/Поглед.инфо/ Американските политици демонстративно се смеят и се подиграват с Китай. Вашингтон не вярва, че китайските санкции могат по някакъв начин да наранят или унижат американците - поне по същия начин, по който САЩ унизиха член на китайското Политбюро. Китай обаче има реални възможности да разруши кариерата на някои американски сенатори. Как?

На пръв поглед Китай предприе безсмислена демонстративна стъпка: наложи наказателни санкции срещу редица американски политици, които са се отличили с антикитайски изявления. В самите САЩ се присмиват над тези насрещни санкции - точно както се присмиват на по-ранните контрасанкции от Русия.

Пресякоха линията

Причината за контрасанкциите бяха действията на самите американци. На 9 юли САЩ чрез Държавния департамент наложиха санкции срещу трима висши служители на Китайската народна република от Синдзян-Уйгурския автономен регион (СУАР)

Причината е масовото нарушаване на правата на мюсюлманското население на СУАР, включително репресии, незаконно задържане, усилия за „заличаване на техните културни и религиозни характеристики“, както и средновековни мерки за контрол на раждаемостта (под които в САЩ разбират слуховете за принудителна стерилизация на мюсюлманките и принудителните аборти, организирани от областните власти). На длъжностните лица и непосредствените членове на семействата им ще бъдат наложени забрани да посещават САЩ, а имуществото и активите им под юрисдикцията на САЩ (съгласно друг списък със санкции от Министерството на финансите) ще бъдат замразени. В допълнение, Държавният департамент заяви, че и други китайски чиновници ще бъдат подложени на ограничения, точният списък на които, най-вероятно, ще бъде оповестен по-късно.

Самите санкции биха били нещо преходно, на което Пекин може би не би обърнал внимание - ако нямаше едно “но”. Сред тези, които попаднаха под ограниченията, е членът на Политбюро, секретар на партийния комитет на СУАР Чен Куанго - и така се случва за първи път от края на 70-те години (тоест откакто се случва нормализирането на американско-китайските отношения), когато американците налагат санкции срещу длъжностно лице от такова ниво. Вашингтон прекрачи червена линия, унизи представител на Китайския “управителен съвет”.

И няколко дни по-късно последва китайски отговор. Да, Пекин ритуално заяви, че ще продължи да прави на своя територия това, което сметне за добре. „Синдзян е изключително вътрешно дело на Китай, САЩ нямат право да се намесват. Нищо не може да подкопае решимостта на китайското правителство да защитава своя суверенитет и да се бори срещу тероризма, сепаратизма и религиозния екстремизъм“, заяви говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунин.

Но в същото време Китай - също за първи път - наложи санкции срещу двама известни сенатори (Марко Рубио/на снимката/ и Тед Круз), а също над колегата им от Камарата на представителите Крис Смит, както и срещу представителя на президента на САЩ за религиозна свобода Сам Браунбек. За „подкопаване на американско-китайските отношения“.

Черен етикет

Експертите в Пекин твърдят, че целенасочените санкции срещу най-пламенните антикитайски ястреби в Конгреса "демонстрират силното намерение на КНР да се защити от външна намеса във вътрешните работи". И на пръв поглед тези твърдения звучат, меко казано, нелепо. Мнозина веднага си правят аналогия с руските контрасанкции срещу американски служители, които въобще нямат намерение да ходят в Москва, още по-малко да купуват жилища в нея.

Аргументът, че в дипломацията принципът "око за око" е задължителен, не разубеди критиците. Контрасанкциите на Русия са просто осмивани - както американците сега се подиграват на китайските контрасанкции. „Ех, че се получи. Щях да заведа семейството това лято в Пекин - веднага след посещението ми в Техеран”, иронизира сенатор Тед Круз.

Нещо повече, американските политици използват включването си в списъците като начин за самостоятелен пиар - сега в Щатите е модерно да бъдеш враг на Пекин, „заразил американците с коронавирус“ и „грабещ чрез нечестна търговия“. „Китайската комунистическа партия ми забрани да влизам в страната. Да не би да не им харесвам?”, пише сенатор Марко Рубио.

И пиарът работи - например, редакцията на “Ню Йорк Пост” изпрати поздравления за китайските санкции, че са „разгневени чудовищата в Пекин“ и заяви, че всеки член на Конгреса на САЩ трябва да заслужи такава „присъда“.

Личните санкции на Китай обаче всъщност могат да окажат сериозно икономическо въздействие върху политическия живот на САЩ. И в тази връзка санкциите срещу Марко Рубио вероятно не са просто симетричен дипломатически отговор, а един вид черен етикет, който е показно издаден от Пекин и взет предвид от китайския бизнес.

В КНР си спомнят, че щатът Флорида (където Марко Рубио ще се преизбира през 2022 г.) е тясно свързан с китайската икономика. Китай е най-големият пазар на внос за щата (внася стоки на стойност почти 12 милиарда долара), което означава, че има влияние върху местния бизнес. Което от своя страна определя предпочитанията на избирателите.

Като се има предвид, че през 2016 г. Марко Рубио спечели изборите във Флорида със затруднения (спечели едва 52% от гласовете), Китай може лесно да дръпне конците и да лиши противника си от място в Сената. И по този начин не само да се отърве от досадния критик, но и да изпрати сигнал до всички други антикитайски ястреби за цената и последиците от популизма им.

Тортите свършили ли са?

На пръв поглед подобен сигнал би ударил интересите на самия Китай. Както при случая с Русия, САЩ реагират болезнено на намесата на външни сили във вътрешните им работи - и по-специално на предизборната им кампания. А опитът на Китай да накаже елегантно Марко Рубио може да се превърне в предлог за нови санкции срещу Китай.

Първо, силата на изнудването винаги се крие в страха на жертвата. Самата заплаха от намеса (а санкции не се налагат за заплаха) трябва да отрезви Марко Рубио и другите политици, в чиито избирателни райони местният бизнес работи в тясно сътрудничество с китайците. Второ, да, Китай прекрачи „червената линия“ - но едва след като самите американци я прекосиха. Човек придобива усещането, че най-накрая Пекин осъзнава безсмислеността на безмълвното ядене на шоколадови торти (това, което Си Цзинпин направи, докато Тръмп му разказваше за изстрелването на 59 ракети в Сирия през 2017 г.), както и икономическите отстъпки пред САЩ, които сега недоволстват дори и при благоприятни условия на търговската сделка.

Вашингтон предприема систематично сдържане на КНР, като едновременно пресича червените линии (и може да продължите да ги пресича, например, в чувствителния за КНР проблем като Тайван), така че Пекин няма друг избор, освен да пресича линии в отговор. По този начин, изпращайки предупреждение на американските партньори, че тази игра е за двама и че Китай има достатъчно карти, за да ги постави на масата. Започвайки от издаването на нови черни етикети за американските политици и завършвайки с отказа да се купуват американски търговски облигации и пускането на съществуващите на пазара. „Китай ще предприеме нови мерки за възмездие, в зависимост от това как се развива ситуацията по-нататък“, каза многозначително китайското външно министерство.

Превод: В. Сергеев