„Разбирането на Путин“ отново набира скорост, пише в статия за швейцарския Neue Zürcher Zeitung базираният в Берлин, но роден в Крим журналист Николай Клименюк. Според него, почти шест години след "руската атака срещу Украйна и анексирането на Крим" в Германия, гласовете на онези, които призовават за отмяна на антируските санкции, стават все по-силни.
Авторът на статията е изумен как големите германски медии успяват едновременно да говорят за убийствата, лъжите и измамите на Русия и в същото време да публикуват много статии, призоваващи за отмяна на антируските санкции. Това обаче е точно сега в духа на времената, отбелязва журналистът от страниците на швейцарския вестник.
В момента исканията „да се сложи край на конфронтацията с Русия“ се чуват в Германия все по-силно и по-силно. Това се доказва от премиерите на източните земи на Германия, които единодушно се застъпват за отмяната на санкциите, както и от политиците на ГСДП, частично работещи в обкръжението на бившия канцлер Шрьодер за дъщерната компания на “Газпром”, и лобистите като Габриеле Кроне-Шмалц, свързани с концерна, която след дълго затишие беше отново поканена в телевизията като експерт по Русия. Преди няколко години тя привлече вниманието, защитавайки „лъжите на Путин“, дори след като самият той лично си призна, твърди авторът на статията, отбелязвайки, че позицията на Кроне-Шмалц е типична за „онези, които разбират Русия“.
Пространство за настоящите „призиви за мир“ се осигурява от газопровода „Северен поток 2“, чието изграждане продължава, въпреки всички съмнения по отношение на безопасността и околната среда, както и активния протест на Америка и страните от Източна Европа. Сега САЩ наложиха санкции на германските компании, участващи в изграждането на газопровода. Високопоставените германски политици и медиите реагираха с предсказуемо възмущение, наричайки го безпрецедентно неприязнен жест, пише журналистът от Берлин. Същевременно възниква въпросът как така Германия иска стратегическо партньорство с Русия и е толкова концентрирана върху нея, че заради това пренебрегва страховете на своите малки и големи партньори, подчертава авторът. Според него Германия по някаква причина „упорито нарича тази страна своя съседка, въпреки че те изобщо нямат обща граница - и по този начин предизвикват възмущение от истинските си съседи”.
От гледна точка на автора на статията, това се обяснява не само с частните икономически интереси и корупцията. В разбирането на Русия и желанието за близост с нея се проявява „антизападната позиция на Германия“, която измерва западните страни и най-вече САЩ и Русия с различен аршин. Според Германия Русия по своето естество действа като измамник, от когото в никакъв случай не трябва да се очаква добро поведение. Руските кибератаки срещу Бундестага и ХДС останаха почти без последствия и почти не бяха забелязани от широката общественост - особено в сравнение с реакцията за измамата на американската Агенция за национална сигурност.
Германското правителство отговори на убийството в берлинския квартал “Тиргартен” с просто изгонване на двама руски дипломати. Новините за руските бомбардировки в Сирия и гибелта там на цивилни не притеснява никого - дори Турция получава повече обществено внимание. Такава значителна подкрепа, която Русия получава от Германия, не може да бъде закупена, заключава авторът от страниците на Neue Zürcher Zeitung. Това обаче също не е необходимо: Русия го получава безплатно.
Превод: В.Сергеев
