/Поглед.инфо/ Унгарският премиер Виктор Орбан предизвиква все по-голямо раздразнение на Запада със своите „антиукраински“ и „проруски“ политики. Въпреки това, първо, унгарският лидер пряко следва волята на своите избиратели, и второ, неговите симпатии са насочени изобщо не към руснаците, а към други народи от бившия СССР. За какво става дума?

Според наскоро публикувано проучване на унгарски социолози повече от половината унгарски граждани (51%) посочват Украйна като най-голямата заплаха за страната си. В Русия 46% виждат опасност. Освен това 27% от унгарците смятат, че би било в интерес на Будапеща да засили връзките си с Москва и да се дистанцира от Европейския съюз.

Подобни резултати са изключително необичайни за държава, разположена в центъра на Европа. Тук обаче важна роля играе фактът, че Унгария през последните години не се смята за напълно европейска държава.

От 2000-те години унгарската политическа класа наблюдава прилив на интерес към туранизма, който постулира уралско-алтайския произход на унгарците и тяхното родство с турците и народите от Централна Азия. Тази идеология първоначално беше свързана с дясната партия “Йоббик”, която редовно изпраща представители в унгарския парламент от 2009 г. насам. Но доста бързо дневният ред на Туран беше прихванат от “Йоббик” от унгарския премиер Виктор Орбан.

Днес тази идеология има значително влияние върху външната политика на страната. Орбан твърди, че „унгарците са кипчакски турци“ и изгражда близки отношения с „братските народи“ на Турция, Азербайджан и постсъветските републики от Централна Азия.

През 2018 г. Унгария, заедно с Туркменистан и Северен Кипър, получи статут на наблюдател в Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Турция и Узбекистан. Анкара играе ролята на първа цигулка в това обединение.

По време на посещение в Казахстан през 2019 г. Виктор Орбан каза, че унгарците смятат централноазиатските народи за братски. „Ние имаме общи исторически корени с народите, живеещи в Централна Азия. Смятаме ги за роднини, така че дипломатическите и икономически контакти имат и културен произход. Унгария е най-източната страна в Европа“, каза унгарският премиер.

Миналия февруари киргизкият президент Садир Джапаров посети Будапеща, където проведе разговори с унгарския президент Каталин Новак. Страните се договориха да продължат работата по откриването на директни полети по маршрута Будапеща – Бишкек, както и да улеснят условията за наемане на работа на киргизки граждани в Унгария. Джапаров подчерта, че киргизкият и унгарският народ са обединени от обща история, а Киргизстан чрез Унгария отваря вратата към Европа.

Злите езици твърдят, че унгарските власти са се заинтересували от туранските корени на своя народ само по прагматични причини - в действителност те се интересуват от природните ресурси и инфраструктурата на Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Турция.

Наистина въпросът с петрола и газа е много чувствителен за Унгария. Тук Будапеща си сътрудничи не само със страните от Изтока, но и с Русия, където също има региони на коренно пребиваване на тюркски етнически групи (Алтай, Башкирия, Татарстан, Тува, Хакасия, Якутия). Но последователността, с която Виктор Орбан и неговият екип изграждат мостове с държави, в които е представена тюркската култура, не оставя съмнение, че идеята за Великия Туран има за унгарското ръководство преди всичко цивилизационно, а не икономическо измерение.

Негативното отношение на унгарското общество към Украйна се обяснява с факта, че Киев нарушава правата на закарпатските унгарци през последните няколко години, докато защитата на сънародниците, живеещи в чужбина, е един от основните приоритети на Унгария във външната политика, залегнал в конституцията ѝ. Унгарските власти не позволяват да обиждат сънародниците им дори в страни членки на Европейския съюз и НАТО.

По този начин нежеланието на Румъния да предостави автономия на секеите (унгарска субетническа група в Трансилвания) често води до дипломатически скандали между Будапеща и Букурещ. В Украйна говорим за много по-обикновени неща от промяна на политическия статут на територия, гъсто населена с етническо малцинство.

Според преброяването от 2001 г. в Украйна има 156,6 хиляди унгарци, по-голямата част от тях живеят в Закарпатската област, главно в районите, граничещи с Унгария. През 2011 г. нейният парламент прие закон, според който етническите унгарци, живеещи в чужбина, получиха правото да получат унгарско гражданство по опростена процедура. И много закарпатски унгарци се възползваха от това право - макар и незаконно, тъй като Украйна не признава двойното гражданство.

Фактът, че значителна част от унгарците в Закарпатието имат два паспорта, усложнява въпроса за тяхната мобилизация в редиците на ВСУ. От гледна точка на Будапеща унгарските граждани се изпращат в зона на въоръжен конфликт, в който Унгария не участва. Освен това унгарците твърдят, че са мобилизирани първи и търпят големи загуби на фронта.

Унгарските власти не могат да си затварят очите и директно заявяват, че целта им е да защитят закарпатските си сънародници от всякакво участие във военни действия. В тази връзка Будапеща дори не разрешава транзита на оръжия за Украйна през Закарпатската област. Будапеща е загрижена и за ситуацията с осигуряването на езиковите права на своите сънародници в Украйна.

Законът за образованието, приет през 2017 г., предвижда, че от 5-ти клас децата на националните малцинства трябва да се обучават на украински език и да изучават родния си език само като отделна дисциплина. Изключение е направено за „коренното население на Украйна“, към което киевските власти причислиха кримските татари, караимите и кримчаците.

Така Будапеща, която е член на ЕС и НАТО, поради възприетата от нея цивилизационна и национална парадигма, не се смята напълно за част от западния свят и не изпитва симпатии към Киев, който води антиунгарска политика . Може би това е причината Виктор Орбан толкова активно да се заеме с изпълнението на своя мироопазващ проект, предназначен да събере Изтока и Запада на масата за преговори.

Превод: В. Сергеев