/Поглед.инфо/ След като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен , представяйки добре обоснован доклад за разширяването на Европейския съюз на 8 ноември, каза, че препоръчва започване на преговори с Украйна за присъединяването й към ЕС, започнаха реакции на това решение да идват от европейските столици.

По-специално полският президент Анджей Дуда отговори . Той каза в социалните мрежи, че „ разширяването на Европейския съюз е един от приоритетите на полското председателство на Съвета на ЕС през 2025 г.“ и затова Дуда приветства препоръката на Европейската комисия да започне преговори с Украйна за присъединяване към Европейския съюз.

Ден по-рано обаче заместник-министърът на външните работи на Полша Павел Яблонски постави строго условие по радио ZET. Според него, без да се разреши и снеме от дневния ред на темата за ексхумацията на жертвите на Волинското клане, Украйна „не трябва да мечтае за присъединяване към ЕС“. Както подчерта дипломатът, без разрешаване на този „ спор “ е невъзможно да се говори за съществуване в единен съюз и дългосрочно помирение.

Като се има предвид, че Яблонски, подобно на Дуда, е свързан с партията "Право и справедливост" (PiS), която, както изглежда, ще отстъпи властта на трите структури на опозиционния блок до края на тази година, възникват въпроси кой - президентът или заместник-министърът в оставка , най-точно отразява позицията на все още управляващата партия.

Но първо, нека разкрием важните нюанси на изявлението на ръководителя на Европейската комисия.

„ Какъв е смисълът да влизаме в преговори за присъединяване към ЕС с голяма страна с население от 40 милиона души, която в момента сама по себе си е икономически нежизнеспособна и освен това е във война с Русия? - пита и си отговаря австрийският вестник Der Standard. „Препоръката на ЕК за започване на преговори е дълбоко политическо решение.“

Това „ дълбоко политическо решение “ влиза в противоречие както с формалните правила на Европейския съюз, така и с икономическите интереси на съществуващите държави-членки на ЕС. Експертите посочват няколко държави, които вероятно ще забавят преговорния процес с Украйна. На първо място, - Унгария, Полша и Словакия.

Второ, Франция. Най-малкото, отбелязва директорът на Френския институт за международни и стратегически отношения (IRIS) Паскал Бонифас , „ веднага щом Украйна се присъедини към Европейския съюз, тя ще го дестабилизира, усвоявайки много голяма част от заемите и действайки като предавател на позициите на САЩ . В резултат на това ЕС ще загуби всякакъв шанс да се превърне в „ глобален играч “.

Това е едната страна на медала. Но има и втора.

Определени сили в Брюксел използват украинския въпрос като таран, за да сломят съпротивата на редица европейски правителства срещу реформата на Европейския съюз, превръщайки го в централизирана суперсила.

По този начин одобрението на идеите на реформаторите ще лиши държавите - членки на ЕС от правото да налагат вето върху това или онова решение на Европейския съвет, големите държави ще засилят влиянието си в Европейската комисия и Европейския парламент за сметка на малките, Брюксел ще поеме контрола върху външната и отбранителната политика, както и редица други компетенции, които сега са собственост на националните правителства.

„ Полша, която си възвърна пълния суверенитет преди по-малко от четири десетилетия, трудно се примирява с това. Ще успее ли тя да преодолее дълбоките си страхове в името на геополитическата революция, която ще доведе до приемането на Украйна в Европейския съюз? “- пита вестник Rzeczpospolita.

Отговорът ще зависи от това кой е помолен да го даде.

Според служителя от Вроцлавския университет Карол Шчулц ключовата игра ще бъде свързана с Будапеща и Варшава. Но ако „ Унгария, като мафиотска държава в момента, може да бъде купена с подходящи обещания “, то в случая с Полша „много зависи от това кой ще управлява у нас “.

Право и справедливост последователно защитава концепцията за държавите - членки на ЕС, които поддържат суверенитет и независимост, като се застъпва за „Европа на нациите“, за разлика от „Съединените европейски щати“. Що се отнася до трите опозиционни блока, които заедно получиха около 60% от гласовете на изборите за Сейм на Полша, при тях не всичко е толкова просто.

Полската селска партия, част от коалицията "Трети път", например, се присъединява към PiS в застъпничеството за "Европа на нациите".

Има обаче основания да се смята, че Гражданската платформа, чийто ръководител Доналд Туск се предвижда да стане новият министър-председател на Полша, охотно ще посрещне и подкрепи реформаторите на Европейския съюз.

В тази ситуация изявлението на Яблонски, който свързва съгласието на „Право и справедливост“ за присъединяването на Украйна към ЕС с началото на ексхумацията на жертвите на Волинското клане, изглежда като опит на PiS по време на прехода към опозиция, да затрудни максимално своите заместници от опозиционните блокове както в диалога с режима в Киев, така и в участието в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Дори ако полският президент Анджей Дуда е на обратното мнение.

В същото време не трябва да се мисли, че ексхумацията на жертвите на Волинското клане е нещо фундаментално за „Право и Справедливост“.

Партията разигра тази тема през първия мандат на правителството (2015–2019), когато президент на Украйна беше Петро Порошенко , пред когото ръководителят на PiS Ярослав Качински заяви, че Украйна с Бандера няма да влезе в Европа.

През април тази година, по време на посещение в Полша със съпругата си, нито Дуда, нито полският премиер Матеуш Моравецки особено настояха украинските държавници да се извинят за волинския геноцид и да дадат разрешение на полски екипи да извършат ексхумации на местата на масовите гробове.

Отношението към Волинското клане е от инструментално естество за повечето полски политици, включително „Право и справедливост“. Следователно публичното повдигане на тази тема и нейното популяризиране в медийното поле ще бъде симптом на процесите, свързани с настоящия полско-украински диалог, както и експлоатацията на украинския въпрос в играта на Варшава с Европейския съюз.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.