През 2007 година в района на Черно море се случи промяна, която очерта нови политики и взаимоотношения и тази промяна беше свързана с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Промени се не статуса на морето, то е европейско изначално, но се промениха отношенията между държавите, чиито територии лежат на бреговете му. Започнахме да възприемаме Черно море като граница на ЕС. Независимо, че като воден басейн, свързан със световния океан, Черно море и държавите, които го заобикалят, отговарят и спазват всички международни регулации, промяната през 2007 година беше и остава една от значимите за региона.
С различна интензивност бяха приети различни документи, свързани с Черно море – като център на Черноморски регион и като екосистема. Черно море и Черноморският регион реално се превърнаха в неразделна част от Интегрираната морска политика на ЕС, а по-късно на стратегията за синя икономика и син растеж. Промениха се и отговорностите на България в контекста задълженията за опазване на източната граница на ЕС.
Периодично си припомняме, че Черно море е Европейско море и европейска граница, а Черноморският регион може да бъде един от европейските макрорегиони...
Днес, 14 години след като Черно море „стана Европейско море“, се питаме всъщност чия граница е Черно море - на страните, които са разположени на брега му, на Европейския съюз или на НАТО. Задаваме си този въпрос, защото в нашия регион все по-осезателно се усеща нещо много различно от толерантността, от демократичния дух на Европа в региона. През последните години се появяват идеи и се реализират действия, който предвещават едно друго бъдеще на Черно море и на Черноморския регион. Предложението на Румъния за организиране на общ флот на НАТО в Черно море, което дълго време беше умишлено прехвърляно в публичното пространство ту като истина, ту не, днес вече се превръща в нова идея за ситуиране в района бази на НАТО. Все по-малък е интервалът на провеждането на военни обучения на НАТО в региона. Наличието на американски бомбардировачи в Черно море, дори за кратките, разрешени от международните споразумения периоди, превръща региона в евентуален плацдарм на военни действия. Предвид факта, че ЕС се отнася със загриженост към всички страни от Черноморския регион, с изключение на Русия, очевидно подкрепата за тази военна „идея“ на НАТО е насочена срещу Русия. Какво развитие да очаква Черноморският регион и България в частност, при такава ситуация? Туризъм? Селско стопанство? Морски индустрии?
Естественият въпрос в този случай е „в чия и в каква граница се превръща Черно море?“
И още, кои политики на ЕС ще се развиват на тази територия - би трябвало Черноморският регион да е част от устойчивото, приобщаващо и интелигентно развитие и свързаните синя икономика и син растеж. .... Но подвъпросът за разполагане на военни бази и за реализиране на военни действия в Черно море буди тревога, защото той е несъвместим с тези принципи и приоритети... Има много въпроси, на които трябва да си отговорим, преди тази идея да се превърне в реалност. Да отговорим като граждани, като политици, като експерти и учени и най-вече като държавници.
1. С какво разполагането на военни бази на НАТО на нашия бряг или започването на военни действия ще допринесе за устойчивото ни икономическо развитие? :
Ще получим огромно количество пари? Ще открием много и престижни работни места? Ще дадем възможност на бизнеса в региона да укрепне и се развие? Регионът ще се превърне в атрактивна туристическа дестинация? Ще запазим риболовната индустрия, доколкото все още я има? Ще възродим корабната и пристанищна индустрия? Или ще обслужваме една военна територия с малкото ресурси, с които разполагаме, за да ги намалим още?
2. С какво разполагането на военни бази на НАТО или започването на военни действия до нашия бряг ще допринесе за устойчивото екологично развитие?
Ще осигурим качествен мониторинг на морската и крайбрежна територия? Ще намалим отпадъците по крайбрежието и водата? Ще подобрим планирането на морските територии? Ще спрем ерозиините процеси по крайбрежната зона? Или ще отдалечим региона от новите тенденции на ЕС, развити със стратегията за „Син растеж“ и „Зелената сделка“
3. С какво разполагането на военни бази на НАТО или започването на военни действия до нашия бряг ще допринесе за интелигентния растеж?
Ще помогне за развитие на изследователския потенциал на съществуващите и създаване на нови научни структури? Ще подобри образователния потенциал в региона? Ще даде възможност за създаване на научно изследователска инфраструктура? Ще осигури развитие на процесите на дигитализация ? Или ще превърне региона в обслужваща и подвластна на външни цели зона?
И още нещо. Черноморският регион е много специфичен по отношение на културната идентичност, културните взаимодействия, културните коридори, които стоят в темата на различните национални диаспори, разпръснати в региона. С какво ще допринесе военизирането на Черно море за опазването, изследването и най-вече за развитието на културното и историческо наследство? Ще работи ли за развитие на толерантността, солидарността, сближването и изграждането на един мирен и свободен за поддържане на националните идентичности и съжителство регион?
Като държава – член на ЕС и на НАТО следваме общи решения по случващото се в Украйна. Но Черноморският регион е и наша българска територия, територия, на която живеят много българи, територия, на която ще живеят нашите деца. И това ни прави по-различни от всички, за които Черноморският регион е далечна територия.
Не сме свидетели на нито една инициатива на България, с която да се противодейства на военизирането на региона и която да предложи други механизми за решаването на конфликти, ако се счита, че те са обективно съществуващи. Чуват се гласове, че ще подкрепим военни действия на НАТО, ако такива започнат. А България се смята за една от стабилните държави на Черноморския регион. Дали не бихме били по-успешни, ако съсредоточим усилията си не във военизирането, а в мирното и силното икономическо развитие на региона, защото потенциалът за това все още съществува, както и да задълбочим сътрудничеството, каквото декларираме в документите и да създадем онези трасета на сътрудничество, които ще ни подкрепят, защото ние, българите сме се разпръснали в Украйна, в Молдова, в Русия и имаме нужда от съхраняване на корените, независимо от страната в която те растат.
Членството на България в ЕС и НАТО не я прави задължително военна база, още по-малко участваща във военни конфликти държава.
„Черноморски институт“, организация с нестопанска цел, излиза с инициатива „ЧЕРНО МОРЕ – ЗОНА НА МИРА“. Подкрепете ни!
Призоваваме новоизбраните народни представители на България да работят за един мирен и сигурен Черноморски регион!
