/Поглед.инфо/ Русия се доближава все повече и повече до Иран - от решаването на проблеми на глобалната политика до сътрудничеството в авиационния сектор - което отново ни принуждава да се обсъди възможността за руско-ирански стратегически съюз. Тази тема е сравнително стара. И при тези обстоятелства и при сегашните държавни задачи руско-иранският съюз би изглеждал естествен.

Ислямска република Иран, може би по-последователно от други съвременни сили, се опитва да се противопостави на „правилата“ и рутините, които САЩ и техните съюзници се стремят да наложат на човечеството с повече или по-малко успех. След разпадането на Съветския съюз именно Техеран най-често пречеше на Вашингтон да фиксира „края на историята“ и своята демонстративна велика мощ. В същото време на американските политици и идеолози дълго време им се струваше, че могат да се справят с всекиго, а с молли от Персия дори по-лесно, отколкото с комунистите от всякакъв вид и калибър. Но удариха на камък. Американците не успяха нито да разбият Ислямската република, нито да намерят ключа към нейния елит.

Понякога възприемаме съюза с Иран като нещо не съвсем сериозно. Помислете само, тази голяма държава на Изток не може да се сравни с ЕС или Китай по сила на влияние. Това обаче не е съвсем вярно. Персия е един от най-мощните цивилизационни центрове, ту набира, ту губи сила, но остава в играта. И днес Техеран е не само столица на Ислямска република Иран, но и притегателно място за фарси-говорящия и шиитския свят. Най-богатата иранска култура и самият образ на "вечния Иран" може да са по-силни от армиите и политическите доктрини. Сближаването между Русия и Иран, както на ниво държавна политика, така и в пространството на идеи и символи, исторически мит, за Запада е една от екзистенциалните заплахи, които там усещат и осъзнават дори на най-примитивно прагматично ниво.

А за Русия Иран е „родна“ чужда държава. Много малко са тези страни и народи, „чужди“, но познати, включени в нашите приказки, песни и вицове. От персийската принцеса, която Стенка Разин хвърля в настъпващата вълна – до Техеранската конференция, от разкъсания писател-посланик Грибоедов до опита за революция и Персийската съветска република, от персийските пътувания на Велимир Хлебников до “Шагане” на Сергей Есенин, който никога не е преминавал иранско-азербайджанската граница. Всичко това е родно, свое, завинаги вкоренено в руската култура.

Но има още един, полузабравен епизод от последните ни отношения, който ни кара да погледнем на вероятното сближаване между Русия и Иран от неочаквана за масовото съзнание страна. Преди повече от 30 години именно революционен Иран се оказа единствената държава в света, която се опитва да измести откровено прозападния акцент в политиката на Горбачов, да пренесе т. нар. Перестройка в съвсем различна, духовна и цивилизационна равнина. В послание, адресирано до Михаил Горбачов, изпратено на 1 януари 1989 г., годината на десетата годишнина от Иранската революция, духовният лидер на Иран аятолах Хомейни приветства настъпилия обрат в СССР от политиката на агресивност. атеизма и антирелигиозната пропаганда, но в същото време той упорито предупреждава: „Погрешните методи и погрешни действия на бившите комунистически лидери в икономическата сфера могат да накарат цъфтящата градина на Запада да ви се покаже и да ви очарова, но знайте, че истината не е там. Ако искате на този етап да разплитате само плетеницата от икономически проблеми на социализма и комунизма, обръщайки се за тази цел към огнищата на капитализма на Запад, тогава не само няма да излекувате обществото си от болести, но и ще стигнете до заключението, че другите ще бъдат принудени да поправят вашите грешки, защото ако днес марксизмът е стигнал до задънена улица в своите икономически и социални търсения, то западният свят също е затънал в същите проблеми, само че под различна форма и в други сфери.”

Тези думи, които днес звучат изтъркано, тогава са едва ли не абсурдни както за съветското ръководство, така и за образованата общественост. В какви проблеми е затънал Западът? Западът изглежда като „исторически победител“, източник, от който могат да се вземат не само технически, но и фундаментални социални, икономически и политически решения. Днес, когато знаем „резултатите“ от прозападната ориентация на много постсъветски страни, виждаме позицията на самия Запад, думите на Хомейни изглеждат едва ли не като пророчество. „Призовавам ви“, пише той на Горбачов, „да гарантирате, че вие, разрушавайки сградата на марксистките илюзии, няма да станете затворник на Запада“. Уви, тогава този призив е пропилян напразно. Сега можем да го чуем, но днес има други времена и други предизвикателства

Разбира се, в посланието на иранския лидер има известна наивност. Като мислител, духовен и политически водач той се надява да убеди съветското ръководство, което от негова гледна точка е на кръстопът, в непреходната ценност, във вярата и традицията. В Иран писмото до Горбачов все още се смята за призив към невярващите да разчитат преди всичко на своята вяра. Но за нас най-важното е, че аятолахът е убеден, че съюзът между Иран и Русия съдържа най-мощната енергия на противопоставяне на западния проект.

Посланието на Хомейни е донесено в Москва от специални емисари на лидера на Иран - Абдола Джавади-Амоли, Мохамад-Джавад Лариджани и Марзие Хадзичи Дабак. Двама мъже и една жена (Хомейни се опитва да опровергае идеята за "чисто мъжки" характер на ислямската революция). И тримата са повече учени и общественици (Джавади-Амали - теолог, Лариджани - известен математик и логик, Хадзичи - героинята на Ирано-иракската война и активистка на женското движение), отколкото чисти политици. Сякаш трябва да представят на Горбачов образа на съвременния Иран по това време. Както си спомня тогавашният съветски външен министър и бъдещ грузински лидер Едуард Шеварднадзе (самият той пламенен западняк и прагматик, чиято роля в разпадането на общата ни държава трудно може да бъде надценена), Горбачов е объркан от иранското послание. Той, както и неговото обкръжение, не знаят как да отговорят на подобни аргументи. Генералният секретар се измъква с общи думи в духа на късната съветска риторика: „Въпреки различните идеологии, можем да имаме партньорства“ и прочее. Особено показателна е картината от срещата между съветския лидер и иранците, която беше показана по съветските телевизионни канали. Ясно е , че са хора от различни светове и им е много трудно да се разберат.

Много неща се промениха през последните над 30 години. Но колкото и да им се иска на нашите противници, Русия и Иран са живи. А ориентацията на Запад показа пълния си провал. И има смисъл да си спомним този отдавнашен епизод от късната съветска история – още повече, че не Горбачов, а Хомейни се оказва прав. Не само по смисъл, но и в самия подход: Горбачов реагира на съвременните предизвикателства, Хомейни говори основното.

Разбира се, цивилизациите на Русия и Иран са много различни. Но само в диалога, в желанието и готовността да се разбираме и приемаме, може да се изгради онзи многополюсен свят, без който човечеството няма бъдеще. Светът, най-съществената част от който е нашето общо евразийско време и пространство.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com