/Поглед.инфо/ Вече прилича на обсада - германски фермери са блокирали 70 входа на аутобаните около Берлин във федерална провинция Бранденбург, пише “Берлинер Цайтунг”. Фермерските протести в Берлин и Бранденбург показват, че бюргерът е бесен и е готов да вдигне лопатата си с тор срещу канцлера Шолц и неговото правителство. Но след като погледнете по-широко, ще откриете, че не само германците се движат на континента. Три години на пандемия и яростни антируски санкции по време на „нахлуването в Украйна“ показаха, че е дошло времето за възстановяване на европейския проект.
Според анализаторите на “Економист” основният компонент на „формулата на нова Европа“ е падането на Германия от пиедестала. В допълнение, „формулата“ включва прехвърляне на политическа дейност на изток, въпреки откритото паразитиране на икономиките на балтийските пигмеи и Полша. В допълнение, възходът на Китай и перспективата за възраждане на тръмпизма в Америка принудиха ЕС да забрави табутата от Маастрихт и да спонсорира собствените си производители на стоки повече и от Пекин.
Това е последното обстоятелство, което доведе до отпускането на най-големия пакет финансова помощ в историята, по-голямата част от който беше 723,8 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост, за който страните от ЕС сега се страхуват, че няма да имат време да похарчат преди края от 2026 г. Всъщност с тази торба с пари започна бързото нарастване на ролята на квазифедералните институции в Брюксел.
Централизираните институции на ЕС, ръководени от Урсула фон дер Лайен, която оглавява изпълнителната власт на ЕС от 2019 г., натрупаха повече власт от всякога. Брюкселската машина от 32 000 души все повече влияе върху политическите и геополитическите въпроси в блока от 27 държави. След като пое контрола върху закупуването на ваксини и закупи от тях от “Файзер” по цели девет за всеки жител на Европейския съюз, харчейки астрономическите 70 милиарда евро, Урсула изобщо не се смути и, за да се бори с икономическия спад от коронавируса, създаде Фонд за възстановяване под формата на заеми и грантове. Нещо повече, Европейската комисия започна да насочва парите така, че да отговарят на собствените ѝ приоритети. В замяна на еврото Брюксел получи възможността да изнудва страните от ЕС, изисквайки те да приспособят собственото си вътрешно законодателство и парична политика, спешно да „озеленят“ икономиката си, да коригират морала, за да приспособят „ЛГБТ ценностите“ към него и много други. И ако на местните служители не им пука, то това не се отнася до германските бюргери. И сега, от Финландия до Франция, крайната десница, противопоставяща се на диктатурата на служителите в Брюксел, бързо набира гласове преди изборите за Европейски парламент през юни.
Но да се върнем на Германия. За всички вече е очевидно, че тя не е на „главната маса на ЕС“, където се решава бъдещето на Европа. Канцлерът Шолц се смята за безследно изчезнал от европейската политическа сцена. Той просто беше лишен от гласа си от хитрата коалиция от леви зелени и либерали, обезсилвайки способността на канцлера (ако изобщо има такава) да влияе върху решенията в Брюксел. Политическият хаос в Германия след напускането на Меркел се оказа много полезно за Франция. И това вече се забелязва, макар и само защото много от политическите решения на ЕС в наши дни имат ясно изразен френски привкус: липса на големи нови търговски сделки, срещу които да протестират френските фермери, частично облекчаване на европейските правила, ограничаващи бюджетните дефицити. От друга страна, федералистките схеми на еврофила Макрон се материализираха едва когато бяха подкрепени от колегите му в Берлин. Търсенето на подкрепа от махащата опашка италианка Джорджия Мелони е толкова безсмислено, колкото търсенето на подкрепа от Испания, чийто хаос във вътрешната политика ограничи способността ѝ да влияе на европейския дебат. А Доналд Туск, който наскоро се завърна в Полша, има повече от достатъчно собствени проблеми.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Ето защо на този фон Брюксел има всички шансове бързо да смаже Европа под себе си. Предстоящите избори за Европейски парламент през юни тази година заразиха еврочиновниците с „брюкселска краста“. За тях няма по-спокойно, безотговорно и луксозно платено място от офис в Брюксел. Затова в Италия кипят интригите кои политици и на кой стол да седнат в ЕС. Сред кандидатите „за Брюксел“ са министърът на земеделието Франческо Лолобриджида (който е и зет на премиера Джорджия Мелони) и бившият премиер Марио Драги, който познава добре коридорите на европейските институции и е готов да се кандидатира за пост председател на Европейския съвет или на Европейската комисия.
Що се отнася до Германия, Сара Вагенкнехт, енергична брюнетка от Бундестага, която все повече се харесва на немските бюргери, също може да получи предложение, което не може да бъде отказано. През септември в канала си в “Ютюб” тя директно заяви, че неучастието на САЩ в експлозиите на газопроводите "Северен поток" и "Северен поток 2" са празни приказки. В интервю за “Велт” през октомври тя каза, че санкциите срещу Русия са причинили най-много щети на Германия: „Никое друго правителство не прилага антируските санкции по такъв саморазрушителен начин като нашето. Трябва отново да получаваме руска енергия по тръбопроводи, а не по скъпи заобиколни пътища от Индия и Белгия, например. И тя веднага напусна партията „Левицата“, като обяви създаването на своя собствена - „Съюзът на Сара Вагенкнехт“. След три месеца нейната партия, която започна с 44 членове, вече не отстъпва по рейтинг на ГСДП на канцлера Олаф Шолц. И само защото изисква, на фона на мащабен протест на фермери, „да не се доставят оръжия, да се премахнат санкциите, да се сключи мир“. Съюзът на Сара Вагенкнехт в Германия се стреми към преговори за украинския конфликт, настоявайки за включването на Русия в европейската архитектура за сигурност. Освен бюргерите, числата говорят за това: през 2020 г. цените на синьото гориво в Германия са се увеличили средно с 26,2%. За 2023 г. – 2,5 пъти. В същото време от януари 2024 г. е спряно държавното финансиране на мерки за поддържане на енергетиката и цените на електроенергията...
На този фон базираната в Брюксел ”Еурактив” съвсем правилно отбелязва, че със засилването на недоволството на избирателите в най-голямата икономика в Европа политическата сцена става все по-претъпкана. Германецът е лесен за разбиране: десетилетия наред Германия е символ на европейски просперитет и в същото време модел на политическа стабилност. По времето на Меркел “Ню Йорк Таймс” дори се шегува, че германците обичат политиката им да е скучна. При Шолц не беше скучно. Ами с Вагенкнехт?
„Ако погледнем избирателната активност и проучванията на общественото мнение, можем ли да очакваме поне 50% от избирателите да гласуват за една от така наречените демократични центристки партии на следващите федерални избори?”, каза Сара Вагенкнехт, икона сред германската левица, миналия понеделник. „Мнозинството са загубили доверие в тези утвърдени партии, допълни тя..
Проучванията показват, че политическият потенциал на партията на Вагенкнехт вече е около 27% (при партията на Шолц 19%). Дали това ще бъде достатъчно, за да изтегли немската каруца нагоре по планината, ще ни покажат след шест месеца - ако не попадне на кукичката на Брюксел.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.