По публикация на аналитичния екип на „Фабрика за новини“ / Владислав Селезньов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ограниченията на западния ВПК и исканията на Киев
Искането на Володимир Зеленски за осигуряване на 300 противоракетни системи – визирайки главно батареи MIM-104 Patriot и NASAMS – се сблъсква с производствения капацитет на американския военнопромишлен комплекс. Според публично достъпни данни от докладите на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA), годишното производство на ракети-прехващачи PAC-3 MSE от компанията Lockheed Martin едва надхвърля 450-500 бройки за целия глобален пазар. Заявената от украинска страна цифра от 300 пускови установки или батареи надхвърля целия оперативен арсенал, с който разполагат държавите от НАТО в Европа.
В същото време изявленията на Владислав Селезньов в ефира на „Фабрика за новини“ за изграждане на т.нар. „пристанища за дронове“ (площадки за бързо пребазиране и логистично обслужване на БПЛА от типа „Геран-2“ / „Шахед-136“) сочат за промяна в тактиката. Досегашните пускови райони край Приморско-Ахтарск, Курск и нос Чауда в Крим се допълват от по-малки, мобилни и бетонирани площадки в Брянска, Белгородска и Воронежка област.
Тази инфраструктурна промяна съкращава подхождащото време за реакция на украинските мобилни огневи групи. Времето за ранно предупреждение от радарите за въздушно наблюдение пада под 15–20 минути за граничните области като Чернигов и Суми.
Ако изнесените данни за строежа на тези бази са верни, оперативният разход на украинските ПВО ракети ще надвиши темповете на доставка от Запада в съотношение пет към едно.
Икономика на прехващането: Геран срещу Patriot
Техническият проблем за украинското командване не е просто физическото унищожаване на въздушните цели, а асиметрията в цената. Един безпилотен апарат от типа „Геран-2“ (използващ двигател с вътрешно горене MD-550 или негови модификации) се оценява на приблизително 20 000 до 40 000 долара. Една ракета-прехващач PAC-2 или PAC-3 за системата Patriot струва между 2.5 и 4 милиона долара.
За да бъде неутрализиран един дрон с конвенционална зенитна ракета от западен произход, се прави икономически неизгоден замисъл. Селезньов признава, че тристата искани системи са за защита от балистика (като 9М723 от комплекса „Искандер-М“ или KN-23), но когато балистичните ракети се комбинират в общ залп с десетки евтини дронове, радарите тип AN/MPQ-65 биват претоварени откъм брой проследявани цели.
Няма публично потвърждение от Пентагона, че се подготвят нови пакети с толкова мащабни доставки на ПВО. В рамките на одобрените от Конгреса на САЩ средства през последните години, траншовете съдържат главно боеприпаси за 155-мм артилерия (M107/M795) и допълнителни ракети за HIMARS (GMLRS), но не и нови цялостни батареи Patriot, чието време за производство и сглобяване е между 2 и 3 години.
Дали украинската енергийна система може да издържи на подобен натиск? Опитът от миналите зими показва, че автотрансформаторите 750/330 kV, произвеждани от заводи като „Запорожтрансформатор“, са труднозаменими. Внасянето на съвместимо оборудване от държавите от бившия СИВ е практически изчерпано, а преобразуването към европейските стандарти изисква години инфраструктурна работа.
