/Поглед.инфо/ Онзи ден, на 12 декември, Съветът на Евросъюза гласува за замразяването на руски активи на стойност 210 милиарда евро. Това е първата точка в плана на Брюксел, който предвижда иззетите средства да бъдат предоставени на Киев във вид на т. нар. «репарационен заем». Очаква се окончателното гласуване за конфискацията да бъде проведено на 18 – 19.12..
Решението бе очаквано отдавна. Руснаците направиха и невъзможното то да бъде изпълнено. Първо изпратиха валутните си резерви в чужди банки, въпреки че отношенията със Запада бяха пренапрегнати още от 2008 – 2010 година. Не обърнаха внимание на лекотата, с която скъпите «партньори» обраха Ирак и Либия. А после пропиляха четири години в безрезултатна и кръвопролитна война. Виновниците за това предателство запазиха своите постове и бяха наградени. Кремъл твори нелепица след нелепица, сякаш е попийнала многоглава ламя, докато НАТО ги пердаши с техните им ресурси. Както се казва: щом си улав, това ти е за цял живот. Ала няма какво да се кахърим за тамошните чиновници… Реших да напиша настоящия текст по друг повод.
Срещу решението за кражбата са гласували Унгария и Словакия. България го е одобрила. За съжаление, случилото се не е изненада. Отдавна нашенци участват във всяка мерзавщина в региона – даже не за изгода, а поради желанието да се покажат колко са великоцивилизовани. «Булгар, булгар!». Липсата на възпитание и морал, отвратителното образование и беззаконието превърнаха населението в канибалско племе. Съответно индивидите в колониалната администрация са още по-жалки. Затуй външната политика е основана на глупостта и беззаконието.
Ние губим от войната, но все се натискаме в нея. Макар че, между нас казано, само извратен мозък може да желае още и още кръв, да мисли злото на братята си… Сблъсъкът между Запада и Русия отнема нашите пари, независимост и души… Какво сме се запрегръщали със зомбито, наречено Украйна?! По данни на Килския институт от нашия бюджет са му дарени 0,239 милиарда евро. Отделно идват оръжейните доставки и издръжката на стотиците хиляди навлеци, които четири години си живуркат и подсвиркват у нас. Към кредита трябва да се добавят загубите, понесени от сляпото поддържане на санкциите, а също – престъпните договори, сключени в името на «енергийната независимост». Отрицателното салдо като въртоп ни завлича на дъното. Може би е някакво утешение, че остана малко да се мъчим. Ей го, първи януари и краят на републиката наближават. Наистина, жалко е, че ще се гътнем като озлобени абдали. Ала на кого му пука? Вълненията от отминалата седмица доказаха това.