/Поглед.инфо/ След битката при Багуз на 9 февруари 2019 г. ръководената от Съединените щати коалиция чрез своите кюрдски партньори Сирийските демократични сили (СДС) в Дейр Ал Зор в източната част на Сирия близо до границата с Ирак, кюрдите твърдят, че много затворници и предали се бойци са били предимно сражаващи се от чуждестранните отряди на Ислямска държава (ИД).

Те твърдят, че краят на присъствието на Ислямска държава в района, кара много хора да вярват, че ролята на тази терористична група е приключила в Сирия, особено след като нейният лидер Абу Бакр Ал-Багдади и други висши командири бяха или убити, или елиминирани от сцената .

През последните месеци обаче стана ясно, че Ислямска държава все още е жива и непобедена в региона, както и че групата не е победена от тази или други битки, водени от кюрдите и ръководената от Съединените щати коалиция.

Групировката се съживи чрез нови стратегии за лидерство, разчитащи на градска война, в която е висококвалифицирана.

Френският министър на отбраната Флорънс Парли заяви, че Ислямска държава „живее и се е появила отново в Сирия и Ирак под някаква форма“.

Той добави, че:

„След падането на Багуз в долината на Ефрат, последната крепост на Ислямска държава, сега виждаме, че групировката си възвръща властта в Сирия . "

През последните осем години и от създаването на така наречената „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия през април 2013 г., групата пое контрола върху големи райони на страната, които са със сунитско мнозинство.

Започвайки от Западен Ирак и преминавайки към Източна и Североизточна Сирия и градове като Ракка, групата пое контрола над големи части от страната, стигайки дори до райони с алавитски малцинства, които подкрепят правителството, водено от сирийския президент Башар Асад .

След това групата започна да защитава тази територия, като се бие на няколко фронта, което я принуди да има редовни сили и командири със стратегически и тактически опит в традиционната битка.

Тя не е атакувала режимните сили или градове с алавитски малцинства (твърдение на редакцията на Ahram, което е субективна тяхна позиция, бел.р.), а сирийската опозиция и изтекли доклади от разузнаването показват, че режимните разузнавателни агенции са успели да проникнат в редиците на Ислямска държава с голям брой офицери и обучители.

Групата разчита на командири, които първоначално са служили в Ал-Кайда и са живели в Иран (отново непроверено твърдение на Ахрам, бел.р.).

Действията й бяха ключов елемент за убеждаването на Запада в твърдението на президента Асад, че той се бори с тероризма и джихадистките групи.

След пораженията си в Багуз и другаде, групата днес се завръща, този път фокусирана към сирийския режим, иранските и руските военни бази в Сирия и разчитайки на местни джихадистки командири, които искат да се борят със сирийската опозиция, режима, Иран и Русия.

През 2020 г. терористичната група се насочи срещу правителството на Сирия и неговите руски и ирански съюзници в сирийската пустиня, превръщайки я в обширно бойно поле.

Даеш също така атакува кюрдските СДС на изток от река Ефрат в Дейр Ал Зор и райони под контрола на опозицията.

Групировката прие стратегия за малки нападения в пустинни и необитаеми райони, като се възползва от различията между останалите страни.

Това беше за разлика от Ирак, където иракските сили под въздушно прикритие на коалицията успяха да унищожат клетките на Ислямска държава, разчитайки на местни информатори, които докладваха за каквито и да било дейности.

В края на миналата година Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR), местна група за защита на правата, публикува доклад за активността на Ислямска държава в Сирия, показващ, че групата присъства на територия от 4000 квадратни километра от страната, като повечето операции са фокусирани върху райони около градовете Алепо, Хама и Рака.

Ислямска държава е убила 780 войници и милиции от правителствените сили чрез засади и други сблъсъци, включително 108 мъже от подкрепяни от Иран милиции, които не са от сирийски произход, заяви Сирийската обсерватория за правата на човека. По време на тези операции бяха убити и около 507 бойци от самата Ислямска държавал

Ияд Баракат от опозиционните сили заяви, че:
„Кюрдските СДС освободиха голям брой бойци на Ислямска държава и техните семейства от лагери и центрове за задържане в североизточна Сирия под предлог, че вече не могат да защитава тези лагери."

"Но освобождаването на сътрудници на терористична група без осъждане или реабилитация ще доведе само до нови терористични групи", добави той.

На 5 октомври миналата година СДС обявиха освобождаването на около 25 000 души от бежанския лагер Ал-Хаул като част от общо споразумение за помилване, включително на членове на Ислямска държава и техните семейства.

В изявление се твърди, че освободените не са участвали в бой и са съжалявали за присъединяването си към Ислямска държава.

На 15 и 19 октомври бяха освободени още стотици от 20 затвора на Сирийските демократични сили, където над 10 000 бойци от Ислямска държава бяха изнемощяли, включително 2000 чуждестранни терористи, чиито държави на произход отказаха връщането им.

Медийни източници твърдят, че сирийските кюрди не са били прями по отношение на въпроса за бойците на Ислямска държава.

Докато се оплакваха, че различни страни отказват връщането на своите граждани, кюрдите отказват да предадат на Германия група от над 25 членове на Ислямска държава, които са били германски граждани.

Подобни източници твърдят, че кюрдите искат да извоюват политически печалби, тъй като не са успели да постигнат някакъв осезаем напредък в политическия процес в Сирия, нито чрез придобиване на международна легитимност, нито чрез приемане от местните племена.

„Десетки хиляди хора, задържани в лагери и затвори на SDF, са радикализирани поради ужасни условия“, каза Баракат.

„Кюрдските сили използват тези затворници като лост и не се колебаят да ги използват, за да обслужват кюрдските интереси, дори ако това означаваше да бъдат освободени, за да могат да се присъединят към терористични групи", добави той.

Ирак и Сирия са плодородна почва за възраждането и възраждането на терористичните групи, тъй като и двете страни страдат от вакуум на властта и липса на национално и социално единство.

Това се влошава от присъствието на много въоръжени групи, чужда намеса, почти липсващ суверенитет и липса на демократично управление.

При тези условия борбата срещу терористичните групи в двете страни беше почти безполезен процес, като заплахата, която сега представлява тях, се разпростира извън местните граници и в целия регион като цяло.

Превод: СМ