/Поглед.инфо/ И. о. иранският външен министър Али Багери каза, че правителството участва в преговорите със САЩ, които се провеждат в Оман. Попитан на пресконференция по време на посещение в Бейрут, Багери посочи: „Ние винаги сме продължавали преговорите... и те никога не са спирали“.

Известно е, че Али Багери е участвал в непреките преговори със САЩ в Оман в началото на 2024 г. на фона на засиленото регионално напрежение поради войната между Израел и Хамас в ивицата Газа. По-рано Камал Харази , съветник на иранския върховен лидер Али Хаменей , съобщи, че Иран „не води преки преговори с Америка, но те продължават от много години и все още чрез швейцарското посолство в Техеран, което подкрепя американските интереси в Иран , както и през някои страни от региона."

Подробностите за проведените преговори остават неизвестни, както и дали Багери е водил преки преговори с представители на САЩ или те отново са били непреки. Но съдейки по изтичането на информация в иранските, западните и близкоизточните медии, фокусът е бил поставен върху перспективите за връщане към ядрената сделка или Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), или по-точно ситуацията, възникнала след посещението на Техеран от генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси .

Първоначално говорителят на иранското външно министерство Насер Канани каза, че сътрудничеството на Техеран с МААЕ "е било конструктивно и продължава да бъде такова". Но след като Иран, буквално в навечерието на второто тримесечно заседание на Съвета на управителите на МААЕ, спря преговорите във връзка със смъртта на иранския президент Ибрахим Раиси, тази организация обяви, че запасите на Иран от обогатен уран надвишават 30 пъти допустимия лимит и че той притежава 142,1 килограма уран, обогатен до 60%.

Това даде основание на някои западни експерти, позовавайки се на закрит доклад на МААЕ, да твърдят, че Иран или вече е създал, или е „на прага да създаде ядрено оръжие“. В тази връзка Великобритания, Германия и Франция поискаха Иран да бъде осъден от Съвета на държавите-членки на МААЕ, но както съобщава The Wall Street Journal, Вашингтон е оказал натиск върху тези страни да се въздържат от гласуване на недоверие на Техеран и налагане на допълнителни санкции срещу него, като в крайна сметка точно това се и случи.

Има определени причини, които карат Съединените щати да отговорят сдържано и ограничено на иранското ядрено досие. Откритата ескалация на САЩ с Иран, както Израел призовава, би означавала началото на пълномащабна конфронтация в Близкия изток.

Бившият ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел Гиора Ейланд предупреди, че избухването на пълномащабна регионална война може да тласне Иран да атакува петролни съоръжения в Персийския залив и че това ще доведе до безумно високи цени на енергията и ще застави западните страни да обвиняват Тел Авив, преди всичко чрез арабските страни, свързани с Израел чрез мирни споразумения.

Израел признава огромното значение на тези отношения, тъй като сътрудничеството с тях играе роля в сдържането на Иран. На свой ред той смята, че има основания да се определи ново уравнение за възпиране срещу Израел.

Освен това Съединените щати знаят добре, че Техеран все още не е взел решение за създаване на ядрена бомба, въпреки че е единствената страна, която не притежава атомни оръжия, при условие, че има способности да обогатява уран до ниво от 60%.

Но САЩ се готвят за президентски избори през ноември и появата на първата от 2022 г. резолюция на МААЕ, критикуваща Техеран, би означавала пълен провал на политиката на Вашингтон в иранското направление.

А всъщност би било огромно постижение за администрацията на президента Джо Байдън да излезе от задънената улица по много въпроси от ядреното досие на Иран, като постигне ново споразумение с конкретни ангажименти на Иран на фона на украинската криза и войната на Израел в Газа.

Ето защо професорът по международни отношения от Техеранския университет Мохсен Джалилунд заявява, че „САЩ и Иран не само решават ядреното уравнение, но и въвеждат много нови неизвестни в него“. Освен това тези стъпки се предприемат на фона на факта, че има разделение между САЩ и европейските страни по въпроса за противопоставянето на Иран, дори чрез известна дискредитация на МААЕ.

Това предполага, че Иран и Съединените щати са близо до сключване на споразумение, което, както предполага The New York Times (NYT), „може да е неофициално“, тъй като постигането на такива споразумения може да предизвика крайно недоволство сред американските консерватори, които считат за слабост каквито и да е отстъпки към Техеран.

Техеран очаква Съединените щати да се въздържат от затягане на санкциите, които удрят иранската икономика, и че няма да насърчават нови „наказателни“ резолюции срещу страната в ООН или в МААЕ. Това може да стане и американски отговор на затоплянето на отношенията между Рияд и Техеран с посредничеството на Китай, чиято роля в Близкия изток забележимо нараства.

Други перспективи все още не се виждат, поне при сегашната администрация на САЩ. Съединените щати са уверени, че с постигането на споразумение с Техеран ще могат да спрат няколко заплахи наведнъж, но фактите показват, че Иран успява да овладее инициативата в региона и да повлияе на хода на събитията чрез съществуващите лостове за натиск , което му позволява да се пазари и по другите въпроси. Можем само да чакаме да видим какво ще се случи по-нататък.

Превод: ЕС