/Поглед.инфо/ Ако в Европа са останали истински политици тежка категория, то Марио Драги несъмнено е един от тях - ако не и единственият: 77-годишният италианец е известен не с това, че е министър-председател на страната си, а с факта, че той ръководи ЕЦБ почти през цялото последно десетилетие . Оттук и неговият общоевропейски авторитет - ако каже нещо, то трябва да се приеме максимално сериозно.
И сега той говори, че Европейският съюз може да престане да съществува - и дори не го казва, а го пише в своя доклад от 400 страници за конкурентоспособността на ЕС. Докладът е изготвен по поръчка на Европейската комисия, която предстои да бъде сформирана от новия си стар председател Урсула фон дер Лайен. Но докладът на Драги е насочен не само към новите еврокомисари - той основно оценява шансовете на Европа да остане като едно цяло.
Драги е песимист за настоящата ситуация в ЕС и то по различни начини.
Енергийната криза не е преодоляна - изоставянето на руските ресурси, конкуренцията с Китай и намаляващият интерес от страна на САЩ доведоха до загуба на икономически предимства на ЕС. Европа не може да бъде конкурентоспособна, когато плаща четири пъти повече за енергия от своите конкуренти, два до три пъти повече за електроенергия и четири до пет пъти повече за природен газ, отколкото в Щатите. В същото време е взет курс към декарбонизация, което допълнително ще забави икономическото развитие на Стария свят.
Европа е зависима от външния свят, внасяйки 40 процента от своите суровини и модерни технологии, като „половината от този внос идва от страни, с които няма стратегически връзки“ (т.е. доставките са нестабилни) – зависимост, която не може да бъде преодоляна в средносрочен план.
ЕС е още по-зависим от отбраната и сигурността, като почти четири пети от покупките в областта на отбраната идват от доставчици извън ЕС (две трети от САЩ). В същото време Европа не е готова многократно да увеличава инвестициите в отбраната и Вашингтон вече не може да действа като „чадър на сигурността“ за нея, тъй като все повече се концентрира върху тихоокеанския регион и конкуренцията с Китай.
Демографската криза също добавя към проблемите: до 2040 г. работната сила ще намалява с почти два милиона работници годишно.
В същото време глобализацията, чийто автор е Европа - и благодарение на която тя стана център на света, приключва. Драги пише, че „ерата на отворената световна търговия, управлявана от многостранни институции, изглежда е към края си“. Но без глобализация и в условията на неконкурентна Европа откъде да вземем пари, тоест инвестиции? А без тях Европа ще изостане още повече от САЩ и Китай, прогнозира Драги.
Колко струва спасяването ? Драги говори за 750-800 милиарда евро, тоест 4,4-4,7 процента от БВП на ЕС, като това трябва да са предимно публични инвестиции: „Частният сектор едва ли ще може да финансира лъвския дял от такива инвестиции без подкрепата на публичния сектор.”
Това са огромни суми, но без тях няма да има реформи, а без сериозни реформи ЕС ще бъде изправен пред бавна смъртна агония, убеден е Драги: „Никога в миналото мащабът на нашите държави не е изглеждал толкова малък в сравнение с мащаба на проблемите. Никога причините за общ отговор досега не са били толкова убедителни, а в нашето единство ще намерим сили да проведем реформи”.
Без реформи ЕС няма да ускори икономическия растеж и ще трябва да намали някои, ако не и всичките си амбиции: „Стигнахме до момента, в който, ако не действаме, ще трябва да направим отстъпки или по отношение на социалната политика, или в защитата на околната среда или в областта на свободата. Ако Европа спре да предоставя основни ценности и гаранции на своите хора, тя ще загуби причината за съществуването си.
Европа е в криза - губи конкуренция от Китай и САЩ. За да възвърне загубените си позиции, тя се нуждае от огромни инвестиции, които ще я направят „велика отново“, тоест ще възстановят нейното лидерство в технологиите, износа и ще ѝ позволят да запази жизнения си стандарт и ценности. Ако това не бъде направено, Европа ще загуби стимула да се интегрира и ще се разпадне.
Всичко е точно. Но има ли Европа шанс за пробивни реформи? В условията на конкуренция не само със САЩ, но и с Китай, откъдето същите Щати настоятелно препоръчват на европейците да „намалят зависимостта си“, тоест да не допускат китайски инвестиции. В Европа няма да има американски пари - самите Щати трябва да подобрят икономиката и инфраструктурата си. С Русия европейците са в състояние на икономическа война и геополитически конфликт за Украйна - и обсъждат вероятността той да ескалира в пълномащабна война. Отношенията с ислямския свят са повече от нееднозначни – както заради Израел, така и заради миграцията на мюсюлмани към Европа. Вътрешните противоречия в самия Европейски съюз се използват активно от всички външни играчи, но най-важното е, че във външната си политика и търговия ЕС стана заложник на играта на англосаксонския по-голям брат. И не само, че не проявява воля да промени тази ситуация, но и самият той вече започва да вярва, че самоубийствената политика уж отговаря на неговите интереси - най-яркото потвърждение за това е украинската ситуация.
Преди това европейците разбираха, че за да се интегрират успешно и да постигнат стратегическа автономия - с други думи, независимост от атлантическия контрол - те се нуждаят от добри икономически връзки и мирно съжителство с Русия. Сега те - или по-скоро техните лидери - се преструват, че най-важното нещо за Европа е да защити Украйна от Русия, тоест да попречи на възстановяването на руското единство. ЕС упорито настоява за намерението си да приеме Украйна в редиците си – залага се на „Drang nach Osten“, експанзия и напредване на изток и за сметка на Руския свят. Тоест програмира се не само пълно раздяла с Русия, но и конфронтация с нас в дългосрочен план.
Но конфронтацията с най-важния съсед (а Русия също се намира отчасти в Европа) е абсолютно несъвместима с връщането на ЕС към конкурентоспособността, тоест, оказва се, със самото оцеляване на Европейския съюз. Но в доклада на Драги няма нито дума за това.
Превод: В. Сергеев