/Поглед.инфо/ В Нидерландия за първи път от 14 години ще има смяна на властта: новият премиер ще бъде бившият разузнавач Дик Схоф, а основната сила на управляващата коалиция ще бъде „Партия на свободата“, която е близка до мнения към Марин льо Пен и други критици на Европейския съюз. Това заплашва да бъде тежка загуба за русофобския фронт на ЕС, тъй като холандците взеха особено активно участие в борбата срещу Русия.

Втората студена война (т.е. сумата от последиците от конфликта в Украйна и опитите да се отслаби икономически Русия) вече доведе Европейския съюз до свалянето на няколко правителства. Защото Студената война е скъпо удоволствие: поради разходите за населението (под формата на инфлация, падане на стандарта на живот, приток на бежанци и прочее) властите платиха с популярността си и на много места надплатиха, преставайки да бъдат власти.

Друго нещо е, че подходът към корена на всички проблеми - конфликтът в Украйна с падането на правителството - не се е променил почти никъде, с изключение на Словакия, където "тежка категория" Робърт Фицо се върна на власт, скоро получавайки четири куршума именно за промяна на политиката си спрямо Украйна.

В други страни от ЕС, било то Португалия или Швеция, Италия или Полша, Словения или Великобритания, където консерваторите са изправени пред колапс на изборите през юли, промени в този смисъл не са настъпили и няма да настъпят. Новите власти са членове на същата антируска и проамериканска коалиция като старите. А онези, които възприемат ЕС като проект за унищожаване на европейските нации и смятат въоръжаването на Украйна за безумие, бяха изтласкани от власт на всяка цена – включително и чрез сглобяване на управляващи коалиции от очевидни антиподи, обединени само от лоялността към Брюксел и омраза към Русия. Подобни отношения тип таралеж-змия обикновено се отразяват зле на публичната администрация, но засега приоритетът на Европа е да прави лоши неща на руснаците, макар и с цената на комфорта на европейците.

Сега поредицата от смени на правителства достигна и Холандия, което е важно по две причини. Първо, обикновено незабележимите холандци играят значителна роля в украинския конфликт. Второ, страната им може да се присъедини към групата със Словакия, тоест сред по-мъдрите държави, чието поведение ще започне да разстройва президента на САЩ Джо Байдън и Владимир Зеленски, когото не е ясно как да наричаме след изтичането на президентския му мандат.

Строго погледнато, катастрофалните за холандските власти избори се проведоха през ноември миналата година. Те бяха спечелени от една от „неприемливите” и антибрюкселски сили – Партията на свободата на Герт Вилдерс, която играе същата роля в холандската политика като „Алтернатива за Германия” и Марин Льо Пен във Франция. Оттогава в Хага (именно в този град, а не в столицата Амстердам се скупчват холандските политици) се водят преговори за нова коалиция и ново правителство, като докато те текат, страната се управлява от стария кабинет, само дето министрите сложиха представката „служебни“.

Само миналата година това правителство отдели около 3,7 милиарда евро за нуждите на Киев (главно военни) (тоест повече от Франция) и обещава да даде приблизително същата сума на следващата. То доставя на ВСУ различни оръжия, включително тежки и високотехнологични, включително системи за противовъздушна отбрана, а тази година е обещало да достави 24 изтребителя Ф-16. Това е повече от една трета от първата ескадрила от 60 летателни апарата, които САЩ сглобиха за Киев в Европа.

Служебният министър на отбраната на кралството Кайса Олонгрен смята, че Украйна трябва да получи разрешение да нанесе удари по руска територия с каквото и да е оръжие. Служебният външен министър Ханке Бруинс Слот нарича осигуряването на военен конфликт „евтин начин за сдържане на Русия“.

Казано по-просто, след началото на СВО Холандия се превърна в една от най-антируски настроените страни в ЕС, която участва в конфликта в Украйна на възможно най-високо ниво. Вилдерс категорично не е съгласен с тази политика, което особено затрудни преговорите за нова коалиция. Но те не можеха да продължат вечно (въпреки че това щеше да отговори на целите на САЩ и Брюксел и да запази същия курс), тъй като „часовникът тиктакаше“ за служебния премиер Марк Рюте. Той все още очаква да заеме поста генерален секретар на НАТО, за това трябва да уреди всички въпроси преди срещата на високо равнище през юли, така че в края на пролетта партиите си стиснаха ръцете и постигнаха споразумение за коалиция от четири партии - новите победители, старата власт, а също така Гражданско-фермерското движение и „Новият обществен договор“.

Никой от партийните лидери, включително „неприемливият” Вилдерс, няма да стане министър – всички те ще останат в парламента, откъдето ще координират правителствената политика. Кабинетът ще включва партийни членове от по-нисък ранг и поканени технически специалисти, а за премиер ще бъде назначен безпартийният  Дик Схоф, който досега оглавяваше холандското разузнаване, а преди това координационния център за борба с тероризма и имиграционната служба.

Този избор явно е продиктуван от съвпадението на остро критичното отношение както на хората на Вилдерс, така и на хората на Рюте към миграционния поток от страните от Глобалния юг. Първият е смятан за ислямофоб и едва ли не крайнодесен, вторият е опитен и „приемлив“ евролидер, но и двамата след няколкомесечни консултации се съгласиха, че това, което ги обединява, е по-важно от различията им. Професионалният профил на Дик Схоф е ясен акцент върху приоритетите на новия кабинет.

Но по въпроси, които разделят коалицията - Украйна, Русия, европейски служители - нещата могат да се развият и в двете посоки, в зависимост от това кой е по-сръчен. Партията на Рюте, разбира се, е по-влиятелна. Но тя има 24 места в 150-местния парламент, докато Партията на свободата има 37.

Има възможност Вилдерс да бъде подкупен с брюкселски меденки, след което Холандия да се върне в европейската конюшня, подобно на Швеция, Португалия и други страни, където властта се смени поради войната, но не се промени. В България, където партиите-антагонисти изградиха подобно правителство на технократи с безпартиен премиер, стана още по-лошо: от средното за ЕС участие в конфликта в Украйна София премина към разширено и легализира износа на оръжейни арсенали в полза на ВСУ (тази „Сглобка“ обаче не издържа дълго и сега българите отново ще трябва да „изберат страна“).

Но Холандия има много уважавана традиция на демокрация. Борбата с коронавируса и Втората студена война обезцениха евродемокрацията на много места, но сред холандците наистина е обичайно да се проверява и взема под внимание мнението на населението. В други страни те вече щяха да формират чудовищни коалиции от типа „всички срещу фашистите и агента на Кремъл Вилдерс“, да настройват прокурори срещу Партията на свободата, да обявяват преизбори или да забавят преговорите за формиране на коалиции за неопределено време, вкопчвайки се във властта, понеже конституцията го позволява.

Преговорите изглежда се проточиха, но за Холандия шестмесечните коалиционни дискусии са норма, която се използва, за да се постигне съгласие по максимален брой проблемни въпроси „на брега“ и по този начин да се сведат до минимум разногласията във вече обединеното правителство.

Неслучайно именно там въпросът за приемане на единна конституция на ЕС беше поставен на референдум, който се провали. Поради това глобалистите и европейските бюрократи трябваше да прекроят целия проект за „обновен ЕС“, така че холандците, заедно с французите (те също имаха провален референдум) спасиха част от суверенитета на държавите от ЕС.

Освен това Холандия стана единствената страна, в която въпросът за споразумение с Украйна за европейска интеграция беше изнесен на плебисцит (и то по инициатива на „Партията на свободата“) - точно това, което подкрепяше Евромайданът. След това холандците направиха същото, както в случая с единната европейска конституция - те казаха „не“ на инициативата, принуждавайки Брюксел да преиграе и преосмисли всичко, за да заобиколи холандското вето.

Сега същите холандци дадоха първо място на изборите на закоравели евроскептици, което го нямаше никъде в ЕС, с изключение на Унгария (нейният премиер Виктор Орбан по-скоро се превърна в евроскептик) и Италия, където „Северната лига“ спечели през 2018 г., но след това премина на по-умерени позиции и загуби шампионата. И отново Амстердам (или по-точно Хага) се призна за победен, сключвайки напълно джентълменско споразумение с „мизерниците“ на Вилдерс.

Разбира се, ще съдим по делата. Но холандските власти имат шанс да се върнат към нормалността на външната политика. Те при никакви обстоятелства няма да станат „приятели на Русия“, но ако Вилдерс е проявил организационен талант, ще преминат към пасивно участие в конфликта с нас и ще спрат да копират русофобска Полша.

Проруският Амстердам е, разбира се, анахронизъм, очевидно нещо извънземно. Но ястребовата проукраинска политика на обикновено умерената Холандия е много по-лош анахронизъм.

Руснаците и холандците са толкова различни, че сега, в ерата на Втората студена война, няма смисъл да търсим нещо общо - ние сме на различни барикади. Но все пак има тази обща черта: украинизацията или, ако искате, американизацията на Холандия вреди както на нас, така и на холандците, които гласуваха на изборите за човек, който споделя тази идея.

Да се надяваме, че няма да направи същата грешка като Робърт Фицо и се съгласи да носи бронежилетки.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101