Във Валдайския клуб във вторник се проведе дискусия на тема "САЩ - Иран: границите на ескалация". Откривайки дискусията, нейният модератор, главен редактор на списание “Русия в глобалните отношения” Фьодор Лукянов отбеляза, че в първите дни на новата година мнозина изпитаха страх, че светът е на прага на голяма война в Близкия Изток.
„Размяната на удари най-накрая ме убеди, че конфликтите в съвременния свят са станали различни. Войните, с които сме свикнали през 20-ти век, сега не са необходими. Размяната на удари има много слоеве под себе си. И така, кой се възползва от тях?”
Иран печели досега - това е отговорът на този въпрос от научния директор на Института за ориенталски изследвания на Руската академия на науките, професор Виталий Наумкин. „Въпреки общоприетото мнение, че Иран се провали, страната подобри репутацията си в региона и по света. Иранците показаха, че произвеждат прецизно оръжие, защото майсторски поразиха американските бази. Мой партньор от една от монархиите в Персийския залив предложи, че е време да се закупуват ракети от Иран, а не от американците, защото те са два пъти по-добри и четири пъти по-евтини”, заяви професорът с ирония в гласа.
В допълнение, иранците демонстрираха, че ислямският свят хуманно подхожда към всеки човешки живот и не се стреми да убие никого, за разлика от техния противник, САЩ, които варварски се разправиха с генерал Сюлеймани и на територията на трета държава, добави Наумкин.
„Американците взеха и убиха Сюлеймани и други хора. Но иранците, въпреки че нямат съчувствие към американците, направиха така, че никой да не умре. Предупредиха всички. Американците и другите войници на коалицията - датчани, холандци, канадци, се скриха в бункери “, обясни Наумкин. Според него, ако иранска ракета беше ударила бункер, в който са седяли няколко хиляди души, щеше да остане кървава каша.
„Това беше възможно. Но вместо това иранските ракети точно унищожиха ключови точки във военна база, щаба на американското военно разузнаване РУМО и склад за оръжие. Американците крият това “, каза ориенталистът.
Според Наумкин преди няколко седмици мнозина от Близкия изток са се страхували от Иран, но сега им съчувстват, тъй като е обичайно да симпатизират на жертвите на големи световни сили, в случая САЩ: „Симпатии се появиха за Иран като жертва на такъв натиск, който не всеки може да издържи“.
Максим Сучков, служител на Лабораторията за анализ на международните процеси в МГИМО, заяви по време на дебата, че убийството на Сюлеймани е отговор на Вашингтон на промяната в баланса на силите в региона - през последните месеци Иран е започнал усилено и умело да притиска САЩ по редица позиции.
„Когато Тръмп заплаши Ирак със строги санкции за изискването за изтегляне на американските войски, един от иранските ми колеги каза, че е изненадан от това поведение на американския президент, тъй като това искане е напълно в съответствие с предизборните обещания на Тръмп. Нали искаше да напусне Близкия изток? Ето шанс да направи това. Ако продължим тази хумористична аналогия, тогава не би трябвало да има конфликт между Иран и САЩ. Всъщност Иран просто заяви, че отмъщението му за убийството на Сюлеймани ще бъде пълното изтегляне на войските на Съединените щати от региона”, заяви експертът.
Целта на САЩ обаче остава да върнат Иран към статуса на неутрално-положителна държава за себе си, както беше преди 1979 г.
„Това е голяма цел на хоризонта - и в много отношения двупартийна. Просто републиканците и демократите се опитват да стигнат до нея по различни начини. Сътрудниците на Обама казват, че няма смисъл физически да се гонят иранците от Ирак и Ливан, защото исторически са си били там - и те ще останат там и след американците. Просто трябва да се създаде система от противоречия, в която тези държави биха искали по-малко да си сътрудничат с Иран. Вътре в Иран е необходимо да се укрепи условно либерално-реформаторското крило, да се притиснат условните консерватори и по този начин да се доведе Иран към траектория, благоприятна за САЩ”, заяви Сучков.
“Що се отнася до Тръмп, той е по-близо до подхода демонизация, натиск и дисциплина. Това са неговите методи за принуждаване на иранците да променят поведението си “, добави Сучков. Според него обмяната на удари все още не е пълна, потенциалът за реванш за случилото се не е изчерпан и Техеран не се е отказал от основната си цел - постепенното прогонване на американците от региона.
„През лятото или в началото на есента могат да се очакват изостряния на този фронт. В същото време иранците разбират, че трябва да се съгласят на някаква виртуална сделка, за която Тръмп говори, или да издържат и да изчакат до 2024 г., което е много дълго време”, смята Сучков.
Както смята професор Наумкин, днес, след като иранските ракети улучиха американски бази, монархиите в Персийския залив смекчиха отношението си към Ислямска република и сега са по-склонни към преговори и взаимодействие. Слабите страни на Иран обаче остават икономиката, засегната от санкциите, както и кризата около сваления украински самолет. Под натиска на тези фактори Техеран може да направи някои отстъпки на своите съседи и частично да преразгледа ролята си в региона, предполага Наумкин.
"Тръмп, разбира се, разчиташе да покаже как смаза Иран преди изборите", заяви Наумкин и добави, че в резултат всичко се е объркало. Американските сили трябваше да напуснат Сирия почти напълно, загубиха Ирак, а и в Иран всичко също не е толкова зле”, каза експертът.
Сегашната ситуация ще се отрази на сътрудничеството на Техеран и Москва, включително в нефтената и газовата промишленост, смята професорът. „Има интерес от двете страни и възможности, но има ограничения“, каза Наумкин, припомняйки най-важната от тях - американските санкции. „Много частни компании са обвързани с външни партньори, което означава, че ще се съобразят с американските санкции. Държавата, която стои зад тези компании, когато става дума за големи корпорации, също ще избере кое е по-важно - да си сътрудничи с Иран или да ограничи това сътрудничество в името на по-изгодните отношения със Запада “, завърши Наумкин.
На свой ред Фьодор Лукянов направи забележка, че е шокиран от скептицизма на част от руското общество относно признаването на Иран за неговата вина за свалянето на украинския самолет. Привържениците на теорията на конспирацията предполагат, че признаването на вината е фиктивно, че това е част от някаква задкулисна сделка, направена от Техеран и Вашингтон. Лукянов нарича подобни широко разпространени теории за конспирация „продукт на общо ниво на дебилизиране“.
„Често колкото по-малко хора разбират или знаят нещо, толкова по-уверено изразяват своите възгледи и в същото време постоянно се опитват да видят някаква рационалност зад общия ход на събитията“, заяви Лукянов. „Това е като в едно прекрасно стихотворение на Сергей Михалков за Тома Неверни:„ Не е истина, другари, това не е сън!“- иронизира Лукянов. Той се оплака, че телевизията също много благоприятства за разпространението на подобни настроения.
Превод: В. Сергеев
