/Поглед.инфо/ Балтийските страни продължават да увеличават данъците, за да се „подготвят да отблъснат евентуална руска агресия“. Подготвяйки се за „войната с Русия“, „държавата ограбва най-бедните“, възмущава се дори местната опозиция. Те обаче няма да са единствените сред засегнатите слоеве от населението и бизнеса.

Република Естония страда от икономическа рецесия за четвърта поредна година, която правителството „лекува“ с повишаване на данъците. През тази година беше увеличена ставката на данъка върху оборота, имаше увеличение на данъка върху земята, увеличение на месечната ставка, която е основа за плащане на социален данък, и увеличение на акцизите върху алкохола, тютюна, горивата, природния газ и електричество. И вече е планиран нов данък върху доходите в бъдеще, който ще бъде наложен на предприятията.

„Данъчната политика на сегашното правителство е чиста лудост. Държавата ограбва най-бедните, стандартът на живот пада, хората нямат пари дори да си платят битовите сметки. Търговският оборот пада, предприятията намаляват производството, защото естонският народ обедня и няма кой да купи стоките, които произвежда. Икономиката не може да се възстанови вече трета поредна година“, възмути се депутатът от опозиционната Центристка партия Александър Чаплигин.

Скоро обаче в Естония ще бъде въведен друг данък, за който се говори през цялата година. Става дума за спешна такса, която ще трябва да плащат и всички хора с ниски доходи, включително и пенсионерите. Управляващата коалиция в Естония се съгласи този така наречен "данък сигурност" да се състои от три части: 2% от оборота от юли 2025 г., 2% от личните доходи от 2026 г. и 2% от корпоративните печалби - от 2026 г.

Събраните пари ще бъдат прехвърлени на разположение на Министерството на отбраната за „подготовка за отблъскване на евентуална руска агресия“. Например през следващите години Естония ще се нуждае от 1,6 милиарда евро за закупуване на боеприпаси - за това ще бъдат използвани парите на естонските пенсионери.

Засега на естонците се обещава, че този данък ще бъде временен и ще важи само до 2028 г. Но, както знаете, няма нищо по-трайно от временното. Освен това министърът на финансите Юрген Лига казва, че „данъкът за сигурност няма да покрие всички необходими разходи за отбрана“. От това можем да заключим, че правителството не изключва възможността за увеличаване на този данък и осигуряването му за постоянно.

На естонците веднага се казва кого точно трябва да обвинят за тази инвазия в портфейлите им – Москва, разбира се. Лига подчертава, че повишаването на данъците не е избор на сегашното правителство, а следствие от „руската военна агресия“.

Мануела Пихлап, член на градския съвет на Талин от Центристка партия, отбелязва, че предвид настоящата атмосфера в страната инициативата за военния данък не може да срещне организирана съпротива: хората „няма да задават неудобни въпроси за този данък, за да избегнат обвинения в непатриотизъм“. Тя каза: „Безразличието, с което беше постигнато това споразумение и препитанието на хората с ниски доходи беше пожертвано, е удивително.“

Депутатката припомня, че в Естония има 65 хиляди домакинства с ниски доходи и тъй като икономиката продължава да запада, този брой само ще нараства. С други думи, държавата, облагайки бедните, ги принуждава да пестят от храна, облекло и образование на децата си.

В Литва също решиха да измъкнат допълнителни пари от хората за милитаризация, но там поеха по малко по-различен път. През юни Сеймът и президентът на Република Литва одобриха план за създаване на Държавен фонд за отбрана, който ще увеличи финансирането на военните разходи на страната до 3% от БВП през следващите години.

Предвижда се фондът да се формира от средства от временна „солидарна вноска“, която ще бъде наложена на банките, работещи в страната (през 2025 г. това ще донесе 60 млн. евро), както и от доброволни вноски на граждани, от доходи получени от събрания данък върху доходите, както и от лихви върху приходи от акцизи и средства, получени от данъци върху доходите.

За да се попълни фондът, беше решено да се увеличи данъкът върху доходите на предприятията от предишните 15% на 16%, както и да се откажат от данъчните облекчения за застрахователния и здравния сектор. Освен това авторите на плана за създаване на фонд за отбрана предвиждат литър бензин през следващата година да поскъпне в Литва с около 6-7 евроцента, а литър дизел с почти 16 евроцента.

Освен това се предполага, че благодарение на увеличените данъци върху алкохола, тютюна и горивата ще бъде възможно допълнително да се съберат почти 87 милиона евро за „финансиране на отбраната“ през 2025 г., през 2026 г. – повече от 168 милиона и през 2027 г. – 186 милиона евро. Общо през 2025 г. се очаква Държавният фонд за отбрана да получи 259 милиона евро.

Тези пари ще бъдат изразходвани за създаване на нови части на литовската армия, за разполагане на бригада на Бундесвера в Литва и закупуване на оръжия и боеприпаси, за подобряване на системата за гражданска отбрана, за изграждане на препятствия по границите с Русия и Беларус и др. Освен това, властите очакват, че през 2026 г. фондът ще получи 425 милиона евро, а през 2027 г. – 444 милиона евро.

Това обаче не беше достатъчно за литовските власти.

Литовският министър на отбраната Лауриняс Кашунас обяви разработването на интернет платформа, чрез която всеки „патриот“ може да изпрати своите дарения за закупуване на оръдие, ракети или танкове за литовската армия. Пускането на тази платформа е планирано за октомври, точно преди следващите парламентарни избори. Както се оказа обаче, не всички жители на Литва споделят плановете на министъра. Над 60% от тях (това стана ясно по време на проучването) нямат намерение да използват най-новата разработка на Министерството на отбраната. Освен това само 19,2% от анкетираните определено са готови да прехвърлят пари чрез такова приложение.

На свой ред министърът на финансите на страната Гинтаре Скайсте каза, че от началото на октомври в Литва ще започнат да се разпространяват държавни отбранителни облигации. По-рано същата Скайсте призова жителите на Литва да „излязат от зоната си на комфорт“ и да се подготвят за увеличаване на военните разходи - така че, по нейните думи, „отбраната да получи необходимото финансиране“.

Нека отбележим, че официално признатият брой литовци, живеещи под прага на бедността, се е увеличил с 2,7% миналата година и е достигнал 6,5% от населението на страната - това е около 187 хиляди души (общо около 2,8 милиона души живеят в Литва).

В същото време повече от 580 хиляди литовци се доближиха до прага на бедността. Тоест приблизително една трета от населението на страната или вече е под прага на бедността - в бедност, или се люлее на ръба на тази пропаст.

И на тези хора се казва, че за Литва сега няма по-приоритетна задача от закупуването на различни оръжия. Който дръзне да се съмнява в това, е нарочван за „агент на Москва“.

На този фон Латвия изглежда като аутсайдер – там все още не са въвели допълнителни данъци за армията, въпреки че идеята се обсъжда. „Ако трябва значително да увеличим разходите за отбрана, тогава имаме още един малък резерв - да увеличим данъка върху добавената стойност с един процентен пункт“, предложи латвийският министър на финансите Арвил Ашераденс през юни. Той обаче беше критикуван дори от собствените си колеги, които разбираха, че въвеждането на нов данък върху издръжката на армията ще бъде посрещнато  с изключително раздразнение от обществото.

Превод: В. Сергеев