/Поглед.инфо/ Президентските избори, проведени в Сирия в края на май, бяха увенчани с убедителна победа за Башар Асад, за когото 95% от гласувалите на изборите дадоха глас за него от тримата кандидати. И въпреки че на Запад и в Турция изборите веднага бяха обявени за фалшифицирани, невъзможно е да се скрие картината, която преобладаваше в Сирия тези дни.
Всички непредубедени наблюдатели могат да видят, че хората ходеха до избирателните секции на тълпи, а след това с масивни демонстрации навсякъде, които празнуват успеха на победителя. Башар Асад успя да доведе войната срещу екстремистите до победен край, в по-голямата част от Сирия цари мир, процесът на възстановяване на разрушената икономика е в ход. Ако не беше окупацията на част от сирийската територия, която нарушава всички закони, от онези сили, които не признават очевидната подкрепа на преобладаващото мнозинство от мощта на Асад, успехът във възраждането на страната би бил още по-голям.
Всичко изглежда просто. Пълномощията на Сирия в ООН, признати от целия свят, се упражняват от нейното правителство. Основната роля при формирането му принадлежи на президента Асад. И само сирийският народ има право да определя дали президентът има легитимност. Независимо дали някой харесва лидера на страната или не, никой не може да поставя под въпрос териториалната цялост и суверенитета на Сирия, все още потъпкана от Анкара и Вашингтон на север и североизток, както и в района на град Танф на юг. В действителност, в „уважаваните“ и „признати“ от Западните близкоизточни монархии изобщо не се провеждат избори за държавни глави. Означава ли това, че Западът има право да напада и анексира част от техните територии по всяко време? В тази част на света, с малки изключения, рядко изобщо има конкурентни избори. Такива изключения включват например Иран. Иранските власти обаче също не го смятат за напълно легитимни от Запада. Така че не става въпрос за демократични процедури, които липсват в повечето регионални съюзници на Запада, а за геополитически интереси.
В близко бъдеще Асад, подобно на целия сирийски народ, все още ще води упорита борба не само за признаване на правомощията на президента, но и за пълен национален суверенитет. Първото е по-лесно. Сирийският лидер вече е поздравен за преизбирането си от Русия, Китай, Иран, много страни от ОНД, Азия, Африка и Латинска Америка. Сирийските власти се признават от Индия, Индонезия и други многолюдни страни. Заедно те са дом на значително повече от половината човечество. От гледна точка на демокрацията човечеството признава Асад.
В региона, който е от съществено значение за сирийците, султанът на Оман Хайтам бин Тарик и ливанският президент Мишел Аун бяха сред първите, които изпратиха поздравления на Асад. Към тях се присъединяват ОАЕ, Бахрейн и Судан. Ирак, ограничен в своя суверенитет, въпреки това предприема много мерки за борба с терористите на почти съюзническа основа със Сирия. В ход е процесът на нормализиране на отношенията между Дамаск и регионалния "тежка категория" Египет, включително на базата на противоречията на последния с Турция. С посредничеството на Русия се провеждат интензивни консултации между сирийците и други арабски страни. Монархическият Катар продължава да не признава Асад, но той изгражда привилегировани отношения с Москва, което постепенно може да повлияе на позициите му.
Не напразно недоброжелателите на Сирия са толкова загрижени от нарастващите процеси на нейното международно признание, особено в Близкия изток, опитвайки се по всякакъв начин да предотвратят това. Например турският експертен център „Орсам“ смята, че „изборите могат да доведат до радикални промени в отношенията в рамките на Арабската лига“. Ключовият елемент в „рехабилитацията“ на Асад може да бъде позицията на Саудитска Арабия. Според турците началникът на саудитското разузнаване Халид ал Хемайдан вече се е срещал в Дамаск със сирийския си колега Али Мамлюк. Практиката показва, че всички процеси на сближаване в региона, като правило, започват с контакти между ръководителите на тези отдели. Според турските експерти Саудитска Арабия обмисля възможността за възстановяване на отношенията с режима на Асад по отношение на конкуренцията с влиянието на Иран в Сирия. В момента Катар изглежда е единствената страна, която може да възрази срещу възстановяването на членството на Сирия в Лигата на арабските държави. Ливанското издание „Расеф“ съобщава, че министърът на туризма е посетил Рияд и от сирийска страна. Представител на Саудитска Арабия, който пожела да остане анонимен, заяви пред изданието, че сближаването с Дамаск е планирано от много дълго време, но въпросът засега не напредва. „Промяната в регионалната ситуация обаче даде възможност да се направи първата стъпка.“ Според експертите един от важните фактори, влияещи върху помирението на арабските страни със Сирия, са регионалните амбиции на Турция, мечтаейки за идеите на неоосманизма и намесваща се навсякъде от Либия до Сирия.
Турците обаче все още не виждат перспективата да нормализират отношенията със Сирия за себе си. Да кажем, че няма смисъл да си сътрудничим с Дамаск, тъй като той е „твърде слаб съюзник“ в борбата срещу прокюрдската СДС, подкрепяна от американците. В такива планове няма елементарна логика. Именно поради намесата на турците сирийците не могат да концентрират достатъчно сили, за да отделят кюрдската Рожава от Турция и да я интегрират обратно в Сирия.
Заслепени от собствените си териториални амбиции и илюзии, турците не разбират, че от страна на Дамаск, контролиращ сирийско-турската граница, е правото на суверенитет и възможна подкрепа отвън, докато окупацията им е временна и не може да бъде одобрена от никого . Ако те не пречат на сирийските власти, тогава от много по-силна позиция те биха могли да изтласкат американците от страната и да преведат диалога с кюрдите в мирен канал. Днес Турция окупира сирийските земи 4 пъти по-големи от окупираните от Израел територии на Голан. Според заместник-министъра на външните работи на Сирия Башар Джаафари турците не се различават от израелците в очите на сирийците в това отношение.
Решавайки своите геополитически задачи, западните сили с помощта на контролираната от тях ОЗХО вадят покрито с мухъл досие за химически атаки от правителствени сили, за които се твърди, че са се случили в миналото. Те се опитват да докажат, че Асад уж пречи на западните „добри хора“ да предоставят хуманитарна помощ на населението.
Международното издание „Ал Монитор“ смята, че на предстоящата среща на върха на Байдън-Путин в Женева ще бъде обърнато значително внимание на сирийския проблем. Байдън вероятно ще започне с настояване за преупълномощаване на граничния пункт Баб ал-Хава на турско-сирийската граница, който в момента е единственият входен пункт за международна помощ и американски ресурси в зоната Идлиб. Дискусии за законността на присъствието на американските войски в североизточна Сирия в т.нар. Очевидно той ще се стреми да избягва Рожава.
Позицията на Русия е, че цялата помощ трябва да идва чрез сирийското правителство, а не през райони, контролирани от опозиционни сили, и че Западът трябва да направи повече за справяне с терористичния проблем в провинция Идлиб. Провинцията се контролира главно от групировката „Хаят Тахрир Аш Шам“, която Съветът за сигурност на ООН и самите САЩ признаха за терористична. Независими кореспонденти от Идлиб съобщават, че ХТС в момента преследва масивен лов за привържениците на Асад, които са се показали по време на изборите.
Байдън обаче едва ли ще успее да свали Русия от позицията, която руският представител заяви в Съвета за сигурност на ООН на 26 май: „Опитите на Пентагона да се укрепи незаконно в Сирия под предлог за борба с тероризма няма да помогнат за стабилизирането на ситуацията в региона. Американците преследват там съвсем различни цели, включително тези, свързани с находищата на въглеводороди северно от Ефрат. "
Всъщност САЩ искат да държат на повърхността онези, които самите те са признали за терористи. Те се опасяват, че ако този анклав падне, освободените сирийски сили могат да започнат да оказват натиск върху себе си и техните местни съюзници. Американците, подобно на турците, само удължават бедствията на сирийския народ, като им пречат да започнат мирна дейност, която единствено би могла да реши всички хуманитарни проблеми на страната.