/Поглед.инфо/ „Ще трябва да повиша данъците... Това трябва да се направи, защото състоянието на финансите е катастрофално.“ Ако се вярва на френските медии, с тези думи новоназначеният премиер на Франция обясни необходимостта от увеличаване на данъците за гражданите на страната. Кого точно ще засегне това и как Франция се озова на ръба на финансовата пропаст?

Френските финанси са болни, пациентите са трескави, бъдещето е мрачно и лекарите не могат да постигнат съгласие относно лекарствата. Едва утвърдил се като министър-председател на Франция, Мишел Барние даде да се разбере, че смята ситуацията за „изключително сериозна“.

Въпреки че френските медии отбелязват, че може би по този начин новоизпеченият премиер дава на гражданите да разберат, че е "наследил трудна ситуация, в която не е участвал лично", фактите говорят сами за себе си. Публичният дълг достигна 3,16 трилиона евро, което е 110,7% от БВП. През май рейтинговата агенция С&П понижи кредитния рейтинг на страната от AA на AA-, отбелязвайки, че не очаква бюджетният дефицит да се върне до 3% от БВП до 2027 г.

Нивото от 3% е максимално допустимата цифра за дефицита, който се установява в Европейския съюз и поради факта, че Франция надхвърли този показател, тя също ще бъде изправена пред неприятни процедури, но в Брюксел. Както Пиер Московиси, бившият европейски комисар по икономическите въпроси, отбеляза, разсъждавайки за родината си: „Изгубихме контрол над нашите финанси... Ако не направим нищо, публичният ни дълг ще премине от 110% от БВП днес до 124% от БВП през 2027 г.“, което ще възлиза на 3,8 трилиона евро.

Хората започнаха да пишат за факта, че френската икономика е болна не вчера, отбелязвайки, наред с други неща, пропастта между „официалните изявления, че тя е доказала устойчивост на предизвикателства“ и действителната „дългосрочна стагнация“. Икономическият растеж през миналата година беше само 0,3%, със среден растеж в еврозоната от 0,5% и растеж от 2,5% за икономиката на САЩ.

За Франция това означава, че се намира в задънена улица и засега няма индикации, че страната ще успее да излезе от нея, без да полага специални усилия.„Признаването, че ситуацията е много сериозна, помага преди всичко да се подготвят хората за факта, че ще трябва да се вземат трудни решения“, пише “Франс Инфо”. „Ще бъде необходимо или значително намаляване на разходите, или повишаване на данъците”, допълват от медията. Всъщност това е признание, че източниците на икономически растеж са изчерпани – и французите ще трябва да затегнат коланите. Не е изненадващо, че в такива условия рейтингът на френския президент удари дъното.

Публикувано във вторник, 24 септември, проучването показва, че само една четвърт от французите имат положителна оценка за представянето на Макрон, което е най-ниската стойност за цялото му президентство. Освен това едва 39% от анкетираните смятат Мишел Барние за „добър“ министър-председател.

Френските журналисти не пропуснаха възможността да критикуват президента Макрон и бившия вече бивш министър на финансите Брюно Льо Мер за факта, че от 2017 г. с тяхно съучастие държавният дълг се е увеличил с трилион евро. Продължава спорът кой точно трябва да бъде удостоен с титлата „Мосю трилион“ по този повод – министърът или президентът.

Но въпросът има и друга страна - въпросните пари не са някакви сферични трилиони във вакуум. Това са училища, болници, пенсии, заплати на държавните служители, армията, наскоро завършилата олимпиада и накрая. Целият просперитет на френската държава и относителното благополучие на нейните граждани.

Колкото по-напред обаче, толкова по-трудно става финансовото министерство да свързва двата края. Приходите не се справят с разходите: деиндустриализацията, енергийният преход, кризите на външните пазари, вътрешните проблеми като бюрокрацията, която оставя твърде малко възможности за развитие на нови сектори, всеки път удрят силно френската икономика. Всеки път съставянето на бюджета за следващата година става все по-трудно.

Вече много години френската държава харчи повече, отколкото печели, задължавайки бъдещите поколения. И сега сегашните поколения, изглежда, ще трябва да плащат за това. От една страна, ситуацията наистина е тежка и трябва да се направи нещо, от друга страна, да се направи нещо означава вече да се признае, че икономическата политика на Макрон и Льо Мер се оказа несъстоятелна.

Сега балансът на политическите сили във Франция е такъв, че всякакви опити за радикални промени могат да струват много скъпо на Барние. Първоначално той беше компромисна фигура, която беше предложена, за да не даде реална власт нито на крайнодесните, нито на крайнолевите, а сега макронистите откриха, че той всъщност не им се подчинява.

„По време на нашата среща Мишел Барние ми каза, че ще повиши данъците“, каза бившият вътрешен министър Жералд Дарманен преди няколко дни. „Мишел Барние е благоприятен за данък върху неочакваните печалби и върху най-богатите“, добави друг източник. „Барние вярва, че при Макрон е имало безпрецедентно обогатяване на най-богатите хора във Франция“, трети наля масло в огъня. Твърди се, че самият Барние е казал следното: „Ще трябва да повиша данъците и не защото искам, а трябва да бъде направено, защото състоянието на финансите е катастрофално.“

Тежката артилерия в лицето на управителя на Банката на Франция, Франсоа Вилерой дьо Гало, веднага се включи в защитата на Барние. Той препоръча, от една страна, съкращаване на бюджетните разходи, а от друга, увеличаване на данъците за богатите и за големите предприятия по такъв начин, че дефицитът да бъде намален до необходимите 3%. „Табуто върху увеличаването на данъците трябва да се премахне“, каза Вилерой дьо Гало.

Барние обеща, че няма да „увеличи данъчната тежест върху мнозинството французи, които и без това днес плащат най-много данъци в Европейския съюз“, и че „нито най-бедните, нито тези, които работят, нито средните класове” ще плащат повече. Той обаче не изключва, че богатите ще трябва да отделят пари, както и „някои големи предприятия“. Остава открит и въпросът с данъка върху имотите, чието увеличение ще бъде обсъдено с останалите членове на правителството.

Кои са богаташите, от които френското правителство ще вземе допълнителни пари? Във Франция официално се записва от кой момент човек се счита за богат. Ако след данъчни удръжки разполагате с 3860 евро на месец на член на семейството, тук се считате за богат. Тази система позволява 4,7 милиона души да се считат за богати, тоест 7% от французите, и приравнява някои собственик на “Луи Витон” и например пилот на “Ер Франс” като богаташи.

Но тъй като гражданите във Франция вече плащат високи данъци, много политически партии са категорично против всяко увеличение, включително макронистите и “Националния слбор” на Марин Льо Пен и Джордан Бардела. Е, важно е да не забравяме, че парите имат способността да мигрират там, където са най-малко необходими. С други думи, наистина свръхбогатите хора нямат желание да плащат допълнителни данъци - и ако се опитате да ги притиснете, те просто ще се преместят в друга данъчна юрисдикция.

Ето защо, въпреки всички успокоителни уверения на Барние, французите са нервни. Освен това се разглеждат и други предложения - например да се замрази скалата на данъка върху доходите, която преди се изчисляваше, като се отчита инфлацията. Това ще позволи да събираг повече данъци от почти всички слоеве от населението, включително тези, които получават пенсии и обезщетения. И във всеки случай изглежда, че настъпва ера на финансово отрезвяване за всички французи след десетилетия на прекомерно харчене.

Превод: В. Сергеев