Донбас днес – това е един вид Гордиев възел на всички геополитически разположения на силите по принцип. Дори Австралия не може да бъде игнорирана от съдбата на Донбас (в светлината на създаването на новия алианс AUKUS). Ето защо такова внимание е приковано към него.
Джо Байдън „ясно даде да се разбере“, че ще има „решителен отговор“ от Съединените щати и техните съюзници в случай на „инвазия“...
Най-удивителното е, че съдбата на Донбас всъщност вече е предрешена. Дори само защото никой тази година няма абсолютно никаква възможност да го разглежда или разрешава локално. От момента, в който гражданите на ЛДНР започнаха масово да получават руски паспорти, републиките на Донбас де факто станаха част от Русия.
Хората в Донецк и Луганск вече избират свои представители в руския парламент, участват пълноценно в икономическия живот на страната (след подписването на съответния указ от Путин само преди месец), всъщност те вече са безвъзвратно интегрирани в Руската федерация.
Колкото и да е странно, самият Запад вече се примири с това, няма какво да се противопостави в този смисъл. Ето защо, ако погледнете какво се случва екзистенциално (тази философска концепция сега се появява доста често в речите на водещи руски военни лидери и политици), не може да има война срещу Донбас през 2022 г.
Вече може да има война само срещу Русия, а земята на Донбас, предвид все по-очевидната подготовка на Запада и войските на НАТО, рискува да се превърне в основен театър на военни действия. Всъщност Донбас е нашият роден ринг, в който сега сме (съдейки по изявленията на висшите служители) готови да се бием с врага в абсолютно всякаква категория.
Когато говоря за войната на Запада срещу Русия в пръстена на Донбас, имам предвид не просто битка за някаква ефимерна бойна титла. Говорим за правото на влизане на ринга по принцип. Защото, когато Путин обяви на целия свят, че „границите на Русия не свършват никъде“, а след това последователно доказа тази теза на практика - чрез издигане на Кримския мост, издаване на руски паспорти за Донбас, унищожаване на терористи в Сирия и Африка, помагане на Венецуела да устои на „оранжевата заплаха“
„И овладяването на Арктика, - това от своя страна се превърна като феномен в предизвикателство за цялостния англосаксонски световен ред, затлъстял от собствената си безпринципност. Западът разбра, че докато поглъща хамбургерите на своя геополитически успех, белязан от разпадането на СССР, тези, които биха могли да се съревновават с него, изобщо не потънаха в забвение, а преодоляха унинието и продължиха да ходят на фитнес и пак удряха по крушата, изграждаха мускули от нулата и работеха за възвръщане на предишната сила на удара.
Когато Западът осъзна това на примера на втората чеченска кампания, а след това и на примера на Грузия, той също започна да влиза във форма. Да се откаже от световното господство без битка боец, който веднъж е станал шампион (дори ако вече е покрит със слоеве тлъстини), разбира се, не се смята за възможно.
И Западът също започна да тренира и, честно казано, работи добре на ринга за няколко нови кръга - взе руския Киев и дори направи опит за руския Минск.
И тази въртележка на ринга може да продължи безкрайно, но броячът на времето е безмилостен. Днес със сигурност сме на прага на последната битка за света. През 2022 г. на ринга в Донбас съперниците най-накрая трябва да демонстрират всичките си бойни и шахматни умения, така че ще разберем кой в крайна сметка блъфира и пести сили за решаващата серия удари и кой е надценил силата на мускулите си и се е изтощил в процеса на безкрайнта демонстрация на мощта си.
И накрая, какво мога да пожелая на родния си миньорски край в това отношение? Какво да пожелая на земята на Донбас? Да стане за родния войник солидна опора и трамплин за скок в победоносното небе, а за свирепия чуждоземец – непреодолима памучна вата, която нежно и плавно привлича тлъстите бутове на враговете в гъстия компост на преизподнята.
Превод: ЕС
