В обществения живот наблюдаваме множество фобии, които, както виждаме по определението, са психично нарушение и затова сe води битка с тях както от психиатрите, така и от мъдрите, морални, естетични и етични хора в цялост и в индивидуалност.
По време на турското иго българите, в резултат на зверствата на османските войски и по-специално на башибозука, развиват туркофобия. Времето минава, животът продължава и днес посланикът на Република Турция, казва, че ние сме братя и сестри с турския народ. Красиво! Вярно! Достойно! Тук българският народ, правителство и президент показаха духовна висота, която може да носи само народ – цивилизационен фактор.
По време на Втората Световна война се развиват две фобии – спрямо различните и в частност евреите от страна на фашистите и спрямо фашистите от страна на съветските народи. Тези фобии са резултат от безмилостна дехуманизация и милитаризация, довели до изгаряне на огромен брой живи евреи във фашистките концлагери, 70 милиона военни и цивилни жертви. Времето отминава и Германия заживява нов живот, а цивилизованите, хуманните, етичните и естетични хора в тяхната общност и индивидуалност, възпират фобията си и изграждат мир, уважение и взаимност с немския народ.
Когато бях ученичка с „хомофобия“ се определяше страхът/омразата към човека (хомо сапиенс) и се отнасяше към фашизма и хитлеризма. Днес, отново в Укипедия, ще намерим обширна статия, в която няма и дума за фашизъм, за живите изгорени в концлагерите в Германия и цялата мрежа из цяла Европа, за идеологията една раса/народ/цивилизация да превъзхожда друга/други и поради това да има единствена право на право и съществуване. Интересното е, че преводът на „хомо“ в словосъчетанието „хомофобия“ се променя от Homo sapiens – човек на хомогенен – еднороден. Така, днес децата се обучават да разбират под хомофобия, не човек, който се страхува/мрази друг човек, а човек, който мрази лесбийки, гейове, педерасти (гръцка думата за мъж, който харесва момчета) и транссексуални. (Темата с промяната на понятията е съществена, но е друга.)
Фобии се развиват и по други въпроси, и в други исторически времена, като например завладяването на новия континент и избиване на местното населени – индианците, ККК (ку-клуск-клан) терористично движение насочени срещу чернокожите, атомните бомби хвърлени над Хирошима и Нагазаки (в Япония) от САЩ. Потърпевшите са изживеел своето страдание и духовно израстване и днес са заменили фобията с приемане и осъвместяване на живота.
В днешно време фобията е насочена към Русия. Обобщено – забранява се Русия. В детайли – с цел заличаване на всичко руско се пренебрегват устоите на демокрацията в Западния свят – свобода на мисълта, словото, идеите, идеологиите, собствеността и човешките права. Психичната форма на тази фобия достига нива, които историята разказва за хитлеристка Германия – забрана и горене на книги, забрана на печат, гонене на хора, забрана и преследване на несъобразено с фашистката пропаганда мнение, идеи, общуване. Цивилизованите, етични, естетичните и миролюбивите хора в осмисляне на възможния баланс в многогодишното руско-украинско напрежение са заклеймени като путинисти. Дори нещо повече, един господин предлага те да бъдат анатемосани. Насъскващите въоръжаването на Украйна, страха/омразата и смачкването на Русия, “повече Америка в Европа”1, повече борел, урсула, барбок и кирчо в решенията за 500 милионния народ на Европейския Съюз са героите на днешното време, които отстояват утрешния ден, за който шефът на чешкия генщаб2 ни информира, че “война между Русия и НАТО в Европа“ не е изключена. В Европа дори вече кацнаха американски ядрени бомбардировачи.
Войната, породена от психическото нарушение фобия, трябва да бъде мотивирана. Мотивирането на хората обаче винаги става по един и същ начин – чрез ценностите, по простата причина, че те, ценностите, произвеждат потребностите, които произвеждат интересите и целите, с които мотивираме действията си. Така стигаме до големия въпрос: какви ценности ще защитават българските войници на първата отбранителна линия на фронта на НАТО с Русия, както спомена Дж. Байдън във Варшава на 23.02.23?!
Ценности
Директният отговор на горния въпрос е евроатлантически ценности, но те никъде не са дефинирани. Да предположим, че основната ценност на евроатлантизма е демокрацията, под която разбираме управление на народа, свобода на мисълта, словото, собствеността, човешките права. Тогава спокойно може да заменим „евроатлантически“ с „атински“ или с „демократични“. Изхождайки от факта на забрана на медии, дискриминиране на хора заради тяхната националност, заглушаване на инакомислещи журналисти, общественици, политици, отказа от преговори за мир, както и ограничаване на човешките права под здравословен или екологичен предлог явно не може да направим такава субституция. Какви тогава може да са ценностите, за които човек, българин в евроатлантическа България ще трябва да е готов да умре?!
За този човешки двигател и феномен – ценностите се казват интересни неща: те са основен въпрос на човешкото съществуване с огромно значение за интеграцията и дезинтеграцията на обществената система (Г. Фотев); те са обществено средство за взаимообмен (Т. Парсънз); те са средство за поддържане на схемата на легитимността на властта (М. Дюверже); подменяме ги, ако искаме да ограничим свободата с цел политическо действие (Д. Истън) и т.н. Ако трябва да обобщим, то политиците боравят с ценностите, разбирайки тяхното осево значение, ползват ги като инструмент за осъществяване на собствените предпочитания и организация на схема, в която да внедрят усещане за цивилизация, чието разрушаване в екстремни моменти може да използват за изнудване. Въоръжени със създадената ценностна система и в защита на същата ни изпращат на война. Нас. Те не ходят.
Но ценностите имат своята йерархия. Най-нисък ранг по скалата на М. Шелер имат ценностите на полезността, на приятното/ неприятното. Тези ценности имат място в икономиката, политиката, производството. Чрез тях политическият елит целеполага в обществото. Точно на тези неустойчиви ценности се крепи политическата манипулация в консумативния свят. По-висок ранг имат ценностите, свързани с чувството за живот, виталните ценности, които се преекспонират с цел поддържане на развитие на първото ниво от пирамидата на потребностите – оцеляване. Още по-високо стоят духовните ценности – естетически, етични, правни, познавателни и епистимологични. (Тук ни вкарват фалшивата наука, че има 60 пола, например.) Най-високо стоят тези ценности, които са свързани със свещено/несвещено. Според М. Шелер върховните ценности се отличават с вечност, неделимост, необусловеност от други ценности. Разумно е да заключим, че именно тези ценности могат да поддържат системата неуязвима и за тях бихме умрели.
Свещените ценности са изписани в Свещените книги. Следователно един православен християнин би бил мотивиран да защити десетте Божии заповеди и да се предпази от седемте смъртни гряха.
Да видим сега, това ли ще правим на бойното поле?
Ще защитим Господ Бог, като единствен наш Бог съгласно първата заповед?! – Всъщност не, и дума не става за това, особено когато се аплодира разкол в православната църквата. Ще се откажем от кумирите?! – Напротив, ще последваме наложените и налагани от телевизора куми(ци)ри. Ще уважаваме майка си и баща си?! – Всъщност не, защото ги заменяме с родител 1, 2, 3. Няма да пожелаваме нищо, което е на ближния ни? – Напротив, войната винаги е разпра за нещото на ближния. Ще укрепваме мира, защото е казано не убивай?! – Напротив, ще убиваме, ще проливаме славянска и православна кръв, тоест наша кръв, както и сега го правим индиректно. Няма да прелюбодействаме?! – Но на фронта ние ще трябва да защитим правото на всякакъв тип сексуална извратеност и публичната ѝ демонстрация, осигурена със закон, подписан от народните представители на демократичния свят. Няма да крадем? – Напротив, ще крадем от българския народ история, пари и млада памет и кръв, за да удовлетворим нецивилизационен сблъсък за най-важния контрол! Няма да лъжесвидетелстваме срещу ближния си?! – Дали, пък не обвиняваме невинни във вина? Дали не сме късогледи?! Дали пък носейки кръста на едни неидентифицирани ценности не чупим тези на човешкото и Божественото?! Ще прощаваме седем пъти по седемдесет и седем?! – Не, ще изискваме мъст до смъртта на последния… на последния човек, без право и възможност на избор.
Но може би по-лесно ще се ориентираме по седемте смъртни гряха?!
Похот – на фронта ние ще защитаваме истанбулската конвенция, която за всички прочели я, е явно насилие върху преобладаващия, обикновен хетеросексуален Божи вид. Чревоугодничество – на фронта ще защитаваме правото си магазините ни да са пълни до горе с боклуци и ГМО, докато ще ни лишат от правото да отгледаме една кокошка, защото замърсяваме планетата. Алчност – на фронта ще защитим правото да се конфискуват пари, средства, активи в случай, че принадлежат на неприятеля. Ще докладваме колко пари сме прибрали. Ще защитим и правото на властта да ограби обикновения човек, така че всичките му средства да се транзитират през заеми, планове и сделки, инфлация, военнопромишлен комплекс и мултинационалните вериги на доставки към точния сборен пункт. Леност – на фронта ще защитим правото на всеки от нас да не прави нищо, докато получава един минимален и сигурен месечен доход и се подчинява на всички условия за неговото получаване – ваксини, дигитален паспорт, дигитални пари и осигурен достъп за наблюдение по всяко време и навсякъде, ръководено от изкуствен интелект, програмиран от естествен интелект, за който се разказват страшни истории. Гняв – на фронта ще защитим правото си на гняв, като съдим и убиваме, както и ще провокираме правото на гняв на врага, който ще ни съди и убива. Завист – на фронта ще демонстрираме завист срещу врага, като изгорим всичките му произведения на изкуството и културата и убедително заявим, че сме точно тук, на фронта, защото той няма право да съществува, камо ли да претендира нещо в нашия цивилизационен свят. Горделивост – няма да преговаряме с врага, дори да ни е ясно, че няма непровокирана война, че колкото повече пушки вдигаме, толкова повече се вдигат срещу нас (дилема на сигурността).
Изглежда цялата ни фронтова мотивация ще е срещу десетте Божии заповеди, по седемте смъртни гряха и няма да е резултат от свещени ценности. Но ценности с по-нисък ранг не са устойчиви и водят до срив в обществената система. Следователно тук се формира обществен риск и то толкова по-голям, колкото по-голямо е отстъплението от свещените ценности, които все още, за радост на едни и за ужас на по-други, са близо до повечето хората.
Риск
Политическият елит генерира политически риск за обществената система чрез законодателния процес. Този процес е производство на норми, които според Г. Фотев са изкуствени по природа рационални конструкти. Нямат стойност и съдържание, каквито имат ценностите, а са форма на съдържание и се изчерпват с функциите си. В същото време хората, народът носи в сърцето си висок ранг общочовешки ценности, които съществено се разминават с политическите ценности от по-нисък ранг. Тази несъръзмеримост между ценностното определение на политическия елит и ценностната система на хората, генерира социалните измерения на политическия риск, които се свеждат най-малко до полагаеми се права, житейски шансове, недоверие, разединение.
Първият риск – полагаемите се права самоналага въпроса за участието на хората във вземаните политически решения. Понеже, защитаваме демократични ценности, то е редно да споделим опасението на Н. Чомски, който вижда „категорично разминаване на общественото мнение и държавна политика“ и се страхува от демокрацията, която „не допуска участие на обществото на политическата сцена, както дори и информирането му какво точно се прави в и от негово име“. Римският клуб в доклада си „Хайде!“ и К. Шваб в „Капитализъм за заинтересованите“ отчитат този факт и предлагат хората да участват, но само в консултативния процес не и в процеса на вземане на решения. Той остава ексклузивно право на властта в съдружие с корпорациите. Щетите от този риск, може да оценим, когато очертае границата на доверието/недоверието към политическите институции. (9% доверие към парламента.)
Затова и вторият риск е – недоверие. Доверието е есенциален елемент и измерител на риска при човешките взаимоотношения и системи. Директно или индиректно ябълката на раздора произлиза от ограничените полагаеми се права. Друг фактор е общественият ресурс, за който З. Бауман е много категоричен: „да откраднеш ресурсите на цяла една нация се нарича подпомагане на свободната търговия (или друго – бел. а.), но това не е престъпление“. С търсене на фундаментална промяна на монопола на шепата непознати с неприемливи ценности и цели, които управляват легално, но не и легитимно, повечето демократични общества, се занимава и проф. Р. Дарендорф. Той разглежда недоверието към политическия елит като необходимост да се определи по нов начин съдържанието на гражданските права, на жизнените шансове и свобода.
Липсата на доверие и ограничаване на полагаемите се права на гражданите се отразява пряко върху житейските шансове на всеки един. Те касаят духовното, интелектуално, психологическо, емоционално и материално състояние на живота на една личност, общност, общество. Основният житейски шанс е да реализираш свободата си. Но обществото ни се целеполага и конструира от политическите елити не върху свещените ценности, осигуряващи закона на привличането (гравитацията) и по този начин стабилността. Не, обществото е конструирано на принципа на рационалното щастие и финансовите възможности са определящи за житейските шансове. В този смисъл може би не е странно, че Ж.Ж. Русо, който недоумява защо хората предпочитат парите пред свободата, е бил обвинен във властохулство заради труда си „За обществения договор“. Основният „морков“ остава свободата, която е само в подписа на сметките, а финансите продължават да са източникът на власт и жезъл (тояга). Политическата риторика се върти около икономическия ръст, сам по себе си израз на несъществуващ в природата аналог на постоянно нарастване. Цялото това уравнение с пришпорването на икономиката като политическа цел може да обобщим в едно изречение, което крадем от Дж. Стиглиц: „натрупаният БВП днес е дългът утре“. Утре, намалелите житейски шансове във всичките им аспекти водят до предизвикване на системата и, разбира се, до процеси на разединение.
Този четвърти риск – разединение е пряко свързан с житейските шансове, защото колкото повече са те, толкова по-голям е шансът за единение. Колкото по-силно е разединението в обществото, толкова по-ниски са всеобщите житейски шансове и по-висок е рискът за цялата обществена система, толкова по-отдалечени са хората от политическия елит, узурпирал функцията целеполагане и законотворчество. (Замислете се, в коя друга система законът се определя ексклузивно от един единствен елемент на системата?!)
Изброените четири социални измерения на политическия риск може да обобщим в три есенциални за ценностните нагласи на обществото променливи. Това са свободата – изживяване и реализиране на вътрешната свобода или смисъла на живота; властта – ограничението на вътрешната свобода от политическите закони; парите – материалното обезпечение на живота. В комбинация те сформират ценностен триъгълник на обществото, който според тежестта на всяка от трите променливи определя риска за обществената система. Чисто математически колкото по-голям е ъгълът на властта в този ценностен триъгълник, толкова по-малки са свободата и материалното ѝ обезпечение. (Всеки триъгълник има точно и само 180 градуса.) Ако приложим математически модел, то ще видим, че нивото на съвременните полагаеми се права, житейски шансове, недоверие и разединение водят до такива стойности на властта, при които за свободата остават само… 5%. Това е огромен риск за обществената система. Той реално обезсмисля демокрацията, в сърцето на която е свободата.
В заключение може да потвърдим, че психическите настроения наречени фобии произлизат от ценностите с най-нисък ранг, които са неустойчиви, превръщат свободата в статистическа грешка и в крайна сметка водят до разрушаване на цивилизацията.
Ние като българи, и то без никаква намеса на политическия елит, все още имаме възможност да се противопоставим на фобиите и ги заменим с фѝлии, тоест с обичане. Ако покажем фѝлия към кирилицата, фѝлия към селското стопанство и фѝлия към свещените ценности, една от които е не убивай, то ние ще придобием отново идентичност, което е сила, храна, което е оцеляване, и Божия подкрепа, което е свобода. Тогава ще сме свободни да познаем истината.
И нека на знамето си изпишем – МИР И СВОБОДА!
1 https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-poveche-amerika-v-evropa-shte-bade-mototo-na-polskoto-predsedatelstvo-na-es-prez-2025-g
2 https://glasove.com/novini/shefat-na-cheshkiya-genshtab-voynata-v-ukrayna-moze-da-prepasne-vav-voyna-v-evropa-mezhdu-rusiya-i-nato
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
