/Поглед.инфо/ ЕС определя пределни цени на продуктите поради рязкото им поскъпване. Търговците на дребно търпят огромни загуби. Въпреки предприетите мерки ситуацията не се подобрява. За това какво се случва на пазара на дребно и защо - в материала.

За първи път от 40 години

Инфлацията от януари е 8,1%, докато цените на храните са се повишили с 16,6%, според “Файненшъл Таймс”. Най-много - захарта (54,9%), млякото (25) и яйцата (22,7%). Според проучване на Института за изследване на общественото мнение “Елаб” 81% от французите са били принудени да се откажат от разходите за храна, медицински грижи и други стоки и услуги поне веднъж през последния месец. Месото са го пожертвали 43% от анкетираните, рибата - 34%, сладкишите и бисквитите - 27%, колбасите - 26%, една трета започват да купуват по-малко храна или избират по-евтина.

Испанският министър на труда Йоланда Диас каза, че не всички в страната се хранят добре. "В големите семейства децата се хранят само с тестени изделия и ориз - не могат да си купят риба или месо. Плодовете са много скъпи", уточни тя.

Властите се опитват да поправят ситуацията. Гърция и Франция ограничиха печалбите на търговците на дребно, Испания намали ДДС върху хранителните продукти. В Унгария и Хърватия по принцип въведоха пределни цени за стоки от първа необходимост, в Италия - за тестените изделия. Към подобни мерки призовават и в Австрия.

Шведският икономист Ларс Йонунг посочва, че такова не се е случвало в Европа от 70-те години на миналия век. Подобна политика, според него, няма да ограничи инфлацията, а само ще доведе до пристрастяване и ще навреди на бизнеса.

Проблемите не дават да се чака

Търговските вериги са принудени да се адаптират. Пакет мляко на калпак се превръща в нова реалност за ЕС. Трябва да посетите няколко магазина, за да купите това, от което се нуждаете. Анализаторите отбелязват, че регулирането на цените не е лесен механизъм и може просто да не проработи в Европа. Икономистът Леонид Хазанов подчертава, че тук е необходима "фина настройка на цялата икономика". От една страна е необходимо да се субсидира селското стопанство, от друга – да се подкрепи износът. И едва след това да се преговаря с търговците на дребно.

„Това ще донесе облекчение само в краткосрочен план, тъй като производителите са между чука и наковалнята – държавното регулиране на пазара на храни и исканията на фермерите да им увеличат изкупните цени, за да компенсират загубите от вноса на евтино зърно от Украйна“, обяснява експертът. В резултат на това хранителните предприятия ще загубят рентабилност и ще им бъде по-лесно да затворят, отколкото да трупат дългове. Властите също нямат голям избор - или да съсипят индустрията, или да оставят всичко да върви по пътя си и да се натъкнат на протестите на населението.

Доставките на украинско зърно и храни задържаха цените до известна степен, но някои страни - като Унгария, България, Словакия и Полша - се сблъскаха с такава реакция от фермерите, че трябваше да забранят този внос. "В бъдеще ситуацията определено няма да се подобри: посевите в Европа са намалели, торовете и пестицидите също. Реколтата също страда от жега и суша. Испанците например са отчаяни и се молят за дъжд", казва Хазанов.

Задънена улица

Спадът в производството на минерални торове, бавността на властите в подкрепа на селскостопанския сектор и енергийната криза доведоха до задънена улица, смятат анализатори. Прекъсването на изгодни дългосрочни договори и преходът към скъп втечнен природен газ засегна тежко всички видове икономическа дейност.

„Средно в ЕС през втората половина на 2022 г. цените на газа са се повишили с 57% за населението в сравнение със същия период на 2021 г. И с 85-90% за големите промишлени потребители“, каза Алексей Гривач, заместник-директор на Фонда за национална енергийна сигурност. По негови оценки най-голям ръст - 3,8 пъти, има Унгария, Португалия - 2,9, Ирландия - 2,8, България - 2,5, Финландия и Австрия - 2,4 пъти. Опитите да се ограничи по някакъв начин на това се оказват неуспешни.

С електричеството нещата са малко по-добри. Киловатчасът за населението е добавил средно 27%. Най-много - в Румъния, Литва и Естония. А за промишлиността поскъпването е 3,4 пъти. Тук начело са Италия, Дания и Литва.

Всичко това е резултат от скъсването на връзките с Москва и политика на двойни стандарти. Кризата обаче имаше и системни предпоставки, свързани с промяната в структурата на енергийния сектор на ЕС. Например, изоставянето на атомните електроцентрали, въвеждането на вятърни мелници и слънчеви панели имаха отрицателно въздействие върху наличието на енергия при неблагоприятни климатични условия.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?