В съветското, а при някои в постсъветското детство възрастните редовно са казвали: „Ако плюеш на обществото, тогава обществото ще се избърши, а ако обществото плюе върху теб, тогава ще се удавиш“. Така децата са учени да не поставят личното над общественото.
САЩ са нация индивидуалисти. Първото място за даден човек са неговите индивидуални права, второто е неговото семейство, третото е щатското, а четвъртото - САЩ. И някъде много, много далеч - останалият свят.
През 90-те години на гражданите на Русия и на много други страни по света изглеждаше, че САЩ остават единствената суперсила именно благодарение на индивидуализма и тази идеология активно се налага на обществото. За щастие не се вкорени. Междувременно Съединените щати стават все по-уверени в своята избраност и безпогрешност, като започнаха „хуманитарни бомбардировки“ по цялата планета и наложиха санкции срещу държави, които не приеха с ентусиазъм американския начин на живот.
Съдейки по това с какъв ентусиазъм беше приет от обикновените американци и от част от политическата система Доналд Тръмп с лозунга си „Нека отново направим Америка велика“, американското господство през 2015-2016 г. не беше достатъчно. Иска се още.
Никога няма да разберем каква политика спрямо Русия би провеждал Тръмп, ако не бяха обвиненията в заговор с Кремъл. Това е алтернативна история от категорията: „Какво би станало, ако Горбачов бе започнал Перестройката без гласност и бе удавил сепаратистите в кръв“. В резултат на това положението е такова. Въпреки дежурните уверения на американския президент, че той е готов да се разбере с Москва по всяко време, отношенията се развалят.
Неизпращането на визи на руските дипломати за работа в ООН е нарушение на всички задължения на Вашингтон. Това е очевидно за целия свят, включително за страни, негативно настроени към Русия.
Два комитета на ООН бяха принудени да спрат да работят поради липса на кворум. Отрицателната реакция на Русия бе подкрепена от заместник-генералния секретар по правните въпроси Мигел де Серпа Суареш. Според заместник-постоянния представител на Русия при ООН Генадий Кузмин, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш "напълно споделя нашата позиция". Освен това Кузмин подчерта, че „успяхме да убедим широк кръг от държави, че сме на правилните позиции, че нашите искания са справедливи и че приемащата държава не изпълнява задълженията си по споразумението с централата“.
Сега основният въпрос е какви ще са последствията? Можете да прехвърляте заседания на комисии, чиито членове не са получили виза в Съединените щати на неутрална територия - в Женева или Виена. Столиците на неутралните държави традиционно служат като срещи на държави, чиито отношения са в етап на охлаждане или обратно, в гореща фаза. Това предложение е направено от първия заместник-представител на Руската федерация към ООН Дмитрий Полянски.
Друг вариант, който Генадий Кузмин предлага, е да се свика международен съд на ООН. „За първи път този въпрос беше ясно поставен, че трябва да се предприемат конкретни ефективни стъпки. Част от делегациите и ние подкрепяме тази инициатива, говориха за стартиране на механизма, предвиден в споразумението за централата, а именно: провеждане на арбитраж между генералния секретар на ООН и приемащата държава. “В същото време, последната дума в решението за свикване на арбитражния съд е на генералния секретар и изобщо не е сигурно очевидно, че той ще реши да развали отношенията със страната домакин на ООН”.
Руският експерт Дмитрий Дробницки е скептично настроен към перспективите за процеса срещу Съединените щати. „Представете си, че тези нарушения бъдат разгледани, Съединените щати бъдат признати за виновни, бъдат глобени и те просто не си платят. И тогава какво? Мисля, че това е утопия. Нищо от това няма да сработи; уви, нито един от тези механизми не работи. Използването на международното право, за да се опитате да привлечете някой отговорен, да не говорим за ядрена сила, е безсмислено”, заяви той.
„Проблемът е също, че в самите САЩ има огромен скептицизъм по отношение на ООН. А увеличаването на натиска върху Вашингтон вероятно ще накара САЩ да намалят нивото си на участие в организацията. Освен това чуваме постоянно, че ако някой не харесва американските резолюции в Съвета за сигурност на ООН, Вашингтон може да спре да финансира организацията изцяло”, смята експертът.
Всъщност американските политици, включително президентът Тръмп, редовно критикуват ООН. Както знаете, САЩ по принцип не обичат да ограничават суверенитета си със задължения към други страни. А с идването на настоящия президент отношението на Вашингтон към международните организации (включително дори такава икона на западния свят като НАТО) стана открито скептично настроено.
Преди две години Тръмп разкритикува ООН, тъй като „не успя да реализира пълния си потенциал поради бюрокрация и неумело управление“. Нямаше ясни признаци, че оттогава той е променил мнението си.
Значи ли това, че САЩ наистина са толкова неуязвими за международната общност? Да и не. Да, никакви санкции няма да свършат работа, точно както не се прилагат за Русия, и не е възможен военен натиск върху ядрена сила.
Но ако се свика международен съд не само по въпроса за предотвратяването на присъединяването на руските дипломати към ООН, а по няколко въпроса наведнъж, тогава светът има перспективата да намали до известна степен патоса и усещането за американска самостоятелност.
Неизпълнение на задълженията на страната-домакин на ООН е едно. Европейците и китайците могат да съдят Вашингтон за нарушаване на правилата на СТО, а Русия може да се присъедини към това дело е друго. Сирия може да съди поради нахлуване. Шансовете, че иракската и афганистанските администрации, подчинени на американците, ще подкрепят тези искове са малки, но САЩ могат да бъдат обвинявани от частни лица, които са загубили роднини и имущество в резултат на нахлуването на американски войски - това е трето. Иран може да прибегне до законови мерки заради оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. Русия може да повдигне въпроса пред Интерпол, че постоянните искания на Вашингтон към трети страни да екстрадират руски граждани са пряко нарушение на международното право.
Разбира се, докато доларът остава основната платежна единица в света, а европейските страни се страхуват от Русия и смятат американците за единствената си защита, тези съдилища ще бъдат само капки вода, които не могат да се мерят със скалата на американската сила и, честно казано, арогантност в международните отношения.
Но, както добре знаем, в Русия водата дълбае камъка.
Превод: В.Сергеев
