Спомних си за този виц, когато наблюдавах и изслушах резила, който се случи в бундестага съвсем по-шопски, да не кажа, банкявски. Нещо нечувано и невиждано в немската политическа история. Да се обяви кандидатурата на канцлер и тя да се провали при първото гласуване. Който е запознат с немските традиции, няма да може да допусне, нито да повярва, че може да стане такова чудо. Кандидатурата на бъдещия и най-вероятен канцлер винаги е предмет на дълго обсъждане и на категорични договорки, които не вещаят никакви изненади. В случая обаче Мерц, казано не по шопски, а на чист литературен български език съвсем се орезили. Разбира се, здравите сили направиха нужното и възстановиха статуквото при второто гласуване. За него швейцарският анализатор Роджер Кьопел удачно подбра подходящия терпер – треперещ вот.
Всичкото обаче от първата минута на второто гласуване започна да вони и тази воня дълго време няма да се измирише. Както се оказа 18 човека от коалицията не са гласували за Мерц. Едни нахални анализатори допускат даже, че това не са хора от социалдемократическата партия, която целокупно се радва на шанса си отново да е във властта и няма никакъв интерес да бламира избора. По-скоро се предполага, че са от тези, които не бяха съгласни с намеренията на Мерц отново да направи голяма коалиция със социалдемократите. Вероятно са били принудени после да се подчинят на партийната дисциплина, но брожението вътре в партията на християндемократите продължава да нараства. То се развива със същата скорост, с която набира сили политическото присъствие на Алтернатива за Германия. Особено след като Вайдел направи контраход и обжалва идиотското решение на съответните тайни служби на Германия. Вече се предрича, че това ще предизвика нов шок в немската политика. Няма как да обявиш 1/4 от гласоподавателите за терористи и прикрити нацисти.
Предстоят да се случат скоро събития, които по всяка вероятност няма да помогнат на Мерц да овладее вътрешното положение. Той от своя страна побърза веднага да отиде в Париж и да засвидетелства своите верноподанически позиции спрямо групата на желаещите и събере авансово подкрепа за своя мандат във външнополитическата област. Целият този театър започва да напомня на нещо родно. Това разбираемо ми предава необходимото самочувствие като българин, че и ние нещо сме дали на света, а именно политическата далавера да правим да сучим и да си поставим все пак нашия човек на власт. Може и от други да са видели немците как стават тези номера, но шопската ни рецепта за избори явно се оказва популярна и в Германия. Не съм сигурен дали Мерц ще проговори шопски, но че започва да губи реч и на немски, се видя, защото вече не знае как и по какъв начин да обясни фиаското си. Това се вижда при всеки негов опит да заяви някаква наглед по-стабилна политическа позиция. Такава потърси Мерц и в честванията по случай 80-тата годишнина от Победата. С Щайнмайер заедно застанаха да почетат това велико събитие, подчертано заявявайки, че нарочно не са поканили представителите на руското посолство.
Като скромен историк, изучавал съвременната немска политическа история, бих желал по този повод да задам на Мерц пък и на всички негови съмишленици три конкретни въпроса:
Първият! Кой всъщност освободи Германия от фашизма? В тази връзка един подвъпрос - Защо 8-и май беше наречен Ден на освобождението, което е чиста перверзия да го прави народ, който току що е загубил войната. И още един подвъпрос - Кой им го позволи всичко това, да живеят със самочувствието, че едва ли не сами с помощта на съветската армия са се освободили от фашизма? Защото не ми е съвсем приятно да го кажа, но реваншисткото наследство и тези пронацистки гени особено в нашето съвремие започнаха отново да се показват като гнили корени в тялото на германската политика. Корени, от които обаче може да се пръкне някой свеж и зловещ трън, който да ни докара големи бели.
Вторият! На кого трябва да благодарят германците за своето обединение? Тука, както се казва, в най-добрия случай очаквам мълчаливо наведени глави, защото няма какво да се каже в отговор. Не могат да си прехапят устните немските политици и да кажат друго освен това, че благодарение на Съветския съюз, който в навечерието на своето разпадане изведе своята войска, бе позволено на двете Германии да се обединят. Логично е да попитаме обратното. А какво щеше да стане, ако не беше направил това този лош, самоунищожаващ се Съветски съюз?
Третият? Щеше ли да има икономическото чудо и растежът на тази учудила света икономика, ако след плана Маршал не беше дошъл руският газ?
Не се надявам някой от цитираните господа въобще да се замислят над това, защото те вече са започнали по шопски да кроят своите далавери в политиката и, за съжаление, да водят народа си към онова, което тази изстрадала страна вече два пъти е преживяла. Да се надяваме, че има още достатъчно хора, които говорят перфектен немски език и представляват високо образованите и културни хора в Германия във всички области на обществено-икономическия живот и това няма да бъде допуснато. Не само за радост на немския народ, а и за наша обща, европейска радост. Защото сме свикнали да приемаме Германия като един от локомотивите на европейската ни цивилизация.
