/Поглед.инфо/ Сергей Лавров знае как да формулира накратко същността на случващото се. Понякога той се нуждае само от няколко думи, които след това „отиват при народа“. Не е известно дали това ще се случи с изявленията на външния министър в последното му интервю, но една фраза от него заслужава специално внимание. Освен това Лавров я каза още в началото, отговаряйки на въпроса дали постоянните заявления на Запада, че няма да спрат, докато на Русия не бъде нанесено стратегическо поражение, означават, че във въздуха витае голяма война. Министърът веднага формулира: „Нагнетяването на темата за поражението на Русия, подчертаването на екзистенциалното значение на това поражение за бъдещето на Запада отразява не толкова войнствено настроение, колкото агония и истерия.“
Тогава Лавров обясни, че Западът всъщност разбира накъде духа вятърът: „Други изявления са в същата посока: „Ще загубим влиянието си“, „Русия ще прекрои света заедно с Китай, Иран, Северна Корея, Сирия“. Това не отразява неувереността в себе си, а точно обратното - разбирането им, че се води, както те не се притесняват да я нарекат, "битка" за запазване на хегемонията им, а всъщност формирането на нов многополюсен световен ред."
За някои думите за „агонията и истерията“ на Запада може да изглеждат преувеличени, за други просто сполучлива пропагандна декларация, но всъщност Лавров поставя напълно правилна диагноза. Западът не е полудял, напротив, там много добре разбират същността на случващото се, още повече, че все още са уверени в силите и възможностите си да защитят собственото си господство, но в същото време периодично изпадат в истерия. на фона на агония.
Агониите на съществуващия световен ред, който Западът (все оше необединен, както през последните десетилетия или по-скоро неподчинен на англосаксонското ръководство) изграждаше от векове, световен ред, който в крайна сметка осигури господството и хегемонията на Запада цивилизация. Нещо повече: на мнозина им се струваше, че остават само няколко стъпки до завършването на процеса на изграждане на обединено човечество, обединен свят под ръководството на англосаксонски лидер. Процесът на т.нар глобализацията трябва да доведе до там, че Западът просто не може да има съперници, такива, които дори биха могли потенциално да го предизвикат, защото националните държави постепенно ще измрат, обвити в мрежата от глобални корпорации. И точно в този момент, когато „светлото бъдеще на обединеното човечество” вече беше толкова близо, нещата започнаха да се обърква.
Сривът започна в края на 2000-те години и едно от най-ярките му проявления беше финансовата криза от 2008 г. Но нейните разрушителни последици за репутацията на Запада в света все пак биха могли да бъдат преодолени, ако Русия в същото време не беше започнала да „мъти водите“. Още през 2007 г. чрез Путин декларира несъгласие с еднополюсния световен ред – и след това започна последователно да защитава своите права и интереси, връщайки се към голямата игра. Русия беше почти отписана като второстепенна сила, регионален играч и сега изведнъж отново започва да претендира да оформя глобалните правила на играта.
Всъщност първоначално Русия беше насочена не толкова към създаването на нов многополюсен свят, а към възстановяването на своето историческо пространство - като голяма Русия. Тогава, в началото на 2000-те, Западът теоретично все още можеше, ако искаше, да се споразумее с нас - да признае сферата ни на влияние и да се откаже по-специално от претенциите към Украйна. Но англосаксонците не чуха вятъра на историята и не разбраха посоката на движение - струваше им се, че проблемът на Русия е дълбоко второстепенен, не трябваше да ѝ отстъпват нищо, а позицията и лидерството на Запада в света като цяло биха се запазили благодарение на правилното пренареждане на приоритетите и съюзниците. Западът пропусна време и възможности – ако не да циментира хегемонията си, то поне да забави процеса на нейния демонтаж. Вместо това с действията си той само ускори процеса на осъзнаване на останалия свят на началото на преходен период, началото на пост-западната ера.
Оттогава процесът на агонията на атлантическото господство само се ускори и след 2022 г. напълно навлезе в отворена фаза. Това не означава, че смъртта (тоест загубата на световна хегемония от страна на Запада) ще дойде през следващите години. Процесът може да се проточи дори няколко десетилетия, но определено е станал необратим. Именно за тази агония говори Сергей Лавров, а не само за позицията на Запада в битката за Украйна.
И именно разбирането за агония води до истерия, защото самият Запад вдигна залозите в украинското направление, обявявайки победата на Русия за абсолютно неприемлива и приравнявайки поражението на Украйна със своето собствено. Всички тези изявления, че съдбата на американското лидерство в света е заложена на карта, не са просто почит към обичайната англосаксонска любов към високопарните изявления - те също се превръщат в самоизпълняващи се пророчества. Не е нужно обаче да си някакъв пророк, за да предскажеш бъдещето на атлантическите амбиции: те наистина се унищожават, Западът всъщност губи позиции, просто не разполага с достатъчно боеприпаси (и не говорим за силата на военно-промишления комплекс, а за инструментите за контрол над света). Разбира се, с помощта на истерията можете да мобилизирате силите си за известно време и дори да озадачите и объркате врага, но това не може да промени хода на историята или волята на Русия.
Превод: В. Сергеев