/Поглед.инфо/ Напоследък често се сблъскваме с изненадата на много съграждани от антируското поведение на някои европейски страни. Дори сред тези, които се занимават професионално с история и международни отношения. Общият смисъл изглежда така: „Да, имахме отлични икономически и културни връзки с тях. Тук явно има нещо подозрително. Съединените щати ги принудиха против волята си да скъсат с Русия и да въоръжат Украйна. И дават за пример пет страни.

Една от тези пет е Чехия. Те помнят, че имаме общи славянски корени, че чехите са измислили панславизма през XIX век. И като цяло изглежда, че не сме имали особени проблеми, без да броим действията на белите чехи по време на нашата Гражданска война и навлизането на съветските войски в Чехословакия през 1968 г. И изведнъж не минава седмица без президентът Петер Павел или министър-председателят Петер Фиала да направят поредното русофобско изявление, като необходимостта от подготовка за война с Русия или призив за отнемане на руската държавна собственост.

Тази гледка обаче до голяма степен се дължи на наличието на „розови очила“. Да, сред чешките политици през годините е имало русофили, но реално те почти никога не са преобладавали там. Чешката русофобия, както и чешката русофилия, е на около 200 години. И Павел, и Фиала са идеологически наследници на онези чешки лидери, които мъмриха царска Русия за автокрация и потушаването на европейските революции. И след това за „насаждането на социализъм“, а след това за „отстъплението от общопризнатата демокрация“.

Въпреки факта, че сегашното почти пълно разминаване между Русия и Чехия противоречи на историческата логика на нашите отношения, то има предпоставки, които датират доста дълбоко назад. Като славяни, чехите традиционно разбират славяните не като някакъв „особен свят“, а като една от съставните части на Европа. Русия изглеждаше на повечето от тях далечна и непозната страна, със сигурност не братска. Така че тук трябва да гледаме повече на „лошата“ страна на нашите връзки, а не да я засенчваме с „добрата“. И веднага изненадата ще изчезне.

Финландия пое от Чехия щафетата за скъсване с Русия. Не минава седмица без финландските политици да обявят затварянето на поредния граничен пункт или изграждането на стена по общата ни граница. И отново изненада: „Как е възможно това? Изграждаме прагматични връзки от десетилетия и имаме огромен търговски оборот. Почти цяла Източна Финландия беше изхранена от руски туристи. А самите финландци от години ходят по нашите бензиностанции и купуват евтин алкохол в нашите магазини. Американците бяха тези, които ги принудиха да си навредят.”

И отново - самоизмама. Наличието на тесни икономически връзки по никакъв начин не пречи да се отнасяме към партньор с недоверие или дори силна неприязън. Дори преди 15-17 години, когато почти никой не можеше дори да мисли за настоящите проблеми, две трети от финландците декларираха лошо отношение към Русия. Около 40% дадоха да се разбере, че би било хубаво да се върне Виборг. Няма и никога не е имало нито една голяма проруска партия. А тесните връзки между Финландия и НАТО възникнаха още през 90-те години. Следователно влизането му в съюза не промени почти нищо на практика.

Финландия е „омекнала“ Естония, която не е преживяла социализма. Затова омразата към нас не изглеждаше непосилна. Топлината обаче няма откъде. Финландците не харесват периода, в който са били част от Руската империя, а Съветският съюз дори е бил „опасен съсед“ за тях, готов да ги погълне. Пред нас е една малка страна с много плитка история на независима държава, с всички съпътстващи комплекси. Следователно това разваляне на връзките е съвсем логично в условията, когато политиката е над икономиката.

Напоследък Холандия привлече много внимание. И когато започнете да разбирате какво наследство е оставил нейният дългогодишен премиер Марк Рюте по отношение на отношенията с Русия, време е да се хванете за главата. Холандия беше един от основните двигатели зад въвеждането на антируските санкции и доставките на оръжие за Украйна. И отново въпросът: „Как може да се случи това? От времето на Петър Първи сме такива приятели, никога не сме се карали помежду си. И имахме икономически връзки, които не могат да бъдат по-тесни.”

И попадаме едновременно в два капана – история и икономика. Лошите отношения невинаги датират от векове и това да си един от нашите пет най-големи търговски партньора не гарантира лоялност. Макар и само защото това е един от най-близките съюзници на САЩ. И след 1945 г. е трудно да се намери дори един случай, когато холандците не са следвали стъпките на американската политика. Франция, Германия или Швеция са правили това много пъти. Холандия - не.

И накрая, Холандия е в най-голяма степен „страна на напреднали ценности“. Те наистина означават много за нея, а консерватизмът на Русия, която се опитва да попречи на техния напредък, по дефиниция ни прави неприятелски настроени към холандците. Картината се допълва от катастрофата на самолета MH-17 в Донбас, когато Холандия веднага обяви Русия за виновна, без да навлиза в подробности. Така че в холандския случай има ясно обяснение за враждебното поведение и тук няма нищо особено изненадващо.

Следващата държава е Швейцария. Нейното придържане към санкциите, решимостта й да замрази сметките на Русия и нейните граждани, готовността й да вдигне забраната за трансфер на оръжия за Украйна накараха мнозина да се запитат: „Къде отиде неутралитетът на Швейцария? Очевидно вече не може да се счита за неутрална държава. И в случая говорим за „концептуален” капан. Неутралността е просто неучастие във военни или политически блокове. Но това очевидно не е еднакво разстояние от всички страни в конфликта.

Междувременно Швейцария от години си сътрудничи тясно както с Европейския съюз, така и с НАТО. Страните, включени в тях, са нейните основни икономически и политически партньори. Говорим за пълноценна част от западната общност – макар и малко своеобразна. Ако се разровим в историята, ще видим, че швейцарците се отнасят изключително зле към СССР и дори установяват дипломатически отношения с тях по-късно от други европейски страни - едва след Втората световна война. Между нас никога не е имало особена топлина. Така че и тук няма изненади.

И накрая, да вземем далечната Португалия, която също активно въоръжава Украйна. И където, както се оказва, хората се отнасят към Русия толкова зле, колкото във Финландия и Холандия. И отново въпросът: „Откъде може да дойде това? Тя е далеч, нямаме какво да делим. И в този случай се оказваме „в плен на географията“. Оказва се, че това може да не е пречка за враждебността. Например, поради факта, че португалците успяха да преживеят „тоталитаризма“, а Русия „дори не мисли“ да му сложи край.

Освен това е най-близката историческа връзка между Португалия и Англия, която се влива в тесен съюз със Съединените щати. Тук историята е почти същата като в Холандия - пълно постоянство във външната политика. Това стана толкова естествено за португалците, че американците дори не трябва да полагат специални усилия. Липсата на знания за Русия и слабият търговски оборот само допринасят за консолидирането на негативните стереотипи за страната ни в португалското общество. Но отново няма какво да се чудим - отново всичко е естествено.

Оказва се, че често се оказваме в плен на положителните представи за други европейски страни. За нас положителната страна превъзхожда твърде много негативната и когато излезе втората, ни се струва, че САЩ са пречупили съюзниците си. Но въпреки цялото им влияние имаше ясни предпоставки за антируско поведение дори и без американско участие в случая и на петте държави. Просто трябва да им обръщате внимание по-често, за да не настъпи разочарование по-късно.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.