/Поглед.инфо/ Европа ще въведе забранителни мита върху руското зърно, въпреки че европейските фермери страдат предимно от украинското зърно. Изглежда обаче, че Европейската комисия не е измислила друг начин да спре безпрецедентните по мащаб бунтове на фермерите. Как ще се отрази подобна стъпка за Русия и за самите европейци?
ЕК се готви да въведе мита от 95 евро на тон върху вноса на зърно от Русия и Беларус. Това ще доведе до увеличение на цените с поне 50%, уверяват източници на “Файненшъл Таймс”. Освен това ЕК може да въведе мита върху доставките на маслодайни семена и продуктите от тяхната преработка. Такива мита са защитни, тоест ще доведат до спиране на доставките на зърно от Русия.
Миналата година Русия е доставила на ЕС 4 милиона тона зърно, което отговаря на приблизително 1% от общото европейско търсене, пише изданието.
Според Евростат през 2023 г. за първи път от година и половина Русия влезе в петте най-големи доставчици на зърно за ЕС. Европа увеличи десетократно вноса на зърно от Русия. На първите три места по доставки на зърно за ЕС са Украйна, Бразилия и Турция.
Защо Европа изгонва руското зърно? Може би, за да не се наложи да гони украинското , което наводни Европа и предизвиква силно раздразнение у фермерите в целия ЕС.
„Европа най-вероятно е принудена да предприеме такива мерки както под натиска на САЩ, така и за да спре бунтовете на фермерите. „В момента той няма други инструменти за бърза реакция“, казва Сергей Гришунин, управляващ директор на рейтинговата служба на НРА.
Почти цяла Европа беше погълната от бунтове на собствените си фермери. Те блокират движението по ключови магистрали и украсяват входовете на кметствата с тор и сено. Фермерските протести започнаха в края на миналата година, а тази тепърва набират скорост и се разрастват. Недоволството нараства не само в Полша, която „воюва“ с украинското зърно. Земеделските производители стачкуват в цяла Европа - в Гърция, Франция и страните от Централна и Източна Европа. Протестното движение придобива някакъв невиждан за Европейския съюз мащаб. Това никога не се е случвало досега.
„Митата всъщност се въвеждат, за да подкрепят собствените си фермери в опит да се повишат цените на пшеницата, които паднаха до 182 евро за тон. Сега задачата е не толкова да се гарантира продоволствената сигурност, колкото да се успокоят стачкуващите фермери, чиито разходи за гориво, наеми, електроенергия и разходите за наемен труд не намаляват, въпреки падането на цените на газа в Европа“, казва Гришунин.
Що се отнася до Русия, тази стъпка на европейците определено няма да бъде катастрофа за нея. Руското зърно се цени по целия свят и едва ли ще остане без купувач. Министерството на земеделието планира да изнесе 70 млн. тона зърно тази година. „За Русия 4 милиона тона зърнени култури, с изключение на бобовите култури, доставени миналата година в няколко страни от ЕС, са около 6% от общия износ на зърно миналата година. Тоест, страните от ЕС колективно представляват малък и вече не особено печеливш клиент за руските износители на зърно“, посочва Наталия Милчакова, анализатор.
„Количеството руски зърнени и маслодайни семена, които Европа внася, е малко спрямо европейския пазар. В същото време това са продукти с много конкурентен пазар, слабо обвързан с географски райони и логистични маршрути. Загубените обеми поради Европа могат доста лесно да бъдат пренасочени към други пазари. Ниското ниво на световните цени на тези култури е по-сериозен проблем за руските износители“, казва Денис Терновски, водещ изследовател в Центъра за селскостопанска политика на Института по икономика и стопанство на Руската президентска академия за национално стопанство и публична администрация.
Къде Русия да вложи тези 4 милиона тона, които Европа отказва? „Най-вероятно такова мито ще пренасочи руското зърно към азиатските пазари, както се случи миналата година. Например, доставките за Бангладеш веднага се увеличиха с 1,4 милиона тона. А също и за Африка, например доставките за Нигерия миналата година не достигнаха 30% от нивото от 2021 г. Следователно Русия има къде да достави 4 милиона тона от европейския пазар“, убеден е Сергей Гришунин. В резултат руските обеми ще бъдат заменени от Украйна, Турция, САЩ и Канада, а Русия ще получи азиатски и африкански пазари в замяна на европейския, смята той.
„Основните клиенти на Русия за внос на зърно са страните от Близкия изток и Африка, така че Русия дори не трябва да пренасочва експортните потоци, достатъчно е да увеличи обема на доставките за тези страни“, казва Наталия Милчакова.
В същото време Русия, разбира се, ще загуби от увеличаването на логистичните разходи, но тези загуби се компенсират от увеличение на цената с 30-50 долара на тон, така че в края на годината загубите няма да надвишават 3- 4% от стойността на износа през 2023 г., казва управляващият директор на рейтинговата служба на НРА.
Тази ситуация може дори да стимулира развитието на хранително-вкусовата промишленост в Русия, когато се изнасят не суровини, а предимно преработени продукти, не изключва Гришунин.
За самата Европа на пръв поглед вносът на зърно от Русия изобщо не е значителен – едва 1% от общия внос. „В Испания и Гърция обаче руските зърна, главно пшеница, миналата година представляват почти 55% от общия внос на зърно, малко по-малко, но близо до тази цифра в Италия. Тоест тези европейски страни ще понесат значителни загуби“, казва Милчакова.
И тези страни не просто купуваха пшеница от Русия. „Например Италия произведе около 4 милиона тона зърно миналото лято, което е сравнимо с обема, доставен от Русия за целия ЕС. Миналата година обаче Италия имаше малка реколта от твърда пшеница, използвана за производството на макаронени изделия, и закупи тези количества от Русия. Ако Русия спре доставките на твърда пшеница, тогава италианските производители на паста ще имат проблеми. Твърдата пшеница и шротът (последният се използва за производство на храна за животни) са закупени и от Испания, където най-вероятно ще възникнат подобни проблеми“, казва Милчакова.
Според Руския зърнен съюз от началото на тази селскостопанска година (от 1 юли 2023 г.) до 1 декември Русия е изпратила 2,23 милиона тона зърнени и бобови култури за страните от ЕС, което е 2,3 пъти повече, отколкото през същия период на миналата година година (968 хиляди тона).
Основните количества са доставени в пет държави. Испания е закупила 850 хиляди тона руски култури, което показва увеличение от 8,8 пъти. Италия е внесла 812 млн. тона, което е 7,7 пъти повече. Топ 3 се затваря от Белгия, която е закупила 198 хил. тона (ръст от 3,7 пъти). На четвърто и пето място са Гърция и Латвия. Основната причина за това увеличение на доставките на европейския пазар според Руския зърнен съюз е по-ниската цена: от 1 юли до 1 декември отстъпката в цената на руската пшеница спрямо европейската беше 14 долара за тон. Следователно вносното зърно за тези страни със сигурност ще поскъпне, следвано от тестените изделия и хляба, защото вече няма да има по-привлекателно руско зърно.
Превод: В. Сергеев