Свят

Инициатива "Черно море - зона на мира"

/Поглед.инфо/ Ако предстои битка за Черно море, България къде стои?

Маруся Любчева 14204 прочитания
Инициатива "Черно море - зона на мира"

През 2007 година в района на Черно море се случи промяна, която очерта нови политики и взаимоотношения и тази промяна беше свързана с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Промени се не статуса на морето, то е европейско изначално, но се промениха отношенията между държавите, чиито територии лежат на бреговете му. Започнахме да възприемаме Черно море като граница на ЕС. Независимо, че като воден басейн, свързан със световния океан, Черно море и държавите, които го заобикалят, отговарят и спазват всички международни регулации, промяната през 2007 година беше и остава една от значимите за региона.

С различна интензивност бяха приети различни документи, свързани с Черно море – като център на Черноморски регион и като екосистема. Черно море и Черноморският регион реално се превърнаха в неразделна част от Интегрираната морска политика на ЕС, а по-късно на стратегията за синя икономика и син растеж. Промениха се и отговорностите на България в контекста задълженията за опазване на източната граница на ЕС.

Периодично си припомняме, че Черно море е Европейско море и европейска граница, а Черноморският регион може да бъде един от европейските макрорегиони...

Днес, 14 години след като Черно море „стана Европейско море“, се питаме всъщност чия граница е Черно море - на страните, които са разположени на брега му, на Европейския съюз или на НАТО. Задаваме си този въпрос, защото в нашия регион все по-осезателно се усеща нещо много различно от толерантността, от демократичния дух на Европа в региона. През последните години се появяват идеи и се реализират действия, който предвещават едно друго бъдеще на Черно море и на Черноморския регион. Предложението на Румъния за организиране на общ флот на НАТО в Черно море, което дълго време беше умишлено прехвърляно в публичното пространство ту като истина, ту не, днес вече се превръща в нова идея за ситуиране в района бази на НАТО. Все по-малък е интервалът на провеждането на военни обучения на НАТО в региона. Наличието на американски бомбардировачи в Черно море, дори за кратките, разрешени от международните споразумения периоди, превръща региона в евентуален плацдарм на военни действия. Предвид факта, че ЕС се отнася със загриженост към всички страни от Черноморския регион, с изключение на Русия, очевидно подкрепата за тази военна „идея“ на НАТО е насочена срещу Русия. Какво развитие да очаква Черноморският регион и България в частност, при такава ситуация? Туризъм? Селско стопанство? Морски индустрии?

Естественият въпрос в този случай е „в чия и в каква граница се превръща Черно море?“

И още, кои политики на ЕС ще се развиват на тази територия - би трябвало Черноморският регион да е част от устойчивото, приобщаващо и интелигентно развитие и свързаните синя икономика и син растеж. .... Но подвъпросът за разполагане на военни бази и за реализиране на военни действия в Черно море буди тревога, защото той е несъвместим с тези принципи и приоритети... Има много въпроси, на които трябва да си отговорим, преди тази идея да се превърне в реалност. Да отговорим като граждани, като политици, като експерти и учени и най-вече като държавници.

1. С какво разполагането на военни бази на НАТО на нашия бряг или започването на военни действия ще допринесе за устойчивото ни икономическо развитие? :

Ще получим огромно количество пари? Ще открием много и престижни работни места? Ще дадем възможност на бизнеса в региона да укрепне и се развие? Регионът ще се превърне в атрактивна туристическа дестинация? Ще запазим риболовната индустрия, доколкото все още я има? Ще възродим корабната и пристанищна индустрия? Или ще обслужваме една военна територия с малкото ресурси, с които разполагаме, за да ги намалим още?

2. С какво разполагането на военни бази на НАТО или започването на военни действия до нашия бряг ще допринесе за устойчивото екологично развитие?

Ще осигурим качествен мониторинг на морската и крайбрежна територия? Ще намалим отпадъците по крайбрежието и водата? Ще подобрим планирането на морските територии? Ще спрем ерозиините процеси по крайбрежната зона? Или ще отдалечим региона от новите тенденции на ЕС, развити със стратегията за „Син растеж“ и „Зелената сделка“

3. С какво разполагането на военни бази на НАТО или започването на военни действия до нашия бряг ще допринесе за интелигентния растеж?

Ще помогне за развитие на изследователския потенциал на съществуващите и създаване на нови научни структури? Ще подобри образователния потенциал в региона? Ще даде възможност за създаване на научно изследователска инфраструктура? Ще осигури развитие на процесите на дигитализация ? Или ще превърне региона в обслужваща и подвластна на външни цели зона?

И още нещо. Черноморският регион е много специфичен по отношение на културната идентичност, културните взаимодействия, културните коридори, които стоят в темата на различните национални диаспори, разпръснати в региона. С какво ще допринесе военизирането на Черно море за опазването, изследването и най-вече за развитието на културното и историческо наследство? Ще работи ли за развитие на толерантността, солидарността, сближването и изграждането на един мирен и свободен за поддържане на националните идентичности и съжителство регион?

Като държава – член на ЕС и на НАТО следваме общи решения по случващото се в Украйна. Но Черноморският регион е и наша българска територия, територия, на която живеят много българи, територия, на която ще живеят нашите деца. И това ни прави по-различни от всички, за които Черноморският регион е далечна територия.

Не сме свидетели на нито една инициатива на България, с която да се противодейства на военизирането на региона и която да предложи други механизми за решаването на конфликти, ако се счита, че те са обективно съществуващи. Чуват се гласове, че ще подкрепим военни действия на НАТО, ако такива започнат. А България се смята за една от стабилните държави на Черноморския регион. Дали не бихме били по-успешни, ако съсредоточим усилията си не във военизирането, а в мирното и силното икономическо развитие на региона, защото потенциалът за това все още съществува, както и да задълбочим сътрудничеството, каквото декларираме в документите и да създадем онези трасета на сътрудничество, които ще ни подкрепят, защото ние, българите сме се разпръснали в Украйна, в Молдова, в Русия и имаме нужда от съхраняване на корените, независимо от страната в която те растат.

Членството на България в ЕС и НАТО не я прави задължително военна база, още по-малко участваща във военни конфликти държава.

„Черноморски институт“, организация с нестопанска цел, излиза с инициатива „ЧЕРНО МОРЕ – ЗОНА НА МИРА“. Подкрепете ни!

Призоваваме новоизбраните народни представители на България да работят за един мирен и сигурен Черноморски регион!

Още от Свят

Интегрираната интелигентност дава посока на развитие на изкуствения интелект в новата ера
Поглед към Китай

Интегрираната интелигентност дава посока на развитие на изкуствения интелект в новата ера

/Поглед.инфо/ Днес ще ви заведа до една от водещите компании в областта на интегрираната интелигентност –Unitree Robotics. Днес ще се разходим из света на роботите и ще ви покажа как те променят света.

05.10.2026 21:00
Полша засилва регионалните си амбиции на фона на вътрешни противоречия
Европа

Полша засилва регионалните си амбиции на фона на вътрешни противоречия

/Поглед.инфо/ Варшава се стреми да утвърди позициите си като един от ключовите фактори в Източна Европа, но все по-активната ѝ външна политика е съпътствана от противоречия с Украйна, с отделни държави от Европейския съюз и между самите политически сили в страната. На този фон политиката към историческата памет, отношенията с полските общности зад граница и борбата за влияние върху информационния дневен ред се превръщат във важни инструменти за отстояване на националните интереси.

05.10.2026 19:20
Константин Бондаренко: Украйна след катастрофата - европейската мечта се превърна в украински кошмар!
Украйна

Константин Бондаренко: Украйна след катастрофата - европейската мечта се превърна в украински кошмар!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Кой всъщност определя решенията на Киев и може ли Владимир Зеленски сам да прекрати войната? В този разговор питам политолога и историка Константин Бондаренко как една огромна обществена надежда за Европа се превърна в тежко украинско разочарование. Говорим за ролята на Лондон, Брюксел и Вашингтон, за икономическата цена на войната, за мълчанието на украинското общество и за възможността след края на конфликта страната да направи неочакван геополитически завой. И най-тежкият въпрос: кой ще плати сметката за годините на илюзии?

05.10.2026 18:00
Флавио Болсонаро изпревари Лула да Силва на първия тур с 47% срещу 45.1%. Вашингтон заделя $1 млн. за намеса в изборите
Свят

Флавио Болсонаро изпревари Лула да Силва на първия тур с 47% срещу 45.1%. Вашингтон заделя $1 млн. за намеса в изборите

/Поглед.инфо/ Резултатите от първия тур на общите избори в Бразилия, проведени на 4 октомври, пренаредиха политическото съотношение на силите в страната. Синът на бившия държавен глава, 45-годишният сенатор Флавио Болсонаро, спечели 47,0% от гласовете, изпреварвайки 80-годишния настоящ президент Луис Инасио Лула да Силва, който остана втори с 45,1%. Външният натиск от страна на Вашингтон, свързан с апетити към редкоземните метали и контрола върху БРИКС, превръща предстоящия балотаж на 25 октомври в геополитически сблъсък.

05.10.2026 17:43
Паника в Киев: Промяна в руските системни удари по украинската инфраструктура
Русия

Паника в Киев: Промяна в руските системни удари по украинската инфраструктура

/Поглед.инфо/ В медийната среда се съобщава за съществена промяна в тактическия подход при поразяването на критична икономическа и логистична инфраструктура. Според публикация в чуждестранната преса, западните аналитични среди и украинското ръководство отчитат повишена интензивност при ударите срещу обекти от металургичната и енергийната промишленост. Твърди се, че тази ескалация представлява директен отговор на предишни атаки срещу рафинерии и гранична инфраструктура. Според източниците, последствията за индустриалния капацитет на Украйна вече се определят като значителни.

05.10.2026 17:26
Руският зърнен излишък достига 140 милиона тона на фона на логистични пречки в Черно море. Москва планира преработка вместо износ
Русия

Руският зърнен излишък достига 140 милиона тона на фона на логистични пречки в Черно море. Москва планира преработка вместо износ

/Поглед.инфо/ Руските власти отчитат очаквана реколта от около 140 милиона тона зърно за настоящия сезон, което поставя въпроса за справянето с натрупания вътрешен излишък. На фона на промените в черноморската логистика и глобалното пренасищане на пазара, контролирано от рекордни добиви в световен мащаб, Москва прави опити да пренасочи ресурсите си от директен износ към дълбока промишлена преработка на нишесте, аминокиселини и ензими за агрохимията.

05.10.2026 17:07
Руският натиск в Запорожието и Покровското направление оголи критични пролуки в украинската отбранителна линия
Свят

Руският натиск в Запорожието и Покровското направление оголи критични пролуки в украинската отбранителна линия

/Поглед.инфо/ Поредица от операции в Запорожкия сектор и Покровското направление постави украинското командване пред комплексна дилема, свързана с недостига на оперативни резерви. Изтеглянето на подразделения от района на Степногорск, Приморское и Плавни, твърдят редица военни наблюдатели, е пряк резултат от необходимостта за спешно овладяване на пробивите към Белозерское и Веровка. Подобна ротация в условия на интензивен артилерийски огън обаче рискува да трансформира локалните кризи в системен прелом по цялата линия.

05.10.2026 17:01