Марин льо Пен е главният враг на европейската дълбока държава. А виж, фон дер Лайен е нейното протеже. За това и не само - в материала на колумниста на РИА Новости Елена Караева .
Украйна губи в СВО, а заедно с нея САЩ и паневропейския блок губят в противостоянието с Русия. Това не е секрет, не е тайна, но за това не се говори от високите трибуни и в мейнстриймните западни медии. А да продължават да се преструват, че всичко е „под контрол“ и „ситуацията се развива нормално“ безкрайно не е възможно.
Темата за западното и украинското фиаско е табу, защото всичко това, разбира се, категорично не се харесва на евроатлантистите. Глобалистите също не могат да гледат как бавно, но сигурно руската армия, която притиска весеушниците и наемниците (присъствието им вече не се крие, наричайки ги „доброволци, защитаващи демокрацията и европейските ценности“), се притиска в клещи. Затова решиха да атакуват от фланговете.
Изглежда само, че искането на прокуратурата да забрани на лидера на дясната френска парламентарна фракция, представляваща Националното събрание, да бъде избирана, и съдебната петиция на защитата на Марин Льо Пен да се пропусне тази конкретна точка в бъдещата присъда, не са по никакъв начин свързани с настоящата външна политика.
Подробностите около процеса срещу основния опонент на Макрон са разгледани в раздела „Други новини“, но всичко, което днес по някакъв начин е свързано с геополитическата криза (и въображаемия триумф на Киев) в Европа, се върна на върха на дневния ред.
Марин льо Пен нямаше да бъде изправена пред политическа смърт, както самата тя го определи, ако тези, които надзирават собственика на Елисейския дворец, имаха доверие в гладкото предаване на властта на наследника на Макрон.
Когото и да искат да направят победител на президентските избори през 2027 г., ще бъде задължен да действа според досегашните шаблони на Вашингтон. Ако обаче волята на обществото се окаже по-силна от триковете на политическите технологии и колосалните финансови инжекции, то можем да забравим за играта на „Украйна срещу Русия“.
Фактът, че съдбата на Льо Пен като политик е предопределена, стана ясен преди каквито и да било съдебни дебати по време на процеса за наемане на „неподходящите хора, в неподходящото време и за неподходящите пари“, който се проведе във Франция, когато фон дер Лайен беше назначен на поста начело на Европейската комисия за втори път без проблеми.
Но заедно със „зестрата“ на съдебно дело за закупуването на десетки милиарди ваксини срещу Covid, решението, за което председателката Фрау взе еднолично по телефона. С помощта на текстови съобщения, изпратени до ръководителя на корпорацията Pfizer Алберт Бурла.
И въпреки че съдът изглежда се е заел да разгледа иска, е ясно, че никакви драстични решения, дори минимално близки до очакваните от Марин льо Пен, няма да бъдат взети от една безпристрастна и независима европейска правосъдна система.
Марин Льо Пен е основният враг на европейската дълбока държава. Но фон дер Лайен е нейното протеже. И докато тази държава като октопод е оплела в пипалата си почти всички национални властови елити, Льо Пен ще бъде парий. Въпреки че тринадесет милиона французи гласуваха за нея и партията, чиито интереси представлява.
Фон дер Лайен в тази конфигурация не е нищо повече от политически мошеник. И затова е нужна зад кулисите на тези, които решават кой ще бъде следващият собственик на Елисейския дворец.
Изборите във Франция трябва да се проведат след малко повече от две години. Репресията срещу Льо Пен, макар и опакована в лист хартия на „независимо правосъдие“, вече е в ход. Това означава, че колективният Запад, част от който е европейската дълбока държава, не възнамерява да прави политически или военни компромиси с Русия.
Марин Льо Пен, която беше с Дамоклевия меч, окачен над главата й, за да й попречи да разклати лодката, е само съпътстваща загуба в ариергардните битки, водени от дълбоката държава срещу европейските избиратели.
И всички тези приказки за „мирен план“, „пътна карта“, „дипломатическо уреждане“ разтърсват въздуха, но се не повече от „бял шум“ и нов опит да ни подведат. Е, така че да се доверим и след това да разберем, че въоръжените сили на Украйна получиха нови оръжия по време на почивката, а персоналът вече е открито подчинен на военните на НАТО.
Претърпявайки военен и политически колапс, който е очевиден за всички, освен за тях самите - и в Киев, и по ЛБС - западняците правят това, което винаги са правили. Опитват се да печелят време.
От двете страни на Атлантика има богати исторически традиции. Вашингтон и Лондон водеха отделни преговори с нацистите зад гърба ни, докато съветските войници проливаха кръв, освобождавайки Европа от кафявата чума. Сега войната с нас чрез буфера в лицето на Украйна, макар и териториално локална, има същия планетарен характер.
Битката върви, глобалистите плащат (войната не са маневри, те убиват), както са свикнали, украинската кръв и украинските животи са им чужди и ги презират. Плащаме с кръвта си. Да се поддаваме на обещания и лудории от най-примитивно естество днес означава за нас обезценяване на направената жертва. Да направиш това означава да предадеш загиналите, защитавайки родината си. И да предадеш себе си.
Превод: ЕС
