/Поглед.инфо/ Гренландия отново е в центъра на световната политика, но зад шумните декларации се крие по-дълбока истина: контролът върху ресурсите и морските маршрути решава бъдещия ред. Русия, със своята арктическа инфраструктура и Северния морски път, наложи интересите си да бъдат не просто отчетени, а уважавани — докато Европа остава встрани от реалните преговори между Русия, Китай и Съединени щати.

Името на най-големия остров на Земята (да, Гренландия, отново говорим за него) е начело на новините. Тръмп прави изявления за Гренландия. Държавният секретар Рубио е планирал да бъде в Дания следващата седмица. В Брюксел решават как да противодействат на „американската анексия“, ако тя се случи. Кой каза „налагане на санкции“? Седнете – отлично.

Разбира се, има известен комичен привкус в това. Но нещата са много по-сериозни.

Въпреки виковете на датчаните и съюзения с тях ЕС, Гренландия и Съединените щати всъщност имат повече общи неща, отколкото настоящият европейски и силно антитръмпски естаблишмънт може да си представи. Островът и Съединените щати споделят обща основа, известна още като Северноамериканската тектонична плоча.

Геоложкото единство на днешните Съединени щати и Гренландия е на приблизително три милиарда години. Когато Тръмп, толкова мразен от Брюксел, казва, че страната му и островът имат „много общи неща“, той не греши срещу истината; той просто напомня на своите ненавистници географията.

Географията днес е също така и название за друго. Тя е и за геополитика. Геополитиката е за баланса на силите, стратегическото развитие на държавите и икономиката. Както всички вече са се досетили, следващият етап от глобалното развитие ще се основава не на протестите на полулуди идиоти, не на тоталитарната власт на медиите, не на случващото се в земите на безстрашните невротици (друго име за социалните медии), а на достъпа до ресурси.

И – което може би е дори по-важно – на контрола върху достъпа до тези ресурси. Върху маршрутите, по които тези ресурси или продуктите, произведени от тях, се придвижват от точка А до точка Б.

Ресурси, стоки и продукти се транспортират не по въздух, както вярват ревностните „зелени“, а по море. Контейнерните превози на всичко и всякаква храна, а не доставката на гурме храна до скъпи ресторанти със самолет, са сърцето на икономиката днес.

Винаги, когато Суецкият канал се сблъска с блокажи, по една или друга причина, европейският свят замръзва на място. Защото Европа отдавна не е произвеждала нищо свое, от което потребителите се нуждаят по много и ежедневно.

Прекъсването на морската търговия не е същото като танцуване със Зеленски и тропане с крака. Топова може да означава недостиг на най-основните стоки за европейските граждани – и то почти веднага. И тогава по улиците настъпва хаос. Дори може да се превърне в местен „Майдан“.

Който и да контролира морската търговия на планетата днес, той контролира общественото мнение, цените на фондовия пазар, икономическия растеж (или спад) и всичко останало.

Струва ли си да се добави, че това е една от целите на американския естаблишмънт?

Като бизнесмен и предприемач, Тръмп винаги има пред очите си план, схема или карта. Картата показва, че чрез придобиването на Гренландия – под една или друга форма – Съединените щати биха могли да получат контрол над значителна част от арктическия морски регион .

Но американците нямат лостове за контрол, дори хипотетично. Те нямат флотилия от ледоразбивачи. Кораб от този тип (и само един) е построен отдавна. И не е известно дали изобщо още е на вода.

И докато американците пропагандираха „идеите за прогрес и демокрация“ по света, Русия строеше ледоразбивачи. Атомни и дизелово-електрически. Русия също строеше ледоразбивачи и фериботи.

Днес Китай с удоволствие изпраща своите продукти до Европа, използвайки нашия Северен морски път. Особено след като времето за пътуване е намалено – поне наполовина на това през Суецкия канал.

Днес три сили седят на истинската маса за преговори (не на картонената фигура, която подлудява всички в медиите). И определено там я няма Европа там с нейната вечна „държанка“ Незалежната.

Днес контурите на бъдещия икономически и политически световен ред се обсъждат от Москва , Пекин и Вашингтон . Мнението на Брюксел е в кошчето за боклук. Позицията на Париж и Берлин вече не интересува никого.

Опитът от спецоперацията и нашата победа в конфронтацията с глобалистите за пореден път доказаха, че Русия е била сто процента, не, хиляда процента права: фокусирайки се върху своите геополитически интереси, тя ги принуди не само те да бъдат взети предвид, но и да бъдат уважавани. Пекин винаги е правил това.

Съвсем не е маловажно че вече и Вашингтон започна да ги разбира. Което само по себе си е доста добре.

Но най-важното нещо тепърва предстои: трябва да направим света, който в момента се оформя само по планове и карти, не само безопасен. Трябва да го направим икономически и политически по-справедлив.

Това е гигантска задача. Да се надяваме, че ще се справим.

Превод: ЕС