/Поглед.инфо/ Европейският съюз тъне в бюрокрация и се опитва да регулира семейните ценности в Източна Европа

Как се справя освободената от Русия Европа? Отговорът на този въпрос е очевиден за всички, с изключение на служителите в коридорите на Berlaymont, офис сграда в Брюксел, където е седалището на Европейската комисия. Европейските комисари нямат време да погледнат през прозореца, за да преценят последствията от бурната си дейност.

Само за деня 6 септември те проведоха заседание по политическите приоритети на Комисията и прегледаха ключови материали от пресата, разпространени през последните 24 часа; говориха на третата среща на върха на първите дами и господа по проблемите на психичното здраве; предложи критичен инфраструктурен проект, което ще подобри координацията на ЕС в отговор на опитите за прекъсване на тази критична инфраструктура;

Също бяха предложени конкретни стъпки за по-нататъшно цифровизиране на координацията на системите за социална сигурност в Европа; разработва се Европейската карта за хора с увреждания; прие се доклада за 2022 г. относно дейностите на ЕС за защита на търговията и пак на този ден за първи път назначи шестима гейткипъри /портиери, пазачи/ - цифрови платформи, които от гледна точка на Брюксел осигуряват важен канал за комуникация между тях и потребителите в съответствие със Закона за цифровите пазари (DMA ) и ... това все още не е всичко.

Това няма как да не ви замае главата. Ясно е, че те приключиха след полунощ, когато уличните протести вече се бяха разпръснали. И вече нямаше кой да повика и да бъде чут от обитателите на Берлемонт. Жалко. И ето защо.

Както съобщава базирания в Брюксел Euractiv, Германия и Франция вече молят Брюксел да спре да ги командва.

Германия, принудена да намали бюджета си за 2024 г. с 30 милиарда евро, сега се нуждае не от команди, а от мерки за укрепване на икономиката и нейния растеж. Берлин и Париж са готови да стартират инициатива, за да „помолят ЕС да намали задълженията за отчетност за компаниите“, което Берлин се надява да помогне на икономиката да се върне в обичайните си релси.

Съгласно прогнозите за растеж за 2023 г. Германия изостава зад други големи икономики за втора поредна година, което налага спешна правителствена намеса. Именно това вълнуваше германските министри на закритата двудневно съвещание.

На срещата беше разработен план от 10 точки, който между другото гласи, че „десетилетията членство на Германия в ЕС създадоха истинска джунгла от бюрокрация, в която е трудно да се ориентирате. Това се превърна в истинска бариера за инвестиции, особено за малките и средни предприятия.“

Ето защо един от ключовите приоритети на плана беше намаляването на бюрократичната тежест на ниво ЕС. „Процедурите трябва да бъдат ускорени, бюрокрацията намалена и, ако е възможно, не трябва да се създава нова бюрокрация, както в Германия, така и в Европейския съюз“, носи се викът за помощ от двореца Мезеберг, където министрите бяха озадачени как да победят чудовището, което сами са родили.

Този вик за помощ намира отзвук в Париж, поради което германският министър на икономиката Роберт Хабек и министърът на правосъдието Марко Бушман предлагат да започне френско-германска кампания за намаляване на задълженията за докладване. Появата на тази френско-германска инициатива беше отговор на изявленията на френския президент Еманюел Макрон, който призова за пауза в одобряването на все по-новите екологични правила на ЕС. И сега германското правителство „координира в детайли“ по-нататъшните действия с Франция.

ЕС сега страда от „делириум на създаване на правила“, който подкопава разбирането на бизнеса за законовите им задължения и намалява конкурентоспособността им, подкрепи германците Патрик Мартин, президент на най-голямата френска бизнес асоциация MEDEF.

Автокрацията на брюкселската бюрокрация е дългогодишна болест. Изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която обяви още през март, че до есента ще представи план за намаляване на изискванията на ЕС за отчетност за компаниите с 25%, се възприема като опит за лечение на това.

Предполагаше се, че планът ще стане част от пакет от мерки за подпомагане на малките и средни компании, които са най-засегнати от регулациите на ЕС. Европейската комисия ще го обяви на 12 септември – едва ден преди последната реч на фон дер Лайен по време на настоящия мандат на пленарното заседание на Европейския парламент в сряда, 13 септември. Номерът е, че на цяла Обединена Европа са дадени само 24 часа за обсъждане и формулиране на позиция по документа.

Трипартийната правителствена коалиция на Германия вече заложи на съкращаване на бюрокрацията, възобновяемата енергия и по-добри условия за стартиращи компании, за да преодолеят настоящия икономически спад в страната. А сред десетте точки на Мезеберг е изискването за освобождаване на средните компании от задълженията за докладване към ЕС и премахването на задълженията за двойно отчитане.

Освен това „Директивата на ЕС за надлежна проверка на устойчивостта“ (CSRD) също е критикувана, която ще позволи на компаниите да бъдат глобявани „за нарушения на човешките права и околната среда по цялата верига на стойността на даден продукт“ и „ще удари приходите на малките и средни предприятия в ЕС и особено в квалифицираните занаяти“, казаха ръководителите на Германската асоциация на работодателите BDA и Конфедерацията на квалифицираните занаятчии в писмо до канцлера Шолц. „Политиците трябва да разпознават и зачитат границите на това, което действително може да бъде постигнато“, казват те.

Но на кого и какво дължи Брюксел?

Френско-германските искания, изложени в Мезеберг, за по-нататъшно намаляване на бюрокрацията на ниво ЕС може не само да дадат надежда на Фрейе Лемке, главният лобист на ЕС в Германската търговско-промишлена камара (DIHK). Но за да спре брюкселският валяк, който мачка Европа под себе си, само призивите за уважение не са достатъчни.

Брюксел е свикнал да командва чуждите приходи и да се бърка не само в бюджетите на подчинените му държави, но и в леглата и дори в гащите на своите граждани. А това е може би дори по-унизително от бъркането в джобовете ви.

Като пример, сега от България се изисква да създаде правен статут за признаване на еднополовите двойки, които, по мнението на служители на ЕС, са напълно лишени от права в страната, за да получат защита на личния и семейния си живот. Европейският съд по правата на човека, базиран в Страсбург, съобщи това миналата седмица .

Това решение е основополагащо за развитието на българското законодателство в областта на равенството и правата на ЛГБТ. Много двойки в България се оказват в правен вакуум, защото от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна – на територията на Република България – нямат правни отношения“, каза Деница Любенова, председател на ЛГБТ общността в България.

Поводът за Страсбург беше отказът на България да признае брака на две перверзни жени Дарина Коилова и Лилия Бабулкова, които се „омъжиха“ през 2016 г. във Великобритания и сега са се преместили в София.

Според българското законодателство само мъж и жена могат да се намират в „интимни отношения“ и да сключват брак, което е съвсем логично за всеки психически здрав човек. Но ЕС отдавна изнудва с хетеросексуалните българи и настоява содомитите да бъдат признати за „норма“. И този „нашийник” от ЕС им е готов.

Така ЕС се втурва по собствените си релси, произвеждайки нови и нови закони и разпоредби, които спъват развитието на индустрията, като в същото време нарушават нормалността като право на европейците. Какво ще излезе от това? Отговорът не е в гората от инструкции, измислени от брюкселските бюрократи, а в главите на европейците. Но ще успеят ли да го предадат на функционерите?

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?