/Поглед.инфо/ В много отношения в Багдад се случи едно мистериозно събитие. През нощта на 7 ноември резиденцията на иракския премиер Мустафа ал Казими беше атакувана в добре охраняваната "зелена зона", където се намират посолства и големи правителствени служби. Според МВР на страната тя е била атакувана от три дрона. Двама от тях са свалени, третият, на "неизвестен модел" е прелетял до резиденцията на премиера и е стрелял. Но тук възникват въпроси.

Съобщава се, че атаката с дронове е била отразена от системата за противовъздушна отбрана на американското посолство, която унищожила два дрона, като последният е свален от иракските сили за сигурност. В това няма нищо особено, тъй като американското посолство в Багдад често е обект на различни атаки, а системата му за противовъздушна отбрана е в готовност 24/7.

Тоест, оказва се, че въздушната атака срещу резиденцията на правителствения глава е отбита. От Министерството на отбраната на Ирак уточниха, че дронът е бил натоварен с експлозиви, и е трябвало да падне върху колата на иракския премиер, но е бил засечен и е експлоадирал, преди да падне.

Тогава, както свидетелства кореспондентът на Ал-Арабия, в близост до резиденцията е имало интензивна престрелка. Никой не знае кой кого е застрелял и защо. Има обаче данни, че няколко от гардовете на премиера са пострадали.

Съобщава се също, че сапьорите са обезвредили неизбухнал снаряд на покрива на резиденцията, част от която, както се оказва, все пак е унищожена. Публикувана е и снимка на неизбухнала ракета на покрива на резиденцията. Ако имаме предвид тези доклади, тогава трябва да се говори не за терористичен акт срещу Ал Казими, а за опит за щурмуване на резиденцията му от „неизвестни сили“.

Неслучайно секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани каза, че атаката от миниран дрон срещу резиденцията на премиера „е подбуждане към бунт“ и добави, че „този инцидент трябва да бъде разследван в чуждестранни мисли танкове“.

Самият Ал Казими скоро се появи публично и отбеляза, че властите на страната знаят имената на извършителите на покушението, като обеща, че „те ще бъдат задържани в близко бъдеще“. В тази връзка беше обявено създаването на специална комисия за разследване на покушението срещу премиера.

Но кои са тези сили, които според ал Казими са „недоволни от протичащите демократични реформи и борбата с корупцията в страната“, опитвайки се да „потопят страната в хаос и регионална война“? Отговорът изглежда е на повърхността. На 10 октомври в Ирак се проведоха предсрочни парламентарни избори. Техен победител беше "Сайрун", действаща от антиирански позиции. В същото време проиранският алианс Фатах и бригада Хизбула загубиха мандатите си, след което обвиниха ал Казими, че е фалшифицирал резултатите от гласуването.

И двете организации започнаха да провеждат протести в Багдад, на които понякога се стигаше до сблъсъци със силите на реда и закона. Изглежда, че отговорът се показва сам: действат проиранските сили, въпреки че един от техните представители Абу Али ал-Аскари заяви следното:

„Никой в Ирак дори няма желание да загуби дрон над къщата на бившия министър-председател (както проиранските сили започнаха да наричат ал-Казими след парламентарните избори)“.

Според него „ако някой е имал желание да навреди, то това може да стане по по-прост и евтин начин“. Освен това стана известно, че противоположните групи „имаха информация за намерението на разузнавателните служби да извършат атака вътре в „зелената зона“, за да обвинят „съпротивителните сили“ за това.

Това е откровен намек, че ал Казими, ръководител на иракското национално разузнаване, би могъл да "организира опит за убийство срещу себе си", за да увеличи собствения си политически авторитет в страната и да се подсигури като глава на правителството.

Все още е трудно да се каже колко легитимна е подобна теория на конспирацията. Нека само да отбележим, че САЩ, квалифицирайки инцидента като "очевиден терористичен акт" и предлагайки съдействие в разследването, противно на това, което предполагаха мнозина, не издигнаха никакви обвинения срещу Иран. След тях представители на проиранските сили в Ирак също заявиха, че зад атаката срещу премиера може да стоят "трети сили".

Наистина в Ирак има такива, които „играят“ не само за дестабилизиране на ситуацията в страната, но и се опитват да нарушат зараждащия се диалог между Вашингтон и Техеран относно иранската ядрена сделка и използват в свои интереси натрупаното значително недоволство от всички -Казими, който оглавява правителството от май 2020 г. Премиерът има достатъчно врагове. Сред тях е Ислямска държава (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).

Ал Казими наскоро говори за ареста на един от лидерите на джихадистите Сами Джасим, така че „терористичната атака“ можеше да бъде отмъщение за това. А отношенията на самия иракски премиер с официалния Вашингтон не могат да се нарекат прости.

Той подписа споразумение с президента на САЩ Джо Байдън за изтегляне на по-голямата част от американския контингент от Ирак до края на годината. Засега обаче говорим само за сложния информационен фон на ситуацията, донякъде напомнящ тази, която беше в Афганистан в навечерието на изтеглянето на американските войски оттам.

Припомняме, че след края на операцията си в Афганистан американците, заедно с други членове на коалицията, се опитаха да създадат нова централизирана администрация. От това нищо не се получи поради липсата на силен политически елит в страната, който да има национално влияние.

В Ирак, според експерти, „дори широко разпространеното трикратно разделение на иракското население на шиитския юг, сунитския център и кюрдския север не отразява цялата сложност на картината“.

Там, както и в Афганистан, само централизиран авторитарен режим е в състояние да гарантира единството и стабилността на страната, тъй като консолидацията на етническа и религиозна основа е невъзможна. Но в Ирак липсва силен политически лидер, способен да консолидира населението и да насочи социалния процес в правилната посока. САЩ провалиха експеримента за демократизация в страната, предложените от тях схеми не работят. Ще се справи ли ал-Казими с такава ситуация, на която Западът вече започна да залага? Да видим.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели