/Поглед.инфо/ Миналата неделя се нещо случи безпрецедентно: от 11:00 до 17:00 ч. в по-голямата част от страните от ЕС цената на електроенергията стана отрицателна, тоест производителите трябваше да плащат допълнително на потребителите за използването на електрически уреди във всичкото промишлени и домакинско разнообразие. В Германия, Австрия, Франция, Норвегия, Швеция, Финландия и балтийските страни през шестте часа цената на един мегаватчас беше минус 41 цента. Единственото изключение беше Полша, където искаха 40 евро за същото количество.
Причината за това на пръв поглед е красива и отразява успеха на западния свят по пътя към светло бъдеще без въглерод. Цената на електроенергията се срина под нулата поради свръхпроизводство от алтернативни източници, а именно от вятърни турбини и електроцентрали със слънчеви панели.
Разбираме, че наистина няма да ни повярват, но всичко описано по-горе няма нищо общо с напредъка и успеха, още повече, че това е изключително показателен маркер за проблеми в системата на ЕС.
Противно на логиката, нека започнем от края, а именно с ценообразуването.
Навремето, като част от създаването на единното европейско пространство, освен политическия и икономически компонент, беше изградена и (крайно условно) единна енергийна система. За да се стабилизира поне малко пазара и да се предотвратят спекулации, монополни и антипазарни методи за осигуряване на собствените им интереси от различни играчи, каквито са частните оператори на дадена държава, беше създадена Европейската енергийна борса. Провеждат се ежедневни търгове, като основната партида са мегавати, които се планират да се генерират при съответните мощности. Наддаването приключва до вечерта, определяйки цената на електроенергията за следващата сутрин. Процесът е цикличен и се повтаря ежедневно.
За разлика от въглищата, петрола и газа като първични ресурси, електричеството е продукт на тяхното изгаряне с критична характеристика - не може да се трупа, изпомпва в подземни хранилища или излива в метален резервоар. От момента на производството, независимо дали става въпрос за класическа ТЕЦ или за рекламираните алтернативни източници, получените мегавати трябва да отидат в разпределителните мрежи и крайните потребители - големите заводи и контактите в апартаментите със скорост, която за обикновения лаик се определя най-добре с израза „почти моментално“. Разбира се, има такива съоръжения като помпено-акумулиращи станции или помпено-акумулиращи електроцентрали, които акумулират енергия и се използват за изглаждане на пренапреженията на натоварването на мрежите, но техният брой в Европа е толкова малък, че този параметър с чиста съвест може да бъде изключен от уравнението .
Конкретно този уикенд това се случи в европейската енергийна система: класическите производствени мощности - ядрени, газови, мазутни и въглищни електроцентрали - заработиха в обичайния си режим, но за жалост дните бяха слънчеви и ветровити. Не сбъркахме, именно "за жалост".
Възобновяемите източници – всичките тези вятърни мелници, слънчеви панели, приливни станции – за Запада са нещо като свещена крава, около която танцуват, разтръбявайки и най-малките ѝ успехи на всеки ъгъл. Възползвайки се от изключително благоприятната комбинация от метеорологични обстоятелства, частните собственици на централи за възобновяема енергия, както се казва, включиха докрай, радостно отчитайки рекордна мощност. Проблемът е, че традиционните станции също са в частни ръце и също искат да печелят. Затова в неделя имаше излишен капацитет в електропреносните мрежи на Европейския съюз, който спешно трябваше да бъде изведен някъде. За всякакви пари, дори и на загуба, защото в противен случай нямаше да се избегнат масови аварии в разпределителните станции, диспечерските служби и самите електропроводи.
Естествено, никой не плати на средностатистическия жител на Германия пари за това, че е въртял съдомиялната машина цял ден, без да спира, и е включил всички телевизори. Операторската компания просто ще постави разликата в рамките на колебанията в цените в месечната сметка и може би споменатият жител дори ще спести 10-20 евро.
Описаният случай, ако изхвърлим чисто повърхностния и популистки компонент „ама в Европа раздават безплатно ток“, ясно показва предимството на централизацията пред свободния пазар на частните търговци, друга безспорна догма на западния свят. Ако нещо подобно се случи в Русия, един оператор на мрежата просто ще даде команда за намаляване на производството на други съоръжения, например в съседни регионални газови бутални или газотурбинни електроцентрали, които обикновено се използват като маневрени електроцентрали. Това би изравнило натоварването на мрежата и би позволило преминаването на пиковия период без опасност от дисбаланс на системата като цяло. В свят, в който произволен брой частни генериращи компании могат лесно да съществуват в една държава, това е практически невъзможно. Първо, поради необходимостта да печелят за себе си, а не да я дават на собствениците на модерни играчки. Второ, поради баналния проблем с разпределението, когато информацията преминава и се изисква решение във всяка отделна точка.
Случилото се всъщност не е победа на съвременните технологии, то е ясно потвърждение, че енергийната система в западния пазарен формат работи на принципа на баснята за орела, рака и щуката. Когато всеки дърпа одеялото върху себе си, взаимодействието дори със съседните държави, към които може да се излее излишъкът, не се отстранява и резултатът от всичко това са преки загуби. Отначало те се поемат от производителите на електроенергия, а след това се прехвърлят върху плещите на крайните потребители, увеличавайки себестойността.
Както се казва в старата поговорка, ако ви предложат нещо безплатно, значи вече сте ограбен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?