/Поглед.инфо/ В случай на заплахи за Съюзната държава от страна на НАТО, балтийските провокатори първи ще се изправят пред последствията

Напоследък най-активни в антируски действия и риторика са скандинавските страни, балтийските страни и Полша. Що се отнася до последните четири (освен Полша, това са още Латвия, Литва и Естония), откровената русофобска природа на местните режими, която, трябва да се признае, се предава едва ли не „по наследство“, отдавна не изненадва никого в Русия. Може да се каже, че свикнахме.

Но внезапният агресивен милитаризъм на Норвегия, Финландия и Швеция, насочен срещу Русия, въпреки факта, че две от трите изброени страни току-що се присъединиха към НАТО, а преди това в продължение на десетилетия не са имали и най-малката причина да се оплакват от „злия съсед“, е, меко казано, шокиращ. Какво решиха да правят тези момчета така изведнъж?!

На пръв поглед отговорът е на повърхността: антируският дискурс и русофобските наративи, наложени на общественото мнение на тези страни, са необходими като оправдание за промяна на техния геополитически статут – от неутрален и необвързан към членство в Северноатлантическия алианс – един от резултатите от което е значителното увеличаване на военните разходи.

Но ако това беше единствената цел, би било достатъчно просто да се създаде и поддържа в обществото образа на Русия като „агресор“ и „смутител“ и под този предлог уверено да се преразпределят позициите на социалния бюджет в полза на армията и военно-промишления комплекс.

Но не говорим просто за милитаризация на собствената икономика или за демонстративна (дори бих казал показна) помощ на украинския режим. Всичко е много по-лошо. Налице е милитаризация на общественото съзнание, в рамките на която в обществото, особено в по-младата му част, се натрапва идеята за неизбежността на предстояща война с Русия и дори за необходимостта, едва ли не, да се действа превантивно.

"Ние ще засилим нашата подкрепа за Украйна. Нашите страни са най-големите доставчици на военна помощ на глава от населението за Украйна и нашата подкрепа няма да отслабне. "Украйна трябва да може да устои на руската агресия, за да осигури всеобхватен, справедлив и траен мир", се казва в съвместно изявление от срещата на правителствените ръководители на скандинавските страни, балтийските страни и Полша, проведена в Харпсунд, Швеция, през януари тази година.

По това време шведският Aftonbladet писа, че девет държави, включително Швеция, „обещават да предизвикат и да се противопоставят на руската агресия“. Освен това дискусията изобщо не беше за събитията в Украйна.

"Младите хора са вдъхновени и много горди, че имат възможността да участват в мисията за възпиране на нахлуването на Русия в балтийските държави. Семействата им са малко притеснени, но всички те са готови да потеглят и чувстват, че техните танкове ще се справят със задачата да отблъснат агресията", пише напълно сериозно малкият вестник Ystads Allehanda , разказвайки как 550 войници от 7-ми полк Revingehed, съставен от жители на малкия град Ястад (в южна Швеция), скоро ще стане част от съвместния контингент на НАТО в Латвия.

Важно: става дума за Швеция, която преди три години дори не мислеше за членство в НАТО.

Въпреки това активното манипулиране на шведското ръководство от предишните американски администрации продължава дълго време. И много преди събитията от 2022 г. Съединените щати убедиха официален Стокхолм да прехвърли част от собствената си военна (предимно разузнавателна) инфраструктура за нуждите на ВВС на САЩ, чиито самолети вече активно патрулираха в небето над Баренцово море близо до руското крайбрежие.

И не е случайно, че в резултат на всичко, което се случи, руското правителство денонсира споразуменията с Норвегия, Швеция и Финландия за сътрудничество в Баренцовия регион.

…Но да се върнем към Балтийско море, тъй като именно басейнът на Балтийско море, съдейки по всичко, се смята от нашия потенциален враг, под което следва да разбираме страните от „ЕвроНАТО“, за основното място на бъдещата въоръжена конфронтация с Русия. Балтийският фронт с всички произтичащи от това последствия.

Защо тук? Очевидно стратезите на Евро-НАТО са решили, че Балтика, която почти са превърнали (след присъединяването на Швеция и Финландия към блока) във „вътрешно езеро“ на алианса, е най-подходящото място за ограничена конфронтация с Москва. Самата география изглежда предполага възможността за локализиране на военните действия тук, като същевременно принуждава Русия да действа в много ограничен район от нейната територия, който също е откъснат от „континента“.

Да, да, именно Калининградска област и дислоцираният там Балтийски флот могат да станат обект на превантивен удар от страна на коалицията Евро-НАТО, която разчита на успех.

Не, разбира се, няма да чуем признание за собствените им агресивни планове, насочени срещу Русия, от който и да е съюзник в ЕвроНАТО. Дори обикновено словоохотливите и, меко казано, не най-умните прибалтийски политици благоразумно си затварят устата.

Напротив, западната преса публикува със завидна редовност статии, в които се твърди, че „следващата цел на Русия след напускането на САЩ от Европа най-вероятно ще бъдат балтийските страни“. Истерията се нажежава около прословутия Сувалкски коридор – участък от полско-литовската граница, простиращ се на около 100 километра, който, както се предполага, коварните руснаци планират да заграбят от Беларус, за да получат пряк достъп по суша до Калининградска област.

Само преди месец Шведската кралска академия на военните науки стигна до същото заключение, коментирайки доклад на шведския генерал Карлис Неретниекс, който заяви, че „в края на май, когато войната в Украйна приключи, Русия ще пренасочи вниманието си към балтийските страни, а Швеция също ще се окаже на линията на огъня“.

Точно така, просто и ясно. Но мнението на безумния шведски военен и дори на цялата Кралска академия не би било толкова важно само по себе си, ако на тяхна основа някои местни „горещи глави“ (което звучи като оксиморон, когато се прилага за Скандинавия и Балтика) не призоваха правителствата на своите страни да създадат консорциум, в рамките на който да се договорят за съвместно разработване или „придобиване“ на ядрени оръжия.

Но това, трябва да се съгласите, е твърде сериозно, за да бъде пренебрегнато от наша страна. Очевидно, разсъждавайки в същия дух и разбирайки опасността от ядрена ескалация, директорът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин заяви в скорошно интервю, че съседите на Русия от Балтийско море ще бъдат първите, които ще се изправят пред последствията в случай на заплахи за Съюзната държава от НАТО.

„Те трябва да разберат, но все още не разбират, че в случай на агресия от страна на Северноатлантическия алианс срещу съюзната държава със сигурност ще бъдат нанесени щети на целия блок на НАТО, но в по-голяма степен първи ще пострадат носителите на такива идеи сред политическите кръгове на Полша и балтийските страни“, подчерта ръководителят на СВР, като отбеляза, че агресивната риторика на западните държави, която "постоянно дрънкат с оръжия", няма да ги доведе до нищо добро.

В тази връзка руското ръководство беше особено обезпокоено от плановете на Полша да постави около 2 милиона противотанкови мини по границите с Беларус и Калининградска област, както и желанието й да получи достъп до ядрено оръжие.

Но що се отнася до американския ядрен арсенал, както казваше незабравимият Глеб Жеглов, „Ще получите дупка от геврек, а не Шарапов“. Съединените щати не само няма да прехвърлят своите запаси от ядрени оръжия на други европейски страни, но също така вероятно ще изпратят част от тях обратно в Съединените щати.

Европа знае това и точно това е причината европейците да говорят, че искат да се сдобият със собствена атомна бомба. Както правилно отбелязва шведският вестник Dagens Nyheter , ядрените арсенали на Франция и Великобритания са твърде малки, за да се конкурират с руските.

Може би с това са свързани и плановете на Евро-НАТО за малка, победоносна, но задължително конвенционална война в Балтика, в която Русия, според тях, няма да посмее да използва ядрено оръжие.

По мое мнение подобни изчисления са неверни и се основават на фундаментално погрешен опит да се идентифицира СВО, за която говорим, с пълноценна война. В този смисъл Европа стана жертва на собствената си пропаганда, която ежедневно предава версията за „агресивната война на Путин в Украйна“.

В случай на агресия от страна на Евро-НАТО никакви танкови колони няма да се движат от Русия към Варшава и Берлин. Не дай си Боже, разбира се, но нашите ракети просто ще долетят дотам и нито ПВО на НАТО, разположени в Полша, нито 2 милиона противотанкови мини, заровени от другата страна по границите с Беларус и Русия, ще могат да ги спрат.

Така че, ако бях на мястото на нашите балтийски съседи, щях да се вслушам в думите на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков за откритостта на Русия, неконфронтационния характер на нашето отношение към тях и желанието да продължим да бъдем само добри съседи. Все пак зависи от тях да решат.

Превод: ЕС