/Поглед.инфо/ В средата на март 2021г. ЕК поде инициатива за нова политика в областта на правата на детето. Това е следващото поколение Стратегии за правата на детето на ЕС, след предходната от 2017г.

Необходимостта от нова Стратегия е продиктувана от новата социално-икономическа и политическа ситуация в ЕС, възникнала след избухването на Ковид-19.

Здравната криза промени сериозно средата за отглеждане и възпитание на децата., като нанесе сериозни поражения върху икономиката и социалната сфера в ЕС. За съжаление, ЕС изостана от Китай, Русия и страните от Далечния Изток в борбата с Пандемията и нейното отражение върху икономиката и социалната сфера. Непосредствен резултат от това е нарастване на бедността и социалното изключване сред децата.

Проблемите очевидно предизвикав сериозно безпокойство в ЕС. Търсят се начини за преодоляване на кризата и излизане на нови хоризонти. На 24.03.2021г. Европейската комисия изпрати съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за разработен нова СТРАТЕГИЯ НА ЕС ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО. В Стратегияга се съобщава за нов ВСЕОБХВАТЕН ПОДХОД НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЦАТА, КОЙТО ДА ОТРАЗЯВА НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ.

Заедно със Стратегията, ЕК е изпратила и Предложение за препоръка на СЪВЕТА за създаване на европейска ГАРАНЦИЯ ЗА ДЕЦАТА.

Двата документа, Стратегията и Гаранцията, представляват заявка за промени в политиката на ЕС по въпросите на правата на детето, като част от т.нар.социален стълб на ЕС.

СТРАТЕТИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО:

Този документ залага идейната основа на новата политика на ЕС по въпроса за грижата за децата, наречена ВСЕОБХВАТЕН ПОДХОД НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЦАТА, КОЙТО ДА ОТРАЗЯВА НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ.

Стратегията очертава рамката на политиката и нейните основни направления. ЕС препотвърждава своя постоянен ангажимент с политиката за децата. Ето как:

защитата и насърчаването на правата на детето е основна цел при работата на ЕС у нас и в чужбина. Тя е залегнала в Хартата на основните права на ЕС4, която гарантира защитата на правата на децата при прилагането на правото на Съюза. Тя обхваща всички области на политиката и е част от основните приоритети на Европейската комисия, както е посочено в Политическите насоки на президента фон дер Лайен.

В основата на този документ е заложена идеята за сериозна промяна в досегашната политика на ЕС по въпросите за правата на детето.

ЕС се нуждае от нов, всеобхватен подход, който да отразява новите реалности и трайните предизвикателства. С приемането на тази първа всеобхватна стратегия за правата на детето, Комисията се ангажира да постави децата и техния най-добър интерес в основата на политиките на ЕС чрез своите вътрешни и външни действия и в съответствие с принципа на субсидиарност. Тази стратегия има за цел да обедини всички нови и съществуващи законодателни, политически и финансови инструменти на ЕС в една всеобхватна рамка.

Няма родител, нито родителска организация, която да отхвърли тезата за необходимост от качествено подобряване на политиката на ЕС в интерес на децата. Подобна политика може да има само привърженици, но не и противници. Но нейния успех зависи много повече от конкретното съдържание, отколкото от вдъхновяващите лозунги. Нещата се свеждат до реалните промени, а не до светлите обещания. Какви са шансовете на Стратегияза за правата на детето от 2021г. в това отношение? Отговаря ли тя на поставените цели? Отговорът е нееднозначен.

На концептуално ниво Стратегията разочарова двойно: първо – с липсата на сериозен критичен анализ на проблемите на децата в европейския свят и второ - с новата интерпретация на темата за правата на детето. Тези слабости сериозно подкопават доверието в този документ.

Политкоректният стил на анализа отново е изместил критичния. Отново се рапортува за постигнати успехи, положително развитие, категоричен напредък на ЕС. Според авторите на Стратегията, „никога досега децата в целия ЕС не са се ползвали от правата, възможностите и сигурността на днешния ден“. Подобно твърдение звучи фантасмагорично. То се разминава с обективността на фактите. Ако през 2008г. децата в ЕС под чертата на бедността са били 18% от детското население, то през 2018г., децата, живеещи в домакинства, изложени на риск от бедност, са 22,2% или приблизително 18 млн. (и двете цифри са от статистически източници на ЕС). ЕС съобщава, че през последното десетилетие рискът от бедност при децата намалява по-бавно отколкото при населението като цяло, т.е. децата обедняват по-бързо от възрастните хора.

След подобно обобщение, уговорките относно влиянието на кризата върху децата след Пандемията Ковид 19 звучат ефимистично като добре усвоен урок по политкоректност.

Стратегията прокарва нова погрешна интерпретацията на правата на детето (концепцията на овластяването на децата кано пълноправни субекти на право).

    1. Досегашната интерпретация на правата на детето(концепцията за децата като лица с непълна умствена и физическа зрялост - от Конвенцията за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС) еволюира към нова интерпретация на правата на детето (концепцията на детето като пълноправен субект на права на човека - участие в процеса на взимане на решения на местно, национално и европейско ниво; участие на децата в процеса на изготвяне на политики на европейските институции и агенции).

    2. Новата интерпретация на правата на детето не е обвързана с принципа, че при реализация правата на детето се държи сметка за зрелостта и възрастта на детето.

    3. Овластяват се децата с права, които те не могат да осъществяват поради своята физическа и умствена незрялост.

    4. Новата интерпретация открива възможност за манипулативно прилагане и злоупотреба с права.

Новият в Стратегията всеобхватен подход към проблемите на децата включва 6 основни приоритета. Ние не можем обаче да приемем начина на тяхното подреждане, направено без съобразяване с относителната тежест на всеки от тези приоритети за развитието на всяко дете. Начинът, по който са определени приоритетите на правата на детето, е доста съмнителен. Главният приротитет трябва да бъде физическото и умственото развитие на децата, а не участието в политическия и демократичния живот, както е предложено в Стратегията. На второ място трябва да бъде поставена социалната защита и подкрепа за семейството. На трето място трябва да бъде поставено социално – икономическо приобщаване. Специален акцент трябва да бъде поставен на правото на детето да бъде отгледано и възпитано от биологичните си родители, гарант за което трябва да бъде обществото и държавата. Стратегията изцяло игнорира това основно право. На едно единсвено място, в преамбюла на Стратегията, се споменава необходимостта от подкрепа на семейството и общностите, като условие осигуряващо благосъстоянието и развитието на децата. Тази фундаментална истина обаче остава неразвита в същинската идейна част на Стратегията.

Изцяло е игнорирано правото и отговорността на родителите от биологичното семейство за отглеждането и развитието на децата. То е важно допълнение към правото на детето да бъде отгледано и възпитано в биологиното си семейство.

Игнорирано изцяло е и правото на детето на възпитание, правото на детето на грижа и подкрепа за неговото изграждане като личност.

Стратегията правилно подчертава ролята на Пандемията от КОВИД-19 като обективен фактор, влияещ отрицателно на обществената среда за отглеждане и възпитание на деца. Не можем да не отбележим и признанието на съществуването на стари предизвикателства и неравенства в тази сфера. Правилно се отчита, че Пандемията е изострила старите такива и е създала нови.

И все пак, най-тежките последици от социално-икономическата криза, влияещи негативно върху децата, не са намерили място в Стратежията, а именно:

  • задълбочаващото се социално неравенство между децата, в следствие на икономическата криза, което е води до най-сериозното нарушение на равенството между децата и правото им на развитие;

  • драстично и масово обедняването на многодетните семейства;

  • нарастващите разходи за отглеждане на едно дете;

  • въздействието на икономическата и социална криза върху физическото и психическо здраве на родителите и тяхната способност да се грижат за своите деца.

  • културната, образователната и духовна криза в обществото.

  • злоупотребата на социални работници с правата им по отношение на деца в риск.

  • Широкото разпространение на педофилията;

  • Сексуалната експлоатация на деца;

  • Разбитата семейна среда;

  • Настаняване на деца извън семейството по изкуствени поводи.

Вместо това, на преден план са изведени други обстоятелства, като:

  • Увеличаване на домашното насилие над деца;

  • Джендър-стереотипите като препятствие за избора и участието на момчетата и момичетата в обществения живот.

  • Он-лайн злоупотреба, експлоатация и кибер тормоз.

  • Увеличено разпространение он-лайн на материали за сексуално малтретиране на деца;

  • Забавяне на процедурати за предоставяне на убежище и събиране на разделени семейства;

  • Негативно въздействие върху децата на дистанционното обучение;

  • Загуба на качественото хранена на децата в училищната система;

  • Влошаване на психическото здраве на децата в резултат на Пандечията – увеличаване на тревожността и чувството на самота;

  • Лишаване на децата от спорт, развлечения и културни прояви

Новият всеобхватен подход на ЕС по отношение на децата, който да отразява новите реалности обхваща 6 тематични области.

1/ Участие в политическия и демократичен живот: ЕС дава право на децата да бъдат активни граждани и членове на демократични общества.

  • Наивистично, авантюристично, лозунгарско, манипулативно, и противоречащо на закона - Чл.14, ал.3 на Закона за закрила на детето провъзгласява правото на децата да не бъдат използвани за политически цели.

2/ Социално-икономическо приобщаване, здравеопазване и образование: ЕС за детската бедност, приобщаващите и обърнати към децата общества, за здравните и образователни системи.

  • Правилна постановка

3/ Борба с насилието срещу деца и осигуряване на закрила на детето: ЕС и помощта за децата да растат свободни от насилие.

  • Правилна постановка

4/ Правосъдие, благоприятстващо децата (детско правосъдие): ЕС, в който правосъдната система отстоява/поддържа правата и нуждите на децата.

  • РОД е против специализацията на магистратите в областта на правосъдието с участие на деца, но сме против детското правосъдие (право в правото, държавата в държавата)

5/ Дигитално и информационно общество: ЕС, където децата могат безопасно да се ориентират в цифровата среда и да използват възможностите си.

  • Правилна постановка

6/ Глобалното измерение: ЕС, който подкрепя, защитава и овластява децата в световен мащаб, включително по време на криза и конфликт..

  • Манипулативна постановка

ИЗВОДИ:

Новата интерпретация на правата на детето пренебрегва принципа на допълняемост/ несамостоятелност на правото на децата като субекти с физическа и умствена незрялост. Като такива, децата не могат да бъдат овластявани с правото на участие в политиката на взимане на решения, което е пръсощо на пълноправен субект на международното право. Тази нова интерпретация представлява опит за манипулативно използване на правната материя на правата на детето или в най-добрия случай - авантюристично развитие на тази материя.

ГАРАНЦИЯ ЗА ДЕЦАТА (ГД)

В сравнение със Стратегията, Гаранцията за децата заслужава много по-висока оценка като съдържание и прагматизъм. Тя е много по-аналитична. Съдържанието е по-богато, по-добре усвоено като специализирана материя, по- систематизирана, про-позитивна и прагматична. В съдържателно отношене, тя отговаря в много по-голяма степен на интересите на българските деца и заслужава одобрение и подкрепа.

Тя е фокусирана върху два реални приоритета на политиката за децата: борба с бедността и борба със социалното изключване. На преден план са изведени здравето и образованието като основни ценности за всяко дете.

Според ЕК, Гаранцията за децата е инструмент за осигуряване на правата на детето чрез политики и ресурси вкл. и мерки за интеграция на пазара на труда и за баланс между личния и професионалния живот на родителите и подпомагане доходите на семействата и домакинствата, така че да не препятстват финансово достъпът до качествено и приобщаващо образование и услуги.

Ако в това отношене, ние нямаме проблеми с подобна теза, то сме категорично против включване на неприемливи идеологическите постановки на ЛГБТИ и джендър-формациите за борба с домашното насилие, равенство на половете, права на ЛГБТИ лица и други. Джендър-идеологията е изключена от българското правно пространство, с решение на Конституционния съд. Като проява на позитивната дискриминация на малцинството над мнозинството, те нямат място в Стратегия на една общност от над 400 млн души население, където огромната част от него е толератнта, но не споделя идейната платформа на тези малцинства.

Гаранцията за децата предлага значителен финансов ресурс за развитие на онези приоритети, които ние като родители считаме за необходими за правилното и пълноценно развитие и израстване на българските деца. И това сме длъжни да използваме.

Владимир Шейтанов

Съпредседател на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ