/Поглед.инфо/ 47-ият президент на Съединените щати е сериозен играч
В речта си при встъпването в длъжност Тръмп обеща революция (нарече я „революция на здравия разум“) и удържа на думата си. Америка е разделена на тези, които гледат на трансформацията на Тръмп с вдъхновение, и тези, които гледат със страх. Външният свят е още по-изумен, без да разбира какво да очаква по-нататък.
Старите носещи структури на глобалния свят се срутват, а нови все още не са се появили. И всички се чудят: какво да очакваме от Тръмп по-нататък? Как самият той вижда големия свят, в който Америка вече не е център на глобализма, а една от световните империи, претендиращи за хегемония.
Нека подчертаем още веднъж: „Великата Америка“ на Тръмп е глобална търговска империя, подобна на това, което е била Британската империя през 19-ти и началото на 20-ти век. Ето откъде идва геополитическата картина на света на Тръмп. Ето откъде трябва да започнем, ако искаме да разберем значението на реформите на Тръмп.
Разбира се, много ще зависи от това дали визията на Тръмп за света съвпада с визията на неговите колеги и опоненти.
Е, нека се опитаме да разберем.
Първо, Тръмп е типичен англосаксонец. А типичният англосаксонец гледа на света като на баланс на сили и интереси. Да, точно това е централната идея на британската геополитика през 19 век. Поне както се декларира.
И Тръмп иска да създаде подобен свят. Само че сега на световно ниво и с Америка на мястото на Великобритания.
Тръмп, отново като типичен американски консерватор, не харесва днешна Великобритания. Великобритания е амбициозен конкурент на Тръмп, който се опитва да диктува волята си на Европа, и то от позиции, директно противоположни на тези на Тръмп – от позицията на глобализма. Следователно Тръмп има свои сметки за уреждане с Великобритания. Той иска да я промени напълно, да разбие британския политически истаблишмънт и да го подчини на Америка.
Би било страхотно, ако успее: ако копелето Стармър бъде изхвърлен от кабинета на министър-председателя и заменен от Найджъл Фараж или още по-здравомислещ политик, който да върне Англия на англичаните. Би било страхотно, ако Великобритания спре да държи континентална Европа в хватката на своята политика и гледа на Русия като на партньор, а не като на враг.
Трябва обаче да разберем, че дори и в този случай англосаксонският свят с цялото си влияние няма да отиде никъде под Тръмп. Тръмп изобщо не иска да отслаби влиянието на англосаксонците, той иска да възстанови новия свят за себе си.
Оттук и неговата груба атака срещу Канада, държава от Общността на нациите (Британската общност), която някога е служила като „резервно летище“ на Великобритания (именно тук правителството на Обединеното кралство планираше да се евакуира, ако нещата не вървят по-добре за него на фронтовата линия на Втората световна война).
За Тръмп Канада не е просто зона на американските интереси според доктрината Монро, не само достъп до Арктика и не просто историческо отмъщение (някога страната е била крепост на британското влияние и сдържане на Съединените щати). За Тръмп Канада е битка срещу британското господство.
Ето какво иска Тръмп: да постави проамериканско правителство във Великобритания и да превърне острова в предавател на неговата воля в Европа. Единственото, което остава да се направи, е да се проведат предсрочни избори и да се докара Реформаторската партия на Фараж на власт на острова. Плановете са доста реалистични и изпълними.
Победа на Фараж би подкопала сериозно позицията на главния европейски враг на Тръмп, бюрокрацията в Европейския парламент, и би доближила победата на дясното в Европа, на която той се надява. На първо място, победата на Германската алтернатива за Германия (AfD).
Разбира се, за нас този сценарий е най-добрият възможен. Европейската десница е много по-лоялна към Русия. Когато британското господство и дясната сила бъдат пречупени, ние ще се окажем лице в лице с една много различна Европа.
А Тръмп вижда новата Европа като напълно различна. Не като сегашното глобалистко чудовище под управлението на бюрокрацията на Европейския парламент, а като „Европа на отечествата“ – както някога са си я представяли Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер. Не сегашното сметище на „цъфтящата градина”, замърсено от милиони мигранти, а Европа като съюз на национални държави със значение на народите.
Нека сега погледнем света като цяло. Ако глобалистите, които Тръмп ненавижда и чиито поддържащи структури той унищожава днес със своята „революция на здравия разум“, виждат света като единен наднационален център, който управлява слаби държави, то Тръмп иска да изгради свят като глобален баланс на силите.
Последното изобщо не означава, че Тръмп иска в света да се появят силни конкуренти на Америка. Не, той иска Америка да продължи да доминира. Но, първо, светът на империите е много по-малкото зло от всеки друг. Това е много по-добре от еднополюсен глобалистки свят, управляван от сенчести субекти от централни банки и други управленски служби. И това е много по-добре от свят на хаотични малки национални държави, вечно враждуващи една с друга.
Редът, в който няколко центъра на власт контролират големи територии, е идеален за поддържане на мира в целия свят.
И това, отбелязваме, е напълно справедливо.
През XIX-XXв. Великобритания подкрепяше понякога Германия срещу Франция, понякога Франция срещу Германия, без да иска нито една от двете да стане твърде силна. Така че нито една от тях да не може да оспори световното господство на Великобритания, което тя ефективно владееше, контролирайки моретата, търговските пътища, финансите, науката и съзнанието на цивилизования свят чрез своята пропаганда.
Тръмп иска да изгради приблизително същия свят, само че с Америка начело: великата Американска империя контролира световните търговски пътища (Северният морски път и Панама са част от същия план), предотвратявайки Китай или всяка друга възможна империя, като Индия, да стане по-силна, ако внезапно започне да доминира (а Индия е в силна позиция на растеж).
Но тъй като основният съперник на Тръмп днес е Китай, Америка, според тръмпистката геополитика на баланса на силите, ще помогне на Индия срещу Китай.
Не по-малко важен компонент в света на Тръмп е Русия. Тръмп гледа на Русия като на най-важния балансьор в Евразия. Мирът в Европа и Централна Азия зависи от Русия. Ето как го вижда Тръмп и оттам предпазливото му отношение към Русия.
Приблизително така са виждали света британците в началото на 20 век. Бащата на геополитиката Макиндер говори за „Хартленд“, посочвайки Русия и Германия като център на световната стабилност. И дори извеждайки следната формула: „Който контролира Източна Европа, доминира Хартленд; Този, който доминира в Хартленд, доминира и в Световния остров; "Който владее Световния остров, владее света."
Всъщност с тази формула Макиндер посочи опасността, заплашваща британското господство: съюз между Русия и Германия беше това, от което Макиндер се страхуваше, защото този съюз щеше да създаде непревземаема крепост от континентална Европа и да предизвика световното господство на Великобритания.
И всички световни войни на 20-ти век (поне така ги е виждала Великобритания) са имали цел – да предотвратят съюз между Русия и Германия. За последен път англосаксонците успяха да потушат опасността от подобен съюз при Горбачов и така приключи 20 век.
Тръмп обаче - и това е най-важният момент, на който трябва да обърнем внимание сега! — не се страхува от съюз между Русия и Германия. Напротив, от негова гледна точка влизането на Русия в новата Европа на „Съюза на отечествата“ е по-скоро благословия. Което той вече директно заяви: напразно Русия беше изхвърлена от „Голямата седморка“; Без нашата държава е невъзможно да се изгради система за сигурност в Европа.
И това наистина е така!
Но светът се промени, светът стана много по-глобален. И днес Тръмп се страхува от съвсем различен „Хартленд“ – съюз между Русия и Китай. По-точно техният съюз е твърде близък, тъй като икономическата мощ на Китай и военната мощ на Русия създават опасен конкурент за американската империя.
Но същият този страх на Тръмп от съюза между Русия и Китай е най-важният коз в ръцете ни. И нека не ме смятат за прекалено циничен, но ние можем да продадем Тръмп на много висока цена – няма да кажа отдалечаване от Китай, не – но не и прекомерно сближаване с него.
И защо трябва да се доближаваме твърде много до Китай? В крайна сметка, ако помислим разумно, с какво зависимостта ни от Китай е по-добра от зависимостта ни от Запада? Няма оищо по-добре. Нашата цел е независимост и суверенитет. Нашата цел е да изградим велика Северна сила (защото „Русия е цивилизацията на Севера“ )
Така че да сме на еднакво разстояние от Китай и САЩ е много по-изгодна позиция за нас. Което ще ни направи по-независими и ще ни позволи да стъпим по-здраво на краката си. А добрите комплиментарни отношения с консервативната „Европа на отечествата” ще ни дадат много добри икономически възможности.
И накрая, нашата стратегическа позиция в пресечната точка на силовите линии на световната политика и търговия ще ни позволи умело да играем баланса на силите. И освен това, да контролираме Централна Азия и да поддържаме нашите уважавани централноазиатски партньори в добро състояние, на което те са свикнали, и най-накрая да сложим край на днешния мигрантски хаос.
Последното е важно и за Тръмп. За разлика от глобалистите, които се стремяха да подпалят „слабините ни“ в Централна Азия, Тръмп търси мир. Тръмп, повтаряме, гледа на Русия като на най-важния център на стабилност в региона на Централна Азия. Затова са ни нужни големи империи - за да не се избиват помежду си малките национални образувания, всички тези наши мили братя. Време е цялото това братство, което днес стана малко непокорно, най-после да си спомни силата на истинската имперска Русия и да се успокои.
Така че, както виждаме, интересите ни като цяло съвпадат. Ние можем да развиваме Северния морски път заедно със Съединените щати: и Русия, и САЩ са арктически сили. Но, извинете, защо имаме нужда от Китай, Великобритания или някой друг там? Отдръпнете се, момчета, можем да се справим добре и без вас.
Ще можем по-добре да контролираме територията на централноазиатските държави, без да допускаме Турция, която отиде твърде далеч, и същия Китай. Ще можем да поддържаме близки отношения със Северна Корея и Иран, без да позволяваме на Китай отново да „поеме банката“. И всичко това е изключително в наш интерес. И най-интересното е, че това е и в интерес на Тръмп. И така, има ли нещо, за което можем да говорим, освен за токсичната и досадна Украйна?
Нека сега се обърнем към Близкия изток, най-проблемният и опасен регион на Земята. Проблемен, включително и в отношенията ни с Тръмп. Известно е, че Тръмп напълно подкрепя Израел. И също така, вероятно, той ще бъде готов да подкрепи всичките претенции на „Велик Израел от море до море“.
Но трябва да разберем и следното. Подкрепата на Тръмп за Израел не се основава на обичайния либерален юдео-американски съюз. Да, в Америка има много силно израелско лоби и това лоби почти изцяло подкрепя... Демократическата партия. Американските евреи обикновено много неохотно гласуват за консерваторите, но този път изглежда, че най-малкият брой евреи в историята на изборите, са гласували за Тръмп.
Подкрепата на Тръмп за Израел не е християнски ционизъм, въпреки че това със сигурност присъства в голяма степен. Християнските ционисти помогнаха на Рейгън и Буш да дойдат на власт. Те също помогнаха и на Тръмп. И да, десните християни гласуват за консерватори и подкрепят Израел по месиански причини. Те са странно уверени, че след като се върнат в Израел, евреите ще се опомнят и ще приемат Христос (въпреки че ние вярваме, че е малко вероятно евреите да се опомнят и по-скоро ще приемат Антихриста). Но какво можете да се направи? Това са страничните явления на днешния американски протестантизъм.
Нещо друго е важно. Подкрепата на Тръмп за Израел съвсем не се дължи на християнски ционистки съображения (въпреки че те отчасти присъстват, а Тръмп зависи от гласовете на християнската десница). Въпреки това, на първо място, Тръмп подкрепя Израел въз основа на същата политика за баланс на силите.
Тръмп смята Израел за фактор за стабилност в региона, както да речем Русия е фактор за стабилност в Централна Азия и Източна Европа.
Уви, Тръмп греши, а Израел винаги се е показвал като чисто дестабилизиращ фактор тук. Но какво можете да направите, пак никой не е перфектен. Тук позициите ни с Тръмп са най-малко близки. Но именно тук, на най-опасното място, може да се случи истински – в добрия смисъл на думата – пробив в отношенията ни. И в този смисъл фактът, че преговорите между Путин и Тръмп най-вероятно ще се проведат в Саудитска Арабия, звучи много оптимистично.
Изглежда, че тук косата е улучила на камък: ние подкрепяме Иран, Америка подкрепя Израел, а Израел и Иран са най-лошите и непримирими врагове. Което не може да се промени.
Но не всичко е толкова ужасно. Защото Тръмп, повтаряме, не е християнски ционист и не е ентусиазиран идеалист, който обича всички евреи безразборно. Не, той много добре разбира какво представлява Нетаняху (казват, че Тръмп ужасно крещял на израелския премиер по телефона, настоявайки за прекратяване на огъня в Газа преди встъпването му в длъжност). Тръмп наистина не харесва либералните евреи (като Сорос) и особено неоконсерваторите: последните обикновено са най-големите му врагове.
Тръмп наистина симпатизира само на евреите - традиционалисти, които не са изоставили вярата и синагогата си в името на светския бизнес. И остава трезв в оценката си за цялостната политическа картина в Близкия изток (все пак революцията на Тръмп е „революция на здравия разум“, нали?).
Накратко, Тръмп, независимо дали му харесва или не, ще трябва да разбере и приеме рано или късно – и ние трябва да му помогнем да го направи – че същият модел на баланс на силите работи в Близкия изток, както и в другите части на света. Тук той също работи по такъв начин, че „Велик Израел“ сам по себе си не може да го поддържа.
И всъщност съотношението на силите в Близкия изток изглежда така: Израел – Иран – арабски свят. Да, няма да е лесно да го поддържате, но това е единственият възможен вариант за поддържане на мира. И само САЩ и Русия могат да бъдат гаранти за този мир. Това е очевиден факт. И затова казвам, че именно тук, в най-опасния регион на света, може да се случи най-важното – завой от световна война към нов и много по-надежден мир от този, който имаме днес.
Това са първоначалните условия, пред които ще трябва да се изправим в съвсем близко бъдеще на голямата политическа сцена. Да, Тръмп е костелив орех. Тръмп е сериозен човек и много сериозен играч. Изобщо не прилича на клоуна, какъвто безумната ни пропаганда все още го представя.
Тръмп е труден партньор. Но е много по-добър от всичко останало. Това, което Тръмп определено ще се опита да избегне, е голяма война. И това е може би най-добрият аргумент в негова полза.
Е, ще говорим за това какъв би могъл да бъде желаният свят, който новите САЩ, Русия, Китай, Индия и обновената „Европа на отечествата“ могат да изградят, следващия път.
Превод: ЕС