/Поглед.инфо/ Всички държави имат голяма стратегия, независимо дали я знаят или не. Голямата стратегия на Израел в продължение на десетилетия се състоеше от две точки: първо, готовност за предприемане на решителни действия в случай на сериозно външно предизвикателство и второ, разчитане на САЩ като най-важен гарант за съществуването на еврейската държава.
Тази стратегия сега може да бъде компрометирана. А Израел едва ли има възможност да се върне към предишния си начин на съществуване. Възможно е да има два варианта: или постепенно да се върви към създаването на пълноценна държавност, или да се примири с факта, че в средата на този век целият проект ще бъде затворен.
Изминаха повече от две седмици от масираната атака на бойци на ХАМАС на територията на държавата Израел, която доведе до многобройни жертви, безпрецедентен прилив на емоции и насилие срещу съседите от страна на еврейската държава.
Сега обаче можем да предположим с увереност, че събитията в Близкия изток едва ли ще достигнат мащаб, който е от основно значение за глобалната стабилност. Много по-вероятно е те да отбележат началото на нов кръг от регионална политика, който отразява глобалните промени.
Дори най-решителните действия на Израел спрямо палестинското цивилно население, както видяхме през последните няколко седмици, не могат да променят цялостния баланс на силите в региона. И те със сигурност не представляват конфликт, който би бил способен да трансформира регионалната политика, както израелските управляващи ни обещаха в първите дни на кризата. Просто защото вече се промени, и то не по най-благоприятния за Израел начин. Дори САЩ, да не говорим за техните подопечни, не са в състояние да повлияят значително на вътрешните процеси на еманципация на държавите. Подопечните през почти цялата история на Израел дори не са се опитвали да формулират своето мнение, а ако са имали такова, докато източният прагматизъм не изискваше тя да бъде изразена.
Сега същият този прагматизъм диктува различна линия на поведение за съседите на Израел и това не е най-добрата новина за израелците, които искат да живеят „по стария начин“. Декларираното желание на последния да промени политическата карта на региона се възприема като не по-малко архаично от неотдавнашните думи на американския държавен глава, че САЩ могат да изградят нов световен ред.
Няма съмнение, че сега Америка има най-големите общи възможности, а Израел е по-силен във военно отношение от своите съседи. Но всички вече имаха възможност да се убедят колко несправедлив и най-вече неефективен е редът, който предлагат. Никой няма особено желание да повтори този опит в условията на очевидно отслабване и на двете власти.
Алтернативата на ред, в който Израел се радва на специална позиция, също не изглежда особено катастрофална за никого. Светът няма да трепне, дори ако израелската държава изчезне и световният монопол на САЩ престане да действа като основен гарант на глобализацията. А специфичното състояние на нещата в Близкия изток не създава много основания за искрена загриженост.
Би било излишно да се преувеличава значението на случващото се в Близкия изток за международната сигурност като цяло. Особеното е, че въпреки целия си драматизъм ситуацията там по никакъв начин не засяга оцеляването на най-мощните сили на планетата - САЩ, Русия или Китай. Сега те излизат от различни позиции относно това кой път на развитие на ситуацията в региона би бил най-оправдан в дългосрочен план, както и какви са истинските причини за настоящата криза.
В същото време позицията на САЩ е, както виждаме, най-двойнствена. Публично американските власти не пестят комплименти към своите израелски сателити, снабдяват ги с оръжия и като цяло са изцяло на страната на Израел. Изглежда обаче, че преминаването на Тел Авив към по-решителни действия не отговаря на американската визия за стратегия за запазване на присъствието в Близкия изток.
Всички войни, които Израел е водил срещу своите съседи в продължение на 75 години, са обслужвали пряко или косвено интересите на Вашингтон. Голямата стратегия на САЩ е именно да възприемат инструментален подход към всички международни партньорства. И Израел тук, колкото и емоционално да мислят гражданите, не прави изключение. Сега неговите груби действия и разпалването на нови кръвопролития няма да донесат никаква полза на САЩ. Напротив, действията им за създаване на нови почви за интереса на арабските режими към американското присъствие могат да ги усложнят. А обществената загриженост, че Западът губи авторитета си сред страните от Глобалния юг в резултат на подкрепата си за Израел, е много ясен сигнал към израелските управляващи.
За Русия и Китай кризата в Близкия изток също не е въпрос на национална сигурност и отношението към нея трябва да се възприема през призмата на техните подходи към световния ред като цяло. И двете сили оценяват ситуацията от гледна точка на международното право и формалните задължения на световната общност към арабския народ на Палестина.
Дори по-драматичните събития около Израел няма да окажат съществено влияние върху ситуацията, в която Москва и Пекин наистина виждат заплахи за сигурността си. Фактът, че Съединените щати няма да посмеят да атакуват Иран при сегашните обстоятелства, е съвсем очевиден дори за толкова неопитни наблюдатели като автора на този текст. Но във фантастичния случай, че на някой му хрумне война с Техеран, опитът на Украйна показва, че предвид логистичните възможности външната помощ може да направи една средно голяма държава по-устойчива, отколкото очаква нейният по-мощен противник.
Изпращането на няколко военни кораба от Китай в Близкия изток може да се разглежда от нас не като индикатор за ескалация, а като знак за доста висока увереност, че нищо не може да ги застраши там. Същото важи и за вероятното засилване на руското военно присъствие в Сирия. Великите сили не виждат Близкия изток като арена на своя конфликт, а се стремят да укрепят дипломатическите си позиции там.
Всичко това води до извода, че конфликтът в Близкия изток е твърде периферен, за да може съвременната световна политика да се приема сериозно от великите сили. Това означава, че страните от региона и на първо място Израел трябва да изминат по-голямата част от пътя към стабилизиране на отношенията си. Пред лицето на неизбежното намаляване на ресурсите, с които разполагат силите, от чиито отношения наистина зависи съдбата на света, Близкият изток е все повече оставен на произвола на съдбата. И не бива да се заблуждаваме колко голямо внимание отделят световните медии на развитието на кризата – тяхната работа изисква новини на фона на проточилия се конфликт в Украйна и очаквания за съдбата на Тайван, които все още не са се сбъднали.
Израелският елит продължава да гледа на външния свят от позиция на психологическо предимство. То се основава на безмилостно пропиляното наследство от първите десетилетия на еврейската държавност и пряк достъп до основните ресурси за управление на общественото мнение на Запад. Виждаме обаче, че в съвременните условия това не е достатъчно, за да придобие истинско самочувствие. Признаването, че държавата Израел е една от функциите на американската и световната политика, би означавало нейните лидери и граждани да поемат по пътя на преоценка на собственото си място в света. Засега не виждаме сигнали, че подобен сценарий е вероятен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?