/Поглед.инфо/ Краткото посещение на иракския премиер Ал Казими във Вашингтон завърши с неопределеност. Джо Байдън в края на преговорите на 26 юли обяви, че Пентагонът ще завърши бойната си мисия в Ирак до края на годината, а въоръжените сили на САЩ ще продължат да обучават и да помагат на иракската армия в борбата срещу „Ислямска държава“. Ръководителят на правителството на Багдад подчерта, че Ирак все още се нуждае от американско военно присъствие, "за да помогне на иракските войски в борбата срещу терористичната групировка".
„Вашингтон Таймс“ съобщи, че Байдън е поискал Ал Казими да бъде по-решителен в спирането на атаките на проирански въоръжени групи срещу американските сили в Ирак. Възможностите на Багдад в това отношение са ограничени и всички опити за натиск върху „народната милиция“ завършват с провал за властите. Ако наистина се използва сила, това ще доведе до много по-лоши последици, до общ хаос и подновяване на гражданската война. Така че Вашингтон си запазва възможността да поддържа американското военно присъствие въз основа на „оценки на оперативната обстановка“.
„Уолстрийт Джърнъл“ твърди, че САЩ и Ирак се стремят да се споразумеят за изтеглянето на американските войски. Сложната формулировка обаче е смущаваща: „Страните се споразумяха за изявление, призоваващо за изтегляне на американските въоръжени сили от Ирак до края на тази година“. Белият дом е по-ясен: в Ирак ще се запази персонал за изпълнение на консултативни и обучителни функции.
Строго погледнато, няма решение за изтегляне на войските - има протокол за намерения, чието изпълнение ще зависи от много фактори, включително от резултатите от изборите за иракски парламент на 10 октомври. Иракският шиитски религиозен лидер Муктада ал Садр призова шиитските милиции да спрат атаките срещу американските сили в Ирак. Всеки в Ирак знае колко бързо този политик променя позицията си и веднага му беше напомнено, че неговата група многократно е била на страната на окупационните сили с оръжие в ръка.
На връщане от Вашингтон иракският премиер се спря в Саудитска Арабия, където се срещна с престолонаследника Мохамед бин Салман. За успеха на преговорите може да се съди по резултатите: страните се договориха да си сътрудничат в областта на енергетиката (слънчева, вятърна, биологични ресурси) и развитието на частния сектор, за уреждане на въпросите за двойното данъчно облагане. Подписаха два меморандума за разбирателство и сътрудничество в медиите и архивите. Багдад подкрепи инициативата „Зелен Близък изток“ на Мохамед бин Салман. Като част от тази програма се предполага, че Саудитска Арабия ще засади 10 милиарда дървета у дома и още 40 милиарда в целия Близкия изток (любопитно е, че едновременно със саудитците украинският президент Зеленски обяви същото желание за горско стопанство).
Въпреки това основната цел на посещението на Ал Казими в Рияд беше да получи финансова помощ. Отчасти това успя - саудитската страна се съгласи да изпрати три милиарда долара в „съвместен иракско-саудитски фонд“. Тази сума обаче е смешна в мащаба на нуждите на възстановяването на Ирак и най-важното е, че изобщо не е алтруизъм. Според експертите икономическите споразумения, сключени с Багдад, са в допълнение към споразумението на Мустафа ал Казими да „координира“ дипломацията си със Саудитска Арабия в региона. С други думи, Багдад застана на страната на Рияд по въпроса с Йемен, където се води война с участието на много държави и се сблъскват интересите на Саудитска Арабия и Иран. Като се има предвид фактът, че Арабската монархия е един от основните стратегически съюзници на САЩ в региона, а Ал Казими се счита за проамерикански политик, такова решение няма да остане незабелязано нито в Техеран, нито през Самият Ирак.
В Багдад шефът на федералното правителство също не получи добри новини. На 28 юли политическата фракция на Иракския форум стана четвъртата партия, която заяви, че няма да участва в изборите на 10 октомври. Според лидера на движението, бившия премиер Аяд Алави, ситуацията не предвижда честни избори. По-рано блокът Сайрун на Муктада ал Садр, Иракската комунистическа партия, коалицията на Националния фронт за диалог и няколко независими кандидати обявиха отказа си да участват в изборите. Те призоваха за бойкот на изборите и всички останали.
Дори ръководителят на мисията на ООН в Ирак Жанин Хенис-Плашерт плахо предположи, че може да се разгледа възможността за отлагане на изборите за по-късна дата. Тя обаче веднага беше разкритикувана от лидера на „народната милиция“ Фалех Фаяд: „Представител на генералния секретар на ООН в Ирак, г -жа Плашерт, излезе извън професионалната си роля в иракската политическа арена“. Лидерът на коалицията за върховенство на закона, бившият премиер Нури ал Малики, говори още по-остро: „Г-жа Плашерт трябва да знае ролята си на ръководител на мисията на ООН в Ирак, която действа по искане на иракското правителство и няма правомощия да се меси в изборите. Ние отхвърляме нейното предложение за отлагане на изборите “.
Нервната реакция на Ал. Малики е разбираема - той беше сред „избраните“ именно заради „изборите“ на 30 януари 2005 г. и положи много усилия, за да гарантира, че някогашната водеща регионална сила ще стигне до катастрофа. Струва си да се разкаже по-подробно за тези „избори“: те са ярък пример за подигравка с демократичната процедура.
Списъците на избирателите бяха съставени в Женева, в залата на изложбен център „Палекспо“, затворен за външни лица. Изпълнител е американската агенция за временна заетост „Менпауър“, която набира повече от 800 чужденци, говорещи арабски език.
Изборите бяха проведени в окупираната страна под оръжието на чуждестранни военни: до януари 2005 г. САЩ увеличиха групата си в Ирак до 150 хиляди души и една от поставените задачи беше „да осигурят провеждането на избори“. Поради опасността от сухопътни маршрути, бюлетините, урните и кабините за гласуване бяха доставени от американски военни хеликоптери и върнати по същия начин до „Зелената зона“ в Багдад, където иракчанинът не можеше лесно да премине. Там под контрола на американците се извършва преброяване на гласовете, а международните наблюдатели наблюдават какво се случва от йорданската столица Аман. Централната избирателна комисия на Ирак увери, че над 72% от избирателите са участвали в изборите. Всъщност избирателната активност беше много ниска, на редица избирателни секции тя не надвишава 30%, а в провинциите Анбар и Нейнава нито един човек не дойде да гласува.
Специалният представител на генералния секретар на ООН бързо се ориентира: „Позволете ми да подчертая: по искане на Ирак, ООН участва изцяло в подпомагането на властите при организирането на надеждни и прозрачни избори през октомври“. По пътя тя приветства приноса на Франция от 500 000 евро за проекта на ООН за наблюдение на изборите в Ирак. Багдад потвърди, че гласуването няма да бъде отложено. Независимата висша избирателна комисия на Ирак заяви: „Ние сме заети с подготовката. Процесът продължава и изборите ще се проведат в уречения ден. Комисията одобри 3249 кандидати, чиито имена вече са включени в бюлетините “.
И един момент. В навечерието на посещението на иракския премиер в САЩ беше съобщено, че темата за здравеопазването ще бъде обсъдена на преговорите във Вашингтон. След преговорите не е получена информация по този въпрос. Междувременно, според иракското Министерство на здравеопазването, бушува новия щам на КОВИД-19, причинявайки най-малко 9 хиляди нови случая на зараза на ден. Само 1,8% от населението е ваксинирано (40 милиона души). На 19 юли властите съобщиха за рекорден брой нови случаи на заболяването - 9 883, с 62 смъртни случая на ден.
Здравната система, която се смяташе за най-добрата в Близкия изток по времето на Саддам Хюсеин, сега е в плачевно състояние. Медицинските специалисти наричат болниците „бомби със закъснител“. Сградите са препълнени, лекарствата липсват, медицинският персонал работи на ръба на възможностите си. На 24 април и 13 юли избухнаха пожари в иракски отделения за КОВИД-19, най-малко 140 души загинаха, над 200 бяха изгорени и ранени. Ръководителят на Министерството на здравеопазването Хасан ат-Тамими подаде оставка. През март властите въведоха карантина, след което я удължиха през април, а през юли Министерството на здравеопазването поиска границите на държавата да бъдат затворени. Мачът (изборите) обаче трябва да се проведе при всякакво време. И след те ще започнат да се борят срещу коронавируса: това явно са му го обяснили на иракския премиер във Вашингтон.