/Поглед.инфо/ Надпреварата за президентството в Русия вече е започнала - и най-вероятно Владимир Путин вече избира лоялен наследник, който „ще удължи живота на путинизма“, пише Politico. Все още е трудно да се отгатне кого точно Путин ще реши да „издигне до върха на властта“. Според анализатори обаче за обикновените руснаци резултатът от тази надпревара няма да промени много неща, тъй като общият политически курс на Кремъл ще остане същият, се казва в статията.

Конституционните поправки, предложени наскоро от руския президент Владимир Путин, за сега „предизвикаха повече въпроси, отколкото отговори“, пише Алек Лун в Politico. Това обаче показва, че надпреварата за президентското кресло в Русия вече е започнала - и Путин ще трябва да успее да подбере предан „наследник“ преди 2024 г., се подчертава в статията. Ако всички поправки влязат в сила, руският лидер вече няма да може да се върне в президентството. Но те са проектирани по такъв начин, че дори след напускането на Путин в „Русия да остане путинизма“, обяснява авторът.

Много анализатори смятат, че Путин ще поеме поста на ръководител на Държавния съвет и ще получи много неясни правомощия за „определяне на основните направления на вътрешната, външната и социално-икономическата политика“, което ще му позволи да контролира управлението на правителството, без да се налага да се занимава с ежедневните въпроси на ръководството. Но тъй като в тази ситуация той ще има много малко официални пълномощия, Путин "вероятно ще се опита да избере лоялен наследник, така че страната да продължи да следва курса, който е начертал", се казва в статията.

В Русия новите лидери обикновено отхвърлят идеологията на предшествениците си, отбелязва Politico: „Хрушчов развенча сталинския култ, Елцин отхвърли страната, която Горбачов се опитваше да запази, а Путин постепенно изостави прозападния курс на реформата на Елцин.“ Следователно настоящата реорганизация е предназначена да наруши този обичай и да „запази наследството на Путин“, убеден е авторът. Според него руският лидер ще търси за себе си „достатъчно силен приемник“, за да може „да контролира строго“ Русия, но в същото време „достатъчно лоялен, за да защити себе си и своите съюзници“.

Путин е известен с това, че запазва свободата си на избор и често взема решения "в последния момент", така че е трудно да се предположи кого този път ще "реши да се издигне на върха на властта", се казва в статията. Въпреки това социологът Олга Криштановская смята, че руският лидер вероятно вече е направил избор за себе си и стесни кръга от вероятни кандидати. „Изборът на хората вече е направен. Тези хора сега заемат ключови позиции.“, каза Криштановская в интервю за Politico.

Според анализатори „кандидатите за наследници на Путин“ могат да включват новия премиер на Русия Михаил Мишустин, за чието неочаквано назначаване за държавен глава мнозина се оказаха неподготвени. „Името на този авторитетен, но малко известен ръководител на данъчната служба моментално се превърна в тема за обсъждане на наследника, въпреки че началната му позиция е доста слаба“, се казва в статията. Мишустин, известен с дигитализирането на данъчната система, е член на надзорния съвет на хокейния клуб ЦСКА в Москва и на борда на Националната федерация по хокей, поради което се запозна с Путин, докато играеше в Нощната хокейна лига заедно с висши ръководители и бизнесмени, обяснява авторът.

Сега Мишустин е на 53 години. Той е в разцвета на живота си и напомня самия Путин, тъй като е „интелигентен служител по сигурността в цивилни дрехи“, заяви експертът Александър Баунов в интервю за Politico. Според него Мишустин е доста способен да "изгражда мостове" между влиятелните агенции за сигурност на Русия и "ордата от длъжностни лица", тъй като именно данъчният отдел се занимава с бумащината, като в същото време гарантира спазването на правилата. Някои анализатори обаче смятат Мишустин само за "технически" премиер и прогнозират, че Медведев, който е назначен на новоучредения пост на заместник на Путин в Съвета за сигурност, все още може да се върне в президентството, повтаряйки историята от 2008 г., се казва в статията.

Сериозен проблем за Мишустин е, че премиерът в Русия по традиция е "гръмоотвод за критиката", която звучи по адрес на ръководителя на правителството както от управляващата партия, така и от населението, пише Politico. Статистиката показва, че предишният министър-председател Дмитрий Медведев през осемте години начело на правителството рейтингите за одобрение паднаха от 64% на 37%. Следователно основната задача на Мишустин е да изпълни последните обещания на Путин за подобряване на жизнения стандарт, се казва в статията: „Успехът по този въпрос ще се отрази на шансовете му да стане президент.“

Кметът на Москва Сергей Собянин както предполагат експертите, също може да бъде кандидат за ролята на наследник на Путин - особено като се има предвид факта, че няколко нови вицепремиери, които по някакъв начин са свързани с московския градоначалник, са влезли в новото правителство. Въпреки че формално 61-годишният Собянин е просто кмет, мнозина го смятат за "национален политик" и го смятат за "един от най-влиятелните хора" в Русия, съобщава Politico. Освен това, от 2005 до 2008 г. Собянин оглавява администрацията на Путин, а след това отива след своя „покровител” в правителството, превръщайки се във вицепремиер, припомня авторът.

Бюджетът на Москва вече е по-голям от този на всеки друг регион и Собянин има репутацията на „ефективен кмет“, тъй като активно провежда програмата за възстановяване в столицата и я превръща в модерен европейски град, се подчертава в статията. Според наблюдателя Андрей Перцев от Московския център Карнеги, в регионите столичният кмет „е обичан дори повече, отколкото в самата Москва“, така че ще му бъде по-лесно да си осигури подкрепата на руснаците. „Като „първият технократ на Путин“ и човек, предан на президента, Собянин със сигурност ще заеме един от първите редове в списъка на Путин“, прогнозира авторът. В този случай обаче Путин ще бъде изправен пред трудната задача да намери „нов прокремълски кмет за все по-своенравната столица“, пише Politico.

Друг вероятен кандидат е 64-годишният министър на отбраната Сергей Шойгу, когото руснаците "смятат за най-големия военен водач в страната след героя от Втората световна война генерал Георги Жуков", се казва в статията. Шойгу спечели националната любов от 1994 до 2012 г., когато се бореше с различни природни бедствия и катастрофи като министър на извънредните ситуации, обяснява авторът. През 2012 г. Шойгу оглавява Министерството на отбраната и извършва радикална реорганизация и модернизация на руската армия.

Той започва кариерата си като строителен инженер в далечна Тува, но след това става функционер на Комунистическата партия и заместник-ръководител на държавната комисия за строителство, пише Politico: „Шойгу е близък с Путин и редовно прекарва летните си ваканции с президента в Тува, където ходят на риболов, карат лодка и се пекат на слънце." Въпреки това експертите смятат, че широката популярност на Шойгу може да "играе срещу него" в очите на Путин, тъй като няма гаранция, че той ще бъде "верен", се казва в статията. „Ако го поставите на висша позиция, той ще бъде твърде независим. Той наистина не дължи на кариерата си Путин.“, обяснява анализаторът Татяна Становая в интервю за Politico.

Освен това наблюдателите не изключват, че Путин може да избере за свой заместник един от новите членове на правителството, се казва в статията: „Същото направи навремето Елцин, който първо доведе Путин в президентската администрация, след което го направи ръководител на ФСБ, а след това министър-председател и свой наследник - и всичко това за няколко месеца." По-конкретно, за един от възможните наследници се сочи 60-годишният кремълски апаратчик Андрей Белоусов, който наскоро бе назначен за първи вицепремиер. Белоусов е син на известен съветски икономист. През 2013 г. той става икономически помощник на Путин и малко по-късно, председател на съвета на директорите на водещата петролна компания „Роснефт“, обяснява авторът: „Той споделя кагебешния мироглед на Путин, вярвайки, че Русия е заобиколена от врагове.“

Друг кандидат, според анализаторите, е 61-годишният вицепремиер Дмитрий Козак, който отговаряше за изграждането на новите съоръжения за Олимпиадата в Сочи, които струват на Русия $50 млрд. Миналата седмица медиите съобщиха, че Козак ще осъществява контрол върху самопровъзгласилите се републики в източна Украйна, пише Politico.

53-годишният Марат Хуснулин беше назначен за друг вицепремиер. По-рано той вече „вдигна много шум“ в Русия с предложението си за разширяване на московската „програма за обновяване“, която предвижда преместване на хората от старите пететажни сгради на съветското строителство в нови високи сгради не само в столицата, но и в цялата страна, се казва в статията.

Освен това "тъмното конче“ на Путин може да бъде 49-годишният Владимир Медински, смята авторът. Този бивш министър на културата, който се придържа към "ултраконсервативна" позиция, е назначен за помощник на Путин по културата, се казва в статията. Нова фигура се появи и на важния пост Генерален прокурор на Русия: 44-годишният следовател за особено важни случаи Игор Краснов, който наскоро успя да се „издигне до върха“ и да замени „дългогодишния съюзник на Путин“, както главен прокурор, пише Politico.

От друга страна, още през 2016 г., Путин започна да назначава бившите си телохранители за областни управители, което доведе до "устойчиви слухове", че тях президентът също "подготвя за свои наследници", се казва в статията. По-специално губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин навремето охраняваше Елцин, а след това и Путин. После той е назначен за заместник-началник на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб, изигравайки "ключова роля в анексията* на Крим", съобщава Politico.

Друг възможен претендент от групата на телохранителите според наблюдатели е Дмитрий Миронов, който служи в КГБ за кратко време, а през 1991 г. е прехвърлен в органите на държавна сигурност. От 2013 г. той заема редица високи постове в Министерството на вътрешните работи на Русия, а след това е назначен за управител на Ярославска област, се обяснява в статията. Други двама вероятни "кандидати" са Сергей Морозов и Евгений Зиничев, които са служили във Федералната служба за охрана, а след това са станали губернатори на Астраханска и Калининградска области, пише Politico.

"Путин очевидно има високо мнение за тези телохранители и те определено могат да се считат за най-лоялните от възможните наследници", се подчертава в статията. Прехвърлянето им в държавната служба обаче трудно може да се нарече успех и всички те все още са "много далеч от замяната на Путин", убеден е авторът.

Но въпреки че „битката за правото да стане приемник“ вече набира скорост, Путин едва ли преждевременно ще „разкрие картите“, се казва в статията: „Ако фаворитът стане известен твърде рано, това може да предизвика междинна борба между много силови кланове“. Някои експерти дори спекулират, че действащият може да подаде оставка предварително, без да чака 2024 г., за да „завари неподготвен политическия истеблишмънт“.

Във всеки случай за обикновените руснаци резултатът от тази надпревара ще означава малко, предполага авторът: "Всички кандидати със сигурност ще държат в ръцете си здраво юздите на властта в политиката и икономиката, тъй като в правителството практически не останаха либерали и критици на Кремъл." Новите поправки в Конституцията предполагат, че всеки кандидат за президент трябва да живее в Русия в продължение на 25 години и да няма чужд паспорт или разрешение за пребиваване, което предварително изключва някои привърженици на опозицията, се казва в статията.

"Путинизмът сега е магистрално направление ... и се радва на подкрепата на населението", казва анализаторът Татяна Становая. И експертът Александър Баунов е уверен, че целите на Путин са доста очевидни. „Русия, която той създаде, трябва да остане негова Русия“, заключи Баунов в интервю за Politico.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова