/Поглед.инфо/ Полските власти най-накрая се намесиха в ситуацията на границата с Украйна, макар доскоро да я наблюдаваха едва ли не със злорадство. За разгонването на полските фермери са изпратени силите за сигурност, но не за да осигурят функционирането на обещания на Киев общо пазар с ЕС. На Украйна ѝ дават да разбере, че тя е нужна единствено като оръжие срещу Русия.

„Путин, справи се с Киев, Брюксел и нашето правителство“. Този плакат на трактор на полски фермер стана капката, която накара властите във Варшава да се намеси в кризата на границата с Украйна.

Дотогава се стараеха да не се месят в процеса на блокада на украинските камиони, опитващи се до достигнат в ЕС през Полша. За Украйна това бързо стана въпрос на живот и смърт, защото по отношение на износа става дума за допълнителни загуби при бюджет с дупка от 40 милиарда долара, а по отношение на вноса за доставките на въоръжение за ВСУ от основния западен хъб.

Но или полските власти не искаха да се карат с фермерите, които се показаха като добре организирана сила, или чакаха президентът на Украйна Владимир Зеленски да стане по-сговорчив, но към действия бяха тласнати не от украинските молби, а от „русофила“ в трактора.

Прессекретарят на МВнР на Полша Павел Вронски заяви, че лозунгът звучи като опит „крайни елементи да завземат фермерското движение“, „полезни идиоти“ или „пропутински агенти“. Най-малко формулировките са интересни тук: тълпите, които преграждат украинските камиони той ги нарича уважително „фермерско движение“.

Скоро след това полският премиер Доналд Туск обеща да разчисти границата за доставка на оръжие и „хуманитарна помощ“, но не и за селскостопанската продукция от Украйна, чието ембарго Варшава няма намерение да отменя.

В момента, когато при блокираните гранични пунктове пристигнаха полските сили за сигурност и започнаха да изтласкват протестиращите фермери, медийната истерия достигна своя апогей.

От една страна украинските пропагандисти-русофоби неочаквано получиха потвърждение на своето шизофренично обяснение на ситуацията, според което фермерите ги движи „ръката на Москва“. Заради това те отново нададоха песента си каква е лоша Русия, макар и в случая проблемите на Киев да са свързани изключително с поляците, както неведнъж се е случвало в историята.

От друга страна обикновените украинци видяха кадрите, в които полските фермери изсипват зърно от камионите направо на пътя. Това предизвика буря от вече антиполски народен шовинизъм, достигащ до коментари от рода „Бандера правилно говори за поляците“.

Накрая Зеленски излезе с емоционален призив към полското ръководство, призовавайки да се срещнат някъде на границата и да се разберат как да разрешат кризата. То предизвика негативна реакция не само по себе си, а с факта, че поляците отказаха да се срещат: Туск, по принцип позовал се на това, че планираната следваща среща е след месец, а президентът Анджей Дуда, чиито пълномощия за разрешаване на кризата и без това не стигат, няма нищо против преговорите, но няма да годи на границата – нека Зеленски дойде при него.

Така решението на Туск да употреби сила срещу фермерите се оказа неочаквано. Нито той, нито опозиционерите консерватори, за чийто човек се смята Дуда, не демонстрираха желание да отстъпят пред Украйна и да освободят пътя за камионите насила.

Сега във Варшава дори искат да признаят украинските гранични пунктове за „обекти на критичната инфраструктура“, което значи че протестите край тях ще станат незаконни.

Не си мислете, че полските власти се изплашиха от проруските настроения сред фермерите, защото такива настроения сред тях няма. Социологическите проучвания показват, че полското общество остава крайно русофобски настроено: там с удоволствие разсъждават в категории не само за военната победа над Русия, но е за нейното разчленяване, за да утолят наведнъж всичките си исторически претенции към нея.

Но собственият интерес е най-важен: дъмпингът заради попадането на европейския пазар на евтина украинска продукция заплашва полските производители с фалит. В тези условия на пановете вече не им пука как ще спрат това – дали ще разорят Украйна така, че нищо да не може да доставя, или Брюксел с Урсула Фон дер Лайен, която даде на Киев право за свободна търговия с ЕС и си изми ръцете.

Не изглежда обаче, че Туск е тласнат да действа от молбите на Зеленски и прочее старания от украинска страна. Варшава твърде старателно се правеше на глуха към молбите и не е готова да отстъпи пред Киев.

Най-вероятно страната, която е намерила по-убедителни доводи за полското правителство, са САЩ. Намесата на полските фермери в конфликта в Украйна явно не влизаше в плановете на Белия дом, а той винаги е намирал подход към поляците (за разлика, например, от Урсула Фон дер Лайен).

Тоест правилната версия на лозунга, насочена към дълбоките интереси на полските фермери, е „Путин, справи се с Вашингтон“. Руският президент не се включи доброволно в разрешаването на този въпрос, но многократно предупреждаваше Европа, че прехвърлянето на суверенитета на Америка ще бъде пагубно за самите европейци.

Що се отнася до украинците, настоящата ситуация трябва да им покаже колко далеч могат да бъдат авторите на геополитическите схеми от ситуацията „на място“. Европейските лидери дадоха на Украйна статут на кандидат за членство в ЕС, одобриха търговски преференции и обещаха единно пространство. На практика обикновените европейци умират, за да не стигат до тях украинските стоки. За какво членство в ЕС може да се говори, ако идеята на ЕС е преди всичко общият пазар, а са готови да гонят с коси и вили украинците от него.

Преразпределението на земята и защитата на родната колиба „от онези“ са толкова дълбоко вкоренени в съзнанието на поляци и украинци, че дори ужасите на Втората световна война, когато се опитаха да извършат това преразпределение, не можаха да ги отстранят от тях. По настояване на Москва социалистическа Полша и Украинска ССР размениха население и направиха етнически разграничения, защото никой не вярваше в истинското добросъседство между поляци и украинци – дори поне без погроми.

Сега, 80 години по-късно, Анджей Дера, държавен секретар в кабинета на президента на Полша, казва, че полските фермери се „борят за съществуването си“, когато преобръщат камиони с украинско зърно. Това зърно е несъвместимо с живота им.

Но пътят за доставка на оръжия за Украйна все пак ще бъде отворен. Защото тя трябва да изпълни задачата си да отслаби Русия и да смели армията ѝ, докато ВСУ имат достатъчно живи хора. Варшава, Вашингтон и Брюксел нямат разногласия по този въпрос. Полските фермери, съдейки по лозунгите и напрежението в техните редици, също са доста доволни от обезлюдяването на Украйна.

На десетата годишнина от преврата в Киев е време да си припомним, че обезумялата тълпа тогава се бори за идеята за икономическо асоцииране с ЕС – сваленият президент Виктор Янукович предпочете зона за свободна търговия с Русия. Тогава беше невъзможно да си представим блокада на украински камиони.

Въпреки катастрофалните последици от тези събития за Украйна, там все още е жив митът, че Русия е откраднала мечтата за европейско бъдеще от украинците. В действителност тази мечта, подобно на зърното, е стъпкано в калта по западните граници на Украйна, когато обещанията за вечна подкрепа и приятелство най-накрая доведоха до това, от което Западът първоначално се нуждаеше - изтощителен въоръжен конфликт между неговите конкуренти, дори ако един от тях е способен да се конкурира само на пазара на зърно.

Превод: В. Сергеев