/Поглед.инфо/ Както се съобщава от медиите, новината звучи така: прокуратурата на Великобритания е повдигнала обвинения срещу третия участник в отравянето със Скрипал. Това е известният Сергей Федотов, който всъщност изобщо не е Федотов.

През пролетта и лятото на 2018 г. в малките английски градове Солсбъри и Еймсбъри няколко души бяха отровени с непознати вещества. Сред тях имаше двама руски граждани и четирима англичани: един полицай, двама жители на Еймсбъри, една жена от Солсбъри. Почти всички се възстановиха, само жената от Солсбъри умря.

И Еймсбъри, и Солсбъри се намират в непосредствена близост до известната военна биолаборатория “Портън Даун”. Там се съхраняват най -опасните химически и биологични вещества на планетата. Например, лабораторните учени активно работят с такива отрови като рицин, а наскоро дори измислиха противоотрова за него.

Портън Даун е известен с човешките си опити. Веднага след войната британски учени изваждат от Германия цяла колекция от отрови, химически и биологични оръжия и започват активно да експериментират с тях. Британските военни са използвани като субекти. Те бяха заключвани в газови камери, смъртоносни отрови биват изливани по кожата им. По време на експериментите те частично губят зрение и слух, изпитват силна болка и конвулсии.

През 1953 г. експериментаторите капят нервно-паралитичен агент върху ръката на пилота Роналд Мадисън. Младежът умира. Съдът признава смъртта му за инцидент. Подобни случаи са подробно описани от британския историк Роб Айвънс в книгата си „Обгазени: Военните химични експерименти върху хора в Портън Даун”.

Хиляди хора са принудени да участват в експериментите на британската армия. Тези невероятни експерименти, напомнящи донякъде на експериментите на д-р Менгеле, продължават до 1989 г.

През 60-те години на миналия век британското министерство на отбраната провежда симулирани атаки, използвайки биологични оръжия в лондонското метро. Неутрализираните спори на антракс се смесват с талк, пулверизират се през вентилационна система и се наблюдават как всичко се разпространява по метростанциите. Лондончаните, разбира се, не са предупредени за нищо.

Опасни течове се случват редовно в страната. През 1978 г. българският дисидент Георги Марков е отровен с рицин в сърцето на Лондон. През 2002 г. всичките необходими компоненти за синтеза на зарин са открити при терористи в Лондон. През 2006 г. на Пикадили са открити следи от полоний и британските власти бързо скалъпват„случая Литвиненко“ от това.

Като цяло британците имат доста беден опит по отношение на безопасното боравене с токсични вещества. Не е изненадващо, че около Портън Даун хората се отровят с такава редовност.

През 2018 г. сред отровените в Солсбъри бяха бившият дезертьор от съветското разузнаване Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. И се започна. Британската пропагандна машина започна безмилостно да прокарва в съзнанието на обикновените хора идеята, че руснаците се опитват да убият Скрипал. Бащата - заради това, че навремето е станал предател, а дъщерята - вероятно за компания. Така възникна прословутият „случай Скрипал“.

Да се изброяват всички несъответствия в този сюжет означава да се излива вода върху мелницата на нейните създатели. Колкото повече опровергаваме всички тези глупости, толкова по-голямо значение им придаваме. Нека да видим по -добре колко структурно тази история е подобна на друга британска провокация.

Имаше такъв стар забавен френски филм с Пиер Ришар „Убождане с чадър“. Той свободно преразказва удивителната история, която британските специални служби увиват около смъртта на дисидента Марков. През 1978 г. е пусната версия за масите, че определен български агент от ДС го е причакал на моста “Ватерлоо” и посред бял ден го убожда с чадър, намазан с рицин. Ето защо нещастният дисидент скоро почива, въпреки всички усилия на британските лекари.

Колкото и да се стараят британските тайни служби и служителите на Скотланд Ярд, нито едно доказателство в полза на тази версия не е намерено. През 2013 г. делото за смъртта на Марков е закрито поради липса на доказателства. Българският следовател цинично предполага, че дисидентът просто е починал заради самите лекари в английската болница.

Тази разпространяваща се фалшификация обаче все още циркулира в интернет и се превърна в крайъгълният камък на пропагандата срещу българските и съветските специални служби - една от версиите на мита гласи, че КГБ на СССР „е помогнал“ на българските колеги.

Близо 20 години английската гледна точка за смъртта на Марков се популяризира от българския разследващ журналист Христо Христов. Той пише нови и нови книги, изисква отваряне на архива на КГБ, бори се срещу отдавна мъртвия български комунизъм... Въпреки това до 2013 г. става ясно, че темата е изцедена. Никой не чете новите книги на Христов и всички са забравили кой е Марков. Темата за коварните славянски служители по сигурността спешно трябваше да се затопли.

И тогава Христо Христов, като опитомен „независим журналист“ на британските специални служби, беше заменен от своя сънародник, съименник и връстник - Христо Грозев. Използвайки всички риторични средства на своя предшественик, той бързо го надмина в дързост на фантазията. Грозев осъзна, че може да запази позицията си само ако постоянно хвърля нови теми пред обществеността. Тук вече не е необходимо да се рови по архивите, да се поти над ръкописите. Използвайки “Белингкет” - „инструмента за партенки“ според думите на Мария Захарова, Грозев започва да хвърля фалшификати със спираща дъха скорост.

Отначало това са Петров и Боширов. Това всъщност са Чепига и Мишкин. Те всъщност са от ГРУ. Те са отровили Скрипал. А преди това са взривили склад в Чехословакия. Ровили са из планините някъде на Балканите. Направили са лоши неща с някои руски опозиционери. Имало е отровен и в България. Между всичко това са били на сватба. Там се снимали с някакъв генерал. Защо генерал, а не полковник? Ей, не ни пречете с разказа.

И така, на сватбата е имало генерал. Също от ГРУ, значи. И този сватбен генерал също изглежда е отровил Скрипал. Въпреки че никога не е бил в Солсбъри и никога не е виждал прословутата катедрала. Генералът се е казвал Сергей Федотов. Но е Денис Сергеев. Или може би Сергей Денисов, няма значение. И този фалшив човек, чието съществуване не е доказано от никого, е прословутият „трети заподозрян“, към когото Кралската прокуратура на Великобритания има въпроси.

Всъщност историята на Скрипал поставя въпроси не пред руснаците, а към британските власти. Всичко изглежда така, сякаш първоначално бащата и дъщерята са станали жертва или на някакво изтичане, или на някакво покушение от специалистите в Портън Даун, след това са се озовали в болница, където с тях правят дявол знае какво и накрая са изчезнали напълно.

Руската гражданка Юлия Скрипал се появи веднъж пред камерите и изглеждаше адски уплашена. Гражданинът на Русия и Великобритания Сергей Скрипал не е виждан от обществеността от март 2018 г. Какво става с тях? Отвлечени ли са? Принудително ли са държани някъде? Живи ли са?

В опит да прикрие своите престъпления - или престъпни грешки - ръководството на страната възложи на “Белингкет” да проведе кампания за дезинформация срещу Русия и започна да унищожава доказателства с неистови темпове. Къщата на Скрипал беше разглобена тухла по тухла - дори покривът беше сменен. По някаква причина котката на разузнавача беше убита.

Британското правителство все още не е представило никакви доказателства, отхвърля многобройните предложения на руските власти за провеждане на експертизи, не позволява на руските дипломати да се срещнат със Скрипал, като цяло нарушават всички норми на международното разследване, приети в цивилизовано общество.

Лидерът на британската опозиция Джеръми Корбин с основание разкритикува фалшивия „случай на Скрипал“ в Камарата на общините, а нейният председател направи паралел между тази провокация и прочутата епруветка с бял прах, която Колин Пауъл представи като химическо оръжие на Саддам Хюсеин.

Крайно време е британското правителство да отговори на международната общност по случая Скрипал. И отделно, разбира се, за котката.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели