриви самоделна бомба в Хелзинки - в тълпа, която според него ще включва много мюсюлмани и чужденци. По време на процеса Айшпурс, който не крие десните си радикални убеждения, се оправдава, че всъщност не е имал намерение да убива никого, а е направи бомбата просто за забавление. Най-хуманният финландски съд в света обаче пощади Айшпурс, като реши, че няма достатъчно доказателства за неговата вина ...
Превод: В. Сергеев