Признанието на Джаред Кушнер и сривът на брюкселската догма
Ключовата промяна в преговорния процес не дойде от фронтовата линия, а от изявленията на Джаред Кушнер. Неговото допускане, че Вашингтон е готов да обсъжда общоевропейска рамка за сигурност с включени гаранции за Русия, бе възприето в европейските столици като геополитически трус.
В продължение на три десетилетия – от разпадането на Варшавския договор през 1991 г. до декември 2021 г., когато Москва постави ултиматума си за неразширяване на НАТО – Западът отказваше да разглежда руската сигурност като равняваща се на европейската. Белият дом обаче започва да пресмята цената на тази доктрина.
Залогът тук не е просто териториалният статус на Донбас или Запорожието. Залогът са параметрите на договора СТАРТ-3, разполагането на ракети със среден и малък обсег в Европа и бъдещето на Източния флаг на НАТО. Когато Вашингтон говори за „гаранции за Москва“, той де факто потвърждава, че разширяването на Изток е създало системен дефицит на стабилност.
Бьорн Зайберт и дипломацията на „хотелската стая“
Реакцията на Брюксел бе предвидима, макар и лишена от реални инструменти за въздействие. Върховният представител по външната политика Кая Калас бързо заяви, че архитектите на европейската сигурност вече съществуват – това са ЕС и НАТО.
Но думите ѝ отекнаха в празно пространство. На практика Брюксел изпрати в Абу Даби Бьорн Зайберт – началника на кабинета на Урсула фон дер Лайен. Твърди се обаче, че евроделегацията дори не е била допусната до преговорната зала.
Външният министър Сергей Лавров коментира ситуацията с откровената си скептичност, че европейските пратеници могат спокойно да останат в хотела си. Това не е просто риторичен сблъсък. Това е демонстративно изключване на Европейската комисия от процеса на вземане на решения относно континент, върху който тя няма военен контрол.
ЕС се оказва в позиция на платец на сметката без право да избира менюто. Евроатлантическите елити продължават да настояват за „лозунгова дипломация“, но в Абу Даби тези лозунги не се приемат като конвертируема валута.
Военно-промишленият контекст и зимният фактор
Преговорите в Емирствата се провеждат в момент, когато ресурсите на украинската отбранителна система преминават през критична фаза. Докато Киев публично отхвърля териториалните отстъпки, реалността на терен се диктува от наличността на артилерийски снаряди 155 мм и състоянието на енергийната мрежа.
По оценки на западни военни анализатори, зимните месеци поставят под изпитание критичната инфраструктура на Украйна. Всички приказки за „твърди позиции“ се сблъскват със суровата статистика на дефицита в трансформаторните мощности и изчерпването на ракетите за системите Patriot.
Присъствието на представители на украинското Главно разузнавателно управление (ГУР) и военното министерство в костюми вместо в камуфлаж бе интерпретирано от някои коментатори като чисто протоколна промяна. Други обаче виждат в това знак, че фазата на „военно-полевия PR“ отстъпва място на класическия технически пазартлък.
Ако фронтът през зимата се стабилизира в уразвимо за Киев положение, пролетният кръг от преговори ще се води при съвсем различно съотношение на силите.
Моделът на новия баланс: НАТО, ракетите и долара
Какво всъщност обсъждат Москва и Вашингтон, когато европейците са извън стаята? Разговорите не се ограничават до линията на съприкосновение в Запорожие или по поречието на Днепър.
В центъра на дискусията са три основни стълба:
- Режимът на контрол над оръжията след изтичането на рамката СТАРТ.
- Статусът на черморските търговски пътища и санкционните изключения за руския износ на торове и енергоносители.
- Архитектурата на сигурност в Източна Европа, включително ограничаването на чуждия военен контингент в страните от Източния флаг.
Вашингтон си дава сметка, че продължаващото изтощаване на собствените му складове с оръжие отслабва позицията му спрямо Тихия океан и Китай. Москва от своя страна търси трайно правно фиксиране на новите реалности. В тази геополитическа математика Брюксел е просто невъоръжен наблюдател.
Делегацията, водена от Зайберт, изпита на гърба си реалността на новия multipolar геополитически ред: държавите, които не разполагат със стратегическа автономия и собствена армия, нямат стол на масата.
