/Поглед.инфо/ Страстите около закона за чуждите агенти не са нищо повече от повод за разклащане на ситуацията в страната.

В Грузия няколко поредни дни има протести, граничещи с бунтове срещу законопроекта за чуждестранните агенти. Управляващата партия "Грузинска мечта" обещава да приеме закона въпреки ветото на президента Саломе Зурабишвили. Междувременно опозицията, чийто фронтмен е Зурабишвили, постави ултиматум вечерта на 17-ти. Според тях законът е изготвен като копие и по поръчка на Кремъл. Въпреки че нямаше и няма обективни доказателства за това.

За втора поредна година същият закон се обсъжда и почти се приема в Грузия, а от две години главната улица на Тбилиси, булевард Руставели, кипи от протести, вдъхновени от опозицията.

Прави впечатление, че като правило протестират предимно политически активни младежи, докато професионално утвърдените граждани предпочитат или да подкрепят закона, или не виждат нищо излишно или неестествено в закона.

Трудно е да се избяга от мисълта, че именно през 2024 г. политическите страсти в Грузия ще кипнат толкова много, че сякаш нещо наистина зависи от тях. Годината е решаваща и заради насрочените за октомври парламентарни избори. По същество Грузия преминава през труден път на политическа и дори конституционна трансформация.

Според новата Конституция, приета през 2017 г., предишните избори през 2018 г. бяха последните преки президентски избори. През 2024 г. номиналният държавен глава ще бъде избиран от 300 членове на Избирателната колегия, някои от които са представени от членове на парламента, а други - от делегати от регионите на страната.

Да припомним, че на 17 април грузинските парламентаристи одобриха на първо четене закона „За прозрачността на чуждестранното влияние“. В Грузия накратко това се нарича закон за чуждестранните агенти, според който неправителствените организации и медиите, които получават повече от 20% от финансирането си от чуждестранни източници, вече ще трябва да се регистрират. В противен случай тяхната дейност ще се счита за незаконна с всички последици под формата на санкции.

По думите на Мдинарадзе, функционер на управляващата партия „Грузинска мечта“, неправителствените организации подкопават сигурността на Грузия и по-специално я въвличат в конфликта в Украйна: „Те участваха активно във всички протести, които се проведоха през 2022 г., основното искане на които беше да се присъединим към санкциите и да изпратим доброволци в Украйна... Днес на всички е ясно до какви резултати щяхме да доведем страната си, ако действахме според техния диктат и техните призиви за война.“

Това твърдение е едната страна на монетата, която също има свои собствени бизнес последици. Въпреки липсата на дипломатически отношения от 2008 г. Русия и Грузия изглежда си сътрудничат добре. През 2023 г. вносът на руски LNG се е увеличил с почти 30%, а страната ни остава един от най-големите доставчици на електроенергия за Грузия.

Освен това Москва уверено затвърди позицията си в търговския оборот, отстъпвайки само на Турция поради географската й близост до региона и традиционната политика на икономическа експанзия в Аджария и извън нея. Турците не трябва да пресичат планинската верига на Кавказ, за да стигнат до Грузия, както руснаците.

Така че е напълно възможно искането на опозицията към властите да се присъединят към антируските санкции да тревожи управляващата партия и лично Иванишвили много повече, отколкото дори изпращането на доброволци в зоната на руско-украинския конфликт.

Другата страна на монетата е огромното неконтролирано влияние на медиите и неправителствените организации върху грузинската политика. На територията на Грузия вече действат над 10 хиляди неправителствени организации. Както каза премиерът Иракли Кобахидзе на 8 април, от 2012 г. те са декларирали по-малко от една четвърт от приходите си (до 18%).

По думите му, не е известно за какви цели са похарчени останалите пари. Подобна непрозрачност, между другото, в пълна степен се отнася и за религиозните организации - секти, които предпочитат да се регистрират в Грузия като НПО.

Разбира се, проследяването на отчетите е прерогатив на държавата и по-специално на данъчните власти. В края на краищата историята знае много примери, когато определени организации стават перачи на пари, включително за организираната престъпност. Освен това Грузия все още не е достатъчно богата, за да подписва за намаляване на данъчната основа – ала данъчните власти трябва да си затварят очите за „волностите“ на неправителствените организации.

Следователно, двете страни на монетата показват: първо, грузинските власти се стремят да продължат бизнес връзките със северната си съседка, и второ, те искат дейността на НПО да не застрашава тези връзки.

На свой ред опозицията не обръща никакво внимание на нито един от горните аргументи, като чрез „французинката“ Саломе и по-дребни лидери като курдисан часовник твърди: „Това е точно копие на закона на Путин“.

„Кой реши този закон да бъде въведен отново? Това решение взето ли е в Москва? Това е основният въпрос за прозрачността, който си задава населението на Грузия“, твърди Зурабишвили. Нейните общо взето церемониални правомощия дават на президента правото да налага вето на законодателството за чуждестранни агенти.

Но „Грузинската мечта“ също има право да преодолее президентското вето, особено след като правителството вече има опит в успешното преодоляване на президентски вета. Така например още през юли 2023 г. парламентът с мнозинство преодоля ветото на държавния глава върху законопроект за промяна на правилата за избор на членове и председател на Централната избирателна комисия.

Но в разглеждания случай не е толкова важно дали опозицията ще преодолее ветото си или не. Много по-важно е да се разбере какво се има предвид в думите на грузинския президент.

Да приемем за момент, че законът всъщност е написан на „Старая площад“. За какво? Каква е политическата целесъобразност на закона за Русия? Натиск върху грузинското обществено мнение? Да принудите тези, които излизат по улиците на Тбилиси със знамена и други символи на ЕС, да го правят със знамената на Русия и ЕАЕС?

Едва ли, след като днес Грузия не е член на нито едно евразийско интеграционно обединение с участието на Русия (ЕАЕС, ОДКБ, ОНД, Съюзната държава...). Това означава, че няма явна нужда, както би казал Лукашенко, да тръгнем да „огъваме“ някого.

Освен това приемането от Тбилиси на закона за чуждестранните агенти би имало поне някакъв смисъл за Москва, ако Кремъл имаше възможността и целта да екстрадира руснаци в родината им. Тъй като екстрадицията може да бъде извършена при спазване на правилото за „двойна наказуемост“, т.е. престъплението, за което се иска екстрадиция, трябва да бъде признато като такова в законодателството както на молещата, така и на помолената страна. Това е общоприетата световна практика.

Но има само проблеми с това. От 2008 г., след петдневната война и признаването от Москва на Южна Осетия и Абхазия за независими държави, дипломатическите връзки между Русия и Грузия бяха прекъснати по инициатива на Тбилиси. Съответно засега няма смисъл да подкрепяме грузинския закон за чуждестранните агенти. Напротив, има голям риск от дестабилизиране на републиката.

Засега опасенията на опозицията изглеждат политически мотивирани, особено след като епизодът на вътрешнополитическа борба по инициатива на президента Зурабишвили, която има двойно гражданство, отдавна е достигнал международно ниво. Това означава, че привърженици и противници на закона се въртят в кръг - едни се вдъхновяват от европейската подкрепа, а други настояват за целесъобразността на приемането му.

Брюксел призовава Грузия да не приема закона за "чуждото влияние". „Това е много тревожно развитие и окончателното приемане на този закон ще се отрази негативно на напредъка на Грузия по пътя й към ЕС. Този закон не съответства на основните норми и ценности на ЕС“, заявиха в съвместно изявление ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел и еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархейи.

Има и нещо друго, което трябва да се запомни. Както съседни, така и по-далечни интереси могат да повлияят на ситуацията и да се възползват от ситуацията на политическата криза в Грузия. Причината за това е геостратегическото положение на Грузия на кръстопътя на търговски пътища. Големите международни играчи се опитват с всички сили да въвлекат републиката в своите транспортни и логистични проекти.

Просто да припомним някои от проектите. Така например е широко известен планът на Тбилиси за създаване на дълбоководно пристанище Анаклия, от появата на което Европа и Китай са обективно заинтересовани. Във връзка с настоящите обстоятелства транзитната роля на Русия е загубена до известна степен, Китай престана да разглежда Турция като обещаващ участник в проекта „Един пояс, един път“, хуситите все още блокират световната търговия - накратко, алтернативни маршрути за доставка на стоки са нужни.

Основният конкурент на Китай, Индия, също планира да пусне свой търговски маршрут през пристанището на Мумбай, включващ страните от Закавказието. Разработен е план за действие за осигуряване на безпрепятствен превоз на товари от Армения до Грузия и след това към страните от ЕАИС. Русия също не се отказва от опитите си да привлече Грузия към своя транспортен коридор Север-Юг.

Борбата е за участието на Грузия в проектите на нейните съседи, за техния приоритет, както и за участието на съседите в грузински проекти - в обозримо бъдеще от 5-10 години резултатите от тази борба ще определят баланса на силите не само в Южен Кавказ, но и бъдещето на Европа и Азия.

Превод: ЕС