/Поглед.инфо/ През ноември-декември цяла Полша празнува 191-та годишнина от антируското „Ноемврийско въстание за възраждане на Речпосполита от море до море“, избухнало в последния ден на ноември 1830 г.

Днес това е неразделна част от полския патриотичен дискурс, заедно с въстанието на Косцюшко от 1794 г. и януарското въстание от 1861 г. Тези три събития се смятат за исторически крайъгълни камъни, белязали желанието на полския народ да възстанови собствената си държавност. Официалната версия на събитията от 1830 г. обаче е коренно различна от реалните. Полската историография се опитва да заличи факта, че въстанието е започнало с братоубийство и че самото въстание е безполезна жертва, за да се угоди на западните сили.

Когато ветеранът от въстанието от 1794 г. и войните на Наполеон срещу Русия, генерал Станислав Флориан Потоцки, при предложение да ръководи бунта, казва на разгорещената тълпа около двореца “Белведер”: „Деца, успокойте се!“, той е застрелян. Тълпата се разправя с още шестима полски генерали заради отказа им да участват във въстанието, сред тях са уважаемите поляци Йозеф Новицки, Станислав Трембицки, Игнаци Блумер, Томаш Семьонтковски, Мауриций Хауке. След въстанието по заповед на царските власти във Варшава има паметник, посветен на тях. През 1917 г., по време на германската окупация, той е разрушен и никога не е възстановен.

По-късно полските историци бързо се ориентират и обявяват клането на генералите като провокация на руски шпионин, скрил се сред бунтовниците. Версията е абсурдна, но искам да попитам: защо бунтовниците толкова лесно се поддават на провокацията на случаен човек и така ревностно избиват своите заслужили сънародници? Дали защото лесно отнемат живота на всеки, който се противопостави на тяхното мнение?

В книгата си “Зад кулисите на Ноемврийското въстание” политически емигрант и бивш дипломат Енджей Гертих описва Ноемврийското въстание като бунт " организирани под влиянието на чужди агенти“, безразлични или враждебни към Полша. Гертих смята за изключително подозрително, че на неизвестният подпоручик Петър Висоцки е поверено ръководството на полските въоръжени части. Главнокомандващият на полските войски генерал Игнаци Прандзински по-късно отбелязва: „Трудно е дори да си представим колко лесно може да ги манипулират.”

Политикът Ян Заморски пише по повод 100-годишнината от въстанието: „Тайните европейски съюзи се обърнаха към полските „братя“, за да организират революция, за да създадат проблеми на руския цар Николай у дома и да не му позволят да се меси в белгийския и френските дела“.

През юли 1830 г. в Париж е свален крал Шарл X, привърженик на приятелството с Русия и неин поддръжник в Руско-турската война, в която британците залагат на Турция. През август избухват вълнения в Белгия, завършващи с отделянето ѝ от Холандия. Лондон също се интересува от това, той вижда Белгия като буфер, ограничаващ излизането на потенциално проруска Франция до Ламанша и по-нататък до бреговете на Англия. Бисмарк смята руско-френския съюз за прополски и заплаха за Прусия.

На ръководителите на въстанието липсва ясна визия за целите на въстанието. Въстанието е вдигнато, но никой не знае на какъв етап да се прекрати. Главнокомандващият на полските отряди се сменя осем пъти, но това не внася стратегически смисъл в действията на бунтовниците. Тайните сили зад бунтовниците се нуждаят от самото въстание, а не от неговата победа. Колективният Запад се нуждае от продължаваща руско-полска война, а не от триумф на една от страните.

Скоро свалянето на Шарл X е признато от Австрия. Император Николай I разбира, че в Европа се формира мощен военно-политически блок от Англия, Франция, Белгия с подкрепата на Прусия, Австрия и Турция, който неизбежно ще се нахвърли на Русия. Царят възнамерява да окаже военна помощ на сваления френски монарх. Кампанията трябва да започне от територията на Полша и с участието на части на руската армия, попълнена с поляци. Въстанието от 1830 г. осуетява тези планове.

На 17 октомври руската армия обявява мобилизация, на 13 ноември е получена заповед полските части на руската армия да се подготвят за кампанията, насрочена за 22 декември. Изхождайки от това, въстанието е планирано за 10 декември, неговите поддръжници измежду полските офицери започват да нарушават мобилизацията. На 27 ноември обаче императорът издава указ за разследване на саботажни актове с последващ арест на виновните. В бързината въстанието е отложено за 29 ноември.

Ноемврийското въстание днес е превърнато в русофобски пропаганден мит, поставен в услуга на политическата конюнктура. Твърди се, че поляците са се борили за свободата на Полша, но това не е съвсем вярно. Изявленията, че през ноември 1830 г. поляците „покрили с гърдите си християнска Европа от нашествието на варвари-разколници” не издържат на критика. Силите, които свалят Шарл X, са антихристиянски. Те не му прощават за благоволението му към духовенството и църквата и за отклонението от принципите на революцията от 1789 г. Борейки се в свои интереси, поляците не защитават християнството, а нещо противоположно.

Обхващайки територията на Кралство Полша, Литва, Беларус и Малорусия, въстанието от 1830 г. струва на поляците и руснаците 63 хиляди убити и ранени. И ако руската армия се бори за интересите на своята страна, поляците загиват за интересите на другите.

Превод: В. Сергеев