Глобализацията и идеята за еднополюсен свят са вече в историята. Тя не можеше нито да бъде осъществена от Троцки и неговите сподвижници, нито от неолибералния елит. Още повече Франcис Фукуяма се отказа от своите възгледи относно теорията за края на историята и последния човек, които разви в края на 80-те и началото на 90-те. Затова трудовете на неговите опоненти като Самюел Хънтингтън и Александър Дугин стават актуални все повече през последните няколко години и най-вече след февруари. Не бива да се забравя и ролята на бившия външен министър на Русия Евгений Примаков, който залага принципите на тази нова система в международните отношения. Още докато той изпълнява тази длъжност, между Москва и Пекин е подписана декларацията за справедливост, след това се появява неочакваната реч на Борис Елцин, в която заявява своето несъгласие с идеите за глобализирането на света, след тези събития се чува мюнхенската реч на Владимир Путин и се накрая срещаме политическата ситуация на международната арена днес, която е завършване на събитията от 2014 година. Хънтингтън предвижда, че бъдещето принадлежи на големите съюзи или по-точно на обединенията на основа на цивилизациите. Също така поддръжниците на тази идея твърдо заявяват, че националните държави ще останат, но в същото време ще бъдат част от единно голямо пространство. Глобализацията или по-точно неолибералната идеология внушава, че на първо място е човекът (личността), а националната принадлежност не е фактор. Тази идея успя да даде плодове в някои бивши социалистически и други държави, преминали през втората и третата вълни на демократизацията, но държави като Русия, Китай и немалко такива от ислямския свят се оказаха неблагоприятни. Според учени от ранка на автора на «Сблъсъкът на цивилизациите» това беше съвсем нормално да се случи. Обаче можеше ли да се очаква това от Унгария?
Не е мит, че тогавашният млад Виткор Орбан през края на 80-те и 90-те е един от главните политически активисти, борещи се за падането на социалистическата власт в Унгария. Даже и до ден днешен той и неговото обкръжение не скриват своето критично мислене относно тези времена, считайки, че тогава Унгария е била окупирана. Изхождайки от това, може да се направи малко заключение (даже за успокоение на анти-комунистите), че многополярният свят няма да се основава на комунизма. Въпреки че Унгария е спрягана от водещи т.нар. «западни» меди за най-верния съюзник на Китай в Европа и на Русия, на която в този свят още и е лепен етикет за комунистическа, лявата идеология не се очертава да бъде двигател. Както бе казано по-рано, основата има цивилизационен характер. Идентифицирането чрез култура означава, че главната роля ще бъде играна от десните идеологии или по-точно от консерватизма и, естествено, от религията, която винаги намира убежище там в критически за нея времена. Орбан още в началото на второто си правителство обяви, че страната следва курс на нелибералната демокрация. За да се обясни по-детайлно какво значи това, трябва да се разгледа терминът подробно. Може да се твърди, че от политологическа гледна точка «нелибералната демокрация» не отговаря напълно на реалността, която е желана да бъде достигната от унгарския елит, а по-скоро трябва да бъде идентифицирана като «ненеолиберална демокрация». В свои интервюта за Поглед.Инфо проф. Иво Хрсто е говорил, че либерализмът се отличава в значителна степен от неолиберализма. Първият носи със себе си идеи, от които Будапеща няма да се откаже, а по-точно разделението на властите, а също така и идеята, която роди вълната на национализма през 19 век. Дори първите две вълни на демократизацията в историята на човечеството са носили различни «либерални демокрации». Третатата такава бе в опаковката на неолиберализма, който убива консерватизма, религията, патриотизма. Затова и една от най-големите борби на Орбан е с ЛГБТ общността и неолибералите. Не бива да се забравя, че в конституцията на страната ясно се виждат нотки на родолюбието и религиозността. В такава ситуация неолибералната идея се превръща в зомби – мъртва, крайно нежелана и опасна за обществото. В свои речи Орбан също представя политиката на Владимир Путин като типична за нелибералната демокрация, която за последните години Русия утвърждава юридически. Неолиберализмът като название в днешно време е достигнал качеството си на синоним за свобода. За Фридъм Хаус (FH) държави като Русия, Унгария и Китай се считат за частично свободни или несвободни. Такова съждение носи субективен характер. Още повече фактът, че организацията има тесни връзки с Демократическата партия на САЩ, довежда до заключението, че обективността е чужда при тях. FH си позволиха по времето на управлението на Доналд Тръмп да тръбят за опасност на свободата. От това може да се направи извод, че политически режими и системи, основавайки се на християнския морал и традициите, биват заклеймявани като нещо зло, през призмата на неолиберализма. Въпреки че от всички европейски елити унгарският се опитва да седи на няколко стола едновременно и нерядко влиза в ролята на камъчето в обувката на ЕС, все пак остава на своето място в вътрешно-политическия живот на страната повече от десетилетие, което говори и за подкрепа отвън, най-вече по времето на президентския мандат на Доналд Тръмп.
Вижда ли се Унгария в състава на Евразия? По-скоро не. В скорошно интервю за Поглед.Инфо проф. Нако Стефанов заяви, че Русия очаква Полша, Словакия и Чехия да не са част от Православната цивилизация, а да бъдат неутрални страни. В този ред на мисли Унгария би трябвало да бъде нещо по средата - нито напълно неутрална, но не и част от Православната цивилизация. Политиката на Будапеща към Брюксел е основана на мекия евроскептицизъм, чиято цел е реформация на ЕС. Тоест, идеалът е да се създаде християнска Европа, която може да просъществува в качеството си на отделна цивилизация. Неслучайно колкото и да се задълбочават политическите и икономическите връзки с Пекин и Москва, Орбан си дава сметка, че главните икономически партньори все още са европейските гиганти, а външните икономически отношения са една от важните сфери за съществуването на една страна. От друга страна ситуационният съюз с източните държави се крепи на създаването на нова международна система. Унгария няма тези огромни ресурси в много сфери като Китай и Русия, за да бъде фактор в глобален мащаб за построяването на многополярния свят, но на регионално ниво има тази перспектива. Въпреки това една християнска Европа ще има много ползи от тясно сътрудничество с Евразия/Православната цивилизация. Последният индикатор за това, че Унгария вече постепенно се наглася в координатната система на многополярния свят е фактът, че се старае на първо място да поставя своите национални интереси, независимо от китайските инвестиции, политическата си близост с Москва и продължаването си в качеството на член в ЕС. Най-пресният пример е позицията и относно руския газ, който очевидно не само не вреди, но е много важен за Европа. Както заявява Сергей Лавров относно концепцията на руската външна политика, която се основава на принципите на идеята за многополюсния свят, „такива принципи означават най-вече твърдо отстояване на на националните интереси, баланс на интересите, взаимното уважение, но също така без изпадане на конфронтация”.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
