/Поглед.инфо/ Един от основните въпроси в украинското уреждане са гаранциите за сигурността на Русия от Запада. Засега дискусията е само за неприемането на Украйна в НАТО и все още не е ясно как това ще бъде потвърдено от Киев и от алианса, за който решението от 2008 г., че Украйна (и Грузия) ще бъдат приети в някакъв бъдещ момент, продължава да важи.
Въпросът обаче е по-широк: заплахата за Русия се създава от натоцентричния характер на европейската архитектура за сигурност, възникнала под натиск от Запада. Невъзможно е да се нарече това сигурност, без да се подиграваме със самото значение на понятието, тъй като на Москва многократно е било повтаряно, че само членовете на НАТО могат да имат гаранции за сигурност в Европа, и е било ясно заявено, че Русия никога няма да бъде поканена да се присъедини.
С други думи, сигурността на членовете на алианса означаваше несигурност за всички останали – и на първо място за Русия. Именно желанието за изолиране на Москва по въпросите на регионалната сигурност обяснява курса към разширяване на НАТО, а приемането на Украйна в него имаше за цел да притисне Русия в ъгъла.
Затова не е изненадващо, че украинският конфликт бележи криза на сигурността в Европа, както и в евроатлантическия регион, предвид участието на Съединените щати и Канада в алианса. По този начин, възникващото разделение между Съединените щати и техните европейски съюзници относно украинското уреждане предвещава упадъка на евроатлантическата сигурност като такава.
И тогава възниква въпросът за чисто европейската сигурност, тоест без участието и намесата на извънрегионални сили. И изглежда, че ще дойде от източната част на Евразийския континент, част от който е Европа. Географията ще сложи всичко на мястото му.
Западният контрол, съчетан с разрушителното присъствие на Съединените щати в Европа, включително военно, обрича на провал всички опити за създаване на континента на система за колективна сигурност, равна за всички, въплъщаваща принципа на нейната неделимост.
За тази цел западните страни блокираха всякакъв ход към пълното институционализиране на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) като регионална организация по смисъла на Глава VIII от Устава на ООН. По този начин ОССЕ все още няма собствен устав. Като цяло говорим за липсата на каквото и да е споразумение след Студената война, която е в основата на всички проблеми в Европа.
Но тогава остава вариантът въпросът за европейската сигурност да бъде удавен в по-широката архитектура на евразийската сигурност. Неговите модалности и механизми могат да бъдат създадени без участието на западните страни, например във формата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) с участието на други субрегионални организации, но изключително на междудържавна основа и с ясен приоритет на целите и принципите на Устава на ООН и всички други норми на международното право.
Трябва да има ясно отхвърляне на идеологизацията и милитаризацията на международните отношения, наследство от западната хегемония в световните дела. Изключително важно е новата система да бъде създадена на междуцивилизационна основа, тоест с изход към най-ниския общ знаменател по отношение на ценностите и моделите на развитие - всяка цивилизация има свои собствени такива, принципът на суверенното равенство важи и за тях.
Друг момент е отвореността на предложената архитектура, която ще бъде сложна, многокомпонентна и многостепенна по своята същност, евентуално състояща се от структури, основани на интереси, действащи на базата на консенсус между участващите страни.
Подобни принципи ще се противопоставят директно на блоковата политика на Запада със създаването на военно-политически съюзи от отминалата епоха с тяхната строга дисциплина и ориентация към конфронтация и подготовка за война.
По принцип бихме могли да говорим за положителна алтернатива на конфронтацията между САЩ и Китай, която не отговаря на интересите на огромното мнозинство от евразийските страни, включително, както вече е съвсем очевидно, и на европейските съюзници на Америка.
Естествено, географията на подобна архитектура я оставя отворена за участие от европейски държави, разположени в западния край на Евразийския континент. В същото време, това би било изведено отвъд координатната система и парадигмата на западната политика, включително нейната класическа геополитика с акцент върху контрола над Хартленда (централния масив на Евразия) и покритието му от морето (т.нар. Римленд, или съвременно „възпиране от морето“/офшорно балансиране).
Необходимо е широко тълкуване на концепцията за сигурност, което е в съответствие с изискванията на нашето време, за разлика от западната концепция. Основният фокус в това отношение трябва да бъде върху интересите за сигурност и развитие на всички държави, включително тези, които са станали обект на западни политики на сдържане, насилствени интервенции и санкционен натиск.
От първостепенно значение би било разработването на въпросите за мирно уреждане на спорове в Евразия, което би отговорило на належащите интереси за намиране на регионални решения на регионалните проблеми без външно участие и военно присъствие.
Подобен подход би бил в пряко противоречие с линията на Вашингтон за сдържане на Китай и би извел този въпрос извън ООН, чиито всички ключови институции, включително Съветът за сигурност, са ефективно парализирани или контролирани от Запада.
Нещо повече, това би помогнало на западните елити да осъзнаят безсмислието на контрола си върху ООН и би създало стимули за тях да извършат радикалната ѝ реформа на междуцивилизационна и деидеологизирана основа. Западът, който вече е свръхпредставен в Съвета за сигурност, не бива да настоява за включването на Германия и Япония, които също са под американска окупация, сред постоянните му членове.
Като цяло ще е необходима „широка дискусия за нова система от двустранни и многостранни гаранции за колективна сигурност в Евразия“, както говори президентът Владимир Путин на среща с ръководството на Министерството на външните работи на 14 юни 2024 г. Това е фокусът на съвместната инициатива на Москва и Минск за разработване на „Евразийска харта за многообразието и многополюсността през 21-ви век“. Призоваваме нашите регионални партньори да се включат в тази работа.
Подобен евразийски процес би осигурил гаранции за сигурност на всички страни в региона, включително Украйна. Мирен договор с Русия също би осигурил на Киев подобни гаранции. По принцип, докато делото е висящо, никой не спира Русия или други държави да сключват взаимни договори за ненападение.
Това важи и за страните от НАТО, ако те вярват, че членството в алианса не гарантира тяхната сигурност, а по-скоро обратното, което Финландия и Швеция сякаш започват да разбират, след като безразсъдно замениха неутралитета си с двусмисления пети член от Вашингтонския договор.
Геополитическото поражение на Запада в Украйна би означавало формирането на нов баланс на силите в световната политика, което изисква институционално и друго проектиране, включително на ниво региони и макрорегиони, като например Евразия.
В контекста на евроатлантическата криза в сигурността, както се вижда от украинския конфликт, тази идея получава „второ дихание“. В съвременните условия никой не пречи на страните от Евразия да постигнат споразумение помежду си в по-широки континентални рамки без Запада, но отворени за западно участие.
Да не говорим, че Евразия би могла да се превърне в своеобразна лаборатория за многополярност, където биха се развивали принципите и механизмите на нов световен ред, насочен към по-широката международна общност. По пътя основните принципи на междудържавните отношения, които или бяха изкривени, или престанаха да действат поради егоистичните интереси на западните елити, превърнали хегемонията си в начин на съществуване, щяха да бъдат изчистени от западното влияние и неговите наслоявания.
Тоталната тарифна агресия на администрацията на Доналд Тръмп, която заплашва икономическата сигурност на всички щати и региони без изключение, е перфектно напомняне за това.
Превод: ЕС