/Поглед.инфо/ Значително събитие ще се състои на 10 септември 2021 година. Ще бъде отбелязана 300-годишнината от подписването на Нищадския мирен договор, който слага край на Северната война и завинаги утвърждава Русия в Европа на брега на Балтийско море.

От руска страна мирът е подписан от сътрудника на Петър Велики, известния шотландец Джейкъб Брус, представител на кралската династия на Шотландия, която по това време напълно е загубила независимостта си от Лондон (1707) . И не случайно тази мисия е поверена на Брус: по този начин, като че ли, се признава значителният принос, който цяла плеяда от шотландски офицери и генерали, оказали се в руската служба, дават за победата над Швеция. Губейки независимостта на планинската си страна, нейният военен елит предпочита да намери нова родина в далечна Русия. И вероятно има някакъв исторически модел във факта, че именно в годината на 300-годишнината от юбилея на Нищад, въпросът за връщането на независимостта на Шотландия отново възникна с пълна сила.

Трябва да се признае, че нито една от новите държави, появили се на картата на Европа през последните десетилетия, не е имала такава 800-годишна традиция на независима държавност като Шотландия. Същото може да се каже и за други ресурси, които позволяват на шотландците да претендират за специално място в света, от културни до икономически. Има нещо ненормално във това, че това право не се предоставя на онези, които са най-узрели за него.

Лондон, който вече е жертвал много части от бившата си империя, се държи до край на своя шотландски „заден двор“. Продължава да го прави и сега.

В края на януари британският премиер Борис Джонсън направи обиколка из Шотландия. Придвижвайки се из градовете в региона, той призова шотландските националисти да спрат да говорят за нов референдум за независимост по своя характерен екзалтиран начин. Видите ли, шотландците "трябва да се съсредоточат върху възстановяването на страната след пандемията на коронавируса".

Борис Джонсън заяви, че желанието на Никола Стърджън да проведе референдум след изборите през май е "тактика за саботаж", целяща да отклони вниманието от провалите на Шотландската национална партия (ШНП) във вътрешната политика. Обективните данни обаче показват, че както в борбата срещу "пандемията", така и при преодоляването на нейните социално-икономически последици, Стърджън действа по-ефективно от Джонсън на общо британско ниво. Дори лондонският “Гардиън” признава, че на изборите през май ШНП, "която възнамерява да направи референдума за независимост централна част от своята кампания, ще спечели мнозинството от местата в шотландския парламент". Анкетите показват, че избирателите симпатизират на увереното лидерство на Стърджън и дълбоко се съмняват в компетентността на Джонсън.

Не е изненадващо, че както често се случва напоследък, британците използват „последния аргумент на краля“ - прословутата руска заплаха. Аргументират се например, че независима Шотландия няма да бъде в безопасност поради интригите на „агресивната“ Москва. В същото време, казват те, ще ѝ бъде трудно да разчита на НАТО, тъй като Лондон има правото да наложи вето върху влизането на нови държави в тази организация, за разлика от ЕС, където след Брекзит Лондон загуби тази възможност.

Британските власти са особено загрижени за съдбата на базите за ядрените си подводници “Трайдент”, разположени в шотландските заливи Фослейт и Колпопрт. Вестник “Спектатор” е уверен, че независимото правителство, ръководено от ШНП, определено ще поиска те да бъдат премахнати от Шотландия. В регионалното правителство вече е изготвен доклад, който казва, че бойните глави могат да бъдат деактивирани в рамките на няколко седмици, а целият арсенал може да бъде премахнат от Шотландия за две до четири години.

Всъщност защо ѝ е всичко това на нова Шотландия, ако освен от Лондон няма друга външна заплаха за нея? И най-малко - от Русия, разположена от другата страна на континента. Москва както от историческа гледна точка, така и от гледна точка на днешната политика, е напълно готова да си сътрудничи с Единбург и да му предостави всякакви гаранции за сигурност.

Русия и Шотландия имат общ небесен покровител - Свети Андрей Първозвани. Шотландците използват добре познатото знаме на Свети Андрей, само че с обратни цветове: бял кръст върху син фон. Като национален символ кръстът на Свети Андрей се използва в Шотландия от края на XIII век. В Русия Петър I одобрява ордена на Свети Андрей Първозвани и знамето на свети Андрей по шотландски образец през 1699г.

Шотландците се появяват в Русия преди Петър. Те например са използвани от Иван Грозни в Ливонската война, занимават се с корабостроене, производство на оръжие.

През първата третина на XVII век генерал Александър Лесли, син на известен шотландски военачалник, попада в руската армия. Той подписва договори да докара 5000 наемници в Русия. В този случай един от четирите полка е набран единствено от шотландци. Този полк участва в превземането на Смоленск и обсадата на Рига.

През XVIII век шотландецът Огилви, любимецът на Петър I, ще се издигне до ранг на фелдмаршал и ще стане главнокомандващ на руската армия. Именно Огилви прави първия инвентарен опис на щата ѝ.

Един от най-известните руски шотландци е Джейкъб Брус, подписал мирния договор в Нищад. Той е един от най-близките съратници на Петър I, фелдмаршал. Участва в кримската и азовската кампании, за командване на руската артилерия в битката при Полтава през 1709 г. е награден с орден „Свети Андрей Първозвани“. През 1702 г. той открива първата обсерватория в Русия в Сухаревската кула на Навигационното училище .

Генерал Патрик Гордън е един от не само изтъкнатите руски военни предводители, но и личните, най-доверените приятели на Петър Велики.

В края на XVIII век адмирал Самюел Грайг по време на Руско-шведската война от 1788-1790. командва успешно Балтийския флот.

През XIX век, в битките за Руската империя, потомъкът на старо шотландско семейство, фелдмаршал Баркли де Толи, е особено известен. След него Кутузов, който става главнокомандващ на руската армия по време на войната срещу Наполеон, продължава очертаната от него тактика.

Списъкът на създателите на руската държавност и култура измежду шотландците е страхотен извън военната каста. За националната памет може би най-известен е друг потомък на шотландците - поетът Михаил Лермонтов. Неговият прародител Джордж Лермонт е дошъл в Русия през Литва в началото на XVII век. Родом е от град Сейнт Андрюс, известен с най-стария университет в Шотландия. Лермонт се озовава в Русия като военнопленник, след което е прехвърлен в руската служба.

Самият Михаил Лермонтов пише в стихотворението “Гробът на Осиан”:

Скрит на мъглата в океана

под бурен свод сред равнини

немее гробът осианов

в шотландските ми планини.

За роден вятър се отправя

към него устремен духът,

та там от този гроб в забрава

живот да почне втори път!

За основател на руския класицизъм в архитектурата се смята Чарлз Камерън, шотландец по произход. През 1802-1805г. той е главният архитект на Адмиралтейството.

Дори известният пътешественик Н. Н. Миклухо-Маклай проследява семейството си от шотландския клан Маклай.

Сред шотландците в Русия има много известни лекари, представители на други професии, бизнесмени. Известният ЦУМ в Москва например е основан от шотландците Мюир и Мерелиз.

Учените, водещи изследвания за идентифициране на генетичната връзка между Лермонт и Лермонтов, вярват, че шотландската кръв може да тече във вените на около 250 000 руснаци. В същото време много потомци на шотландците може и да нямат представа за своите корени.

Така че руснаците не могат да изпитват никакви други чувства, освен чувството за историческа близост, благодарност и уважение към бъдещата независима Шотландия. Шотландците не трябва да се страхуват от Русия или да търсят защита от Северноатлантическия алианс. Те може да изберат свой собствен път, какъвто например са последвали Австрия и Швеция, които са членки на Европейския съюз, но не и на НАТО. И това само ще укрепи стабилността и сигурността на Европа. Така Единбург ще лиши от важен контрааргумент Лондон, който възпрепятства независимостта на Шотландия със заплаха да наложи вето за влизането ѝ в НАТО.

Превод: В. Сергеев