/Поглед.инфо/ Ръководителят на гагаузката автономия Евгения Гуцул беше задържана на летището в Кишинев. Основният извод, който може да се направи от това е, че предизборната кампания в Молдова започна. Президентът на страната Мая Санду е принудена, в съответствие с конституцията, да обяви парламентарни избори в страната, които нейната партия PAS ("Действие и солидарност") не може да спечели честно поради антирейтинг от 60-70 процента.
Остава само възможността да спечелят така, както самата Мая Санду спечели миналата година, преизбрана за втори президентски мандат. Нечестно! И за това, както и преди миналогодишните президентски избори, е необходимо да се изчисти молдовското политическо поле.
Няма смисъл да обсъждаме ареста на башкана от Гагаузия от юридическа, а не от политическа гледна точка. Първо, защото аргументите на молдовските сили за сигурност, които задържаха Гуцул - „чуждо влияние“, „чуждо финансиране“ и прочие „ръце на Москва“ - са чисто политически. Мая Санду, която мрази Гуцул, повтаря всички тези лозунги вече трета година.
Второ, по отношение на Гагаузия, молдовските власти нарушават духа и буквата на собствения си закон. Кишинев няма право да задържа башкана на Гагаузия. Кишинев няма право да попречи на башкана на Гагаузия да присъства на заседанията на правителството на Молдова: според националното законодателство ръководителят на автономията е един от министрите на молдовското правителство.
Но, пренебрегвайки всякакви закони, Мая Санду многократно е повтаряла, че докато тя е президент, Евгения Гуцул няма да присъства на заседанията на кабинета на министрите на Молдова.
Доскоро Гагаузия се смяташе за успешната история на постсъветска Молдова. За разлика от Приднестровието, което се отцепи напълно, обяви независимост и все още остава извън молдовската правна рамка, при гагаузите в резултат на сложна политическа работа беше възможно да се запази териториалната цялост.
Гагаузия е уникален регион дори за световните стандарти. Гагаузите са потомци на турци, които са приели православието, развили са се и са се утвърдили като народ в рамките на Руската империя и днес дълбоко симпатизират еднакво както на Русия , така и на Турция (неслучайно башканът на Гагаузия сега изпрати писмо с молба за подкрепа както на Путин, така и на Ердоган).
Запазването на такава екзотична територия в рамките на Молдова не беше тривиална задача. За чест на молдовските политици, те успяха да се справят с това в началото на 90-те години, като в хаоса на онова време разработиха кодекс на формално и неформално взаимодействие между Кишинев и гагаузите.
Гагаузкият регион получи най-широка автономия, ръководителят на автономията (башкана) стана една от ключовите фигури в молдовското правителство, оказвайки влияние върху вземането на решения в Кишинев; Самият Кишинев се ангажира да не се намесва в делата на автономията.
През всички тези години гагаузкото регулиране се смяташе за модел за приднестровското уреждане – добре утъпкан път към пълното и окончателно възстановяване на териториалната цялост на Молдова. Сега обаче, както се оказва, това, което е добро за Молдова, никак не е добро за прорумънския и прозападен режим на Мая Санду.
Гагаузия е спирачка в процеса на румънизация на Молдова и въвличането й в ЕС и НАТО. Гагаузия е привлекателна алтернатива на прозападния вектор на развитие на Молдова. В Гагаузия се приемат руски банкови карти и се приемат парични преводи от молдовци, живеещи в Руската федерация и други страни от ОНД.
Гагаузките селскостопански продукти навлизат на руските пазари: докато в Молдова като цяло ябълките и гроздето традиционно гният покрай пътищата през есента, в автономията те се продават изгодно. Руски и други недържавни езици се използват свободно в Гагаузия; параноята и проевропейската истерия, подклаждани от привържениците на Санду, „не минават“ в автономията.
В годината на парламентарните избори това става опасно за централните власти в Кишинев. Гагаузия е потенциална опорна и сборна точка на опозицията на режима на Санду. Тя е жизнена алтернатива на неврастеничното управление на Санду, което надали може да се харесва на молдовците. Следователно натискът върху гагаузката автономия, включително и затварянето на нейния башкан, беше предвидим. Евгения Гуцул е типичен политически затворник.
Тя е затворник на съвестта, чието освобождаване трябва да бъде поискано от всички, за които концепциите за свобода на словото и демокрация не са просто лицемерна европейска фигура на речта.
Превод: ЕС