/Поглед.инфо/ „Гнусен невежа”, „убиец”, „фашист и комунист”. Всичко това са само малки примери за цял водопад от обиди и грубости, които напоследък аржентинският президент Хавиер Милей отприщи върху ръководителите на други държави и политически лидери. Защо прави това? Има две версии по този въпрос, като едната е изключително драматична за самия Милей.

Шефът на Аржентина Хавиер Милей потвърди репутацията си на изключително ексцентричен персонаж. На 19 май той каза, че „ако съпругата на испанския премиер Педро Санчес е заподозряна в корупция, значи и той е заподозрян“.

Разследването срещу съпругата на испанския премиер започна преди месец. Според източници в испанското издание „Ел Конфиденсиал“, съпругата на Педро Санчес, Бегоня Гомес, „се е възползвала от ситуацията, за да помогне на няколко частни компании да получат субсидии и да подпишат изгодни държавни договори“. Независимо дали тези обвинения са справедливи или не, забележката на Хавиер Милей в Испания беше възприета като намеса в делата на суверенна държава. Възникналият скандал принуди Мадрид да отзове своя посланик от Аржентина за консултации.

Но факт е, че това е само последният пример за подобна реторика от страна на аржентинския лидер. Хавиер Милей е на власт по-малко от шест месеца, но през това време той, както никой друг, успя да покаже на всички, че страда от „вербална диария“, отбеляза неотдавна аржентинският политолог Сезар Муруа. Това не е най-учтивото изражение, но напълно отговаря на това как се изразява самият Милей.

Той започна, като нарече венецуелския лидер Николас Мадуро „обеднен социалист“ през януари по време на форума в Давос, пише „Ел Паис“. След това в средата на март, чрез устата на своя прессекретар Мануел Адорни, той описа венецуелското ръководство като „приятели на терористите“. Мадуро не остана длъжник, като нарече Милей „бандит“.

По време на мартенско интервю за Си-Ен-Ен той обяви лидерите на Куба (Мигел Диас-Канело), Никарагуа (Даниел Ортега), Колумбия (Густаво Петро) и Венецуела за „презрени и наистина най-лошите“ президенти на Латинска Америка.

„Кървавата баня във Венецуела е нещо безпрецедентно, точно като затвор в Куба“, каза аржентинецът. „Има и други примери от същия тип. Например Колумбия на сеньор Петро – какво добро да очакваш от комунист и убиец?“, допълни той и намекна, че биографията на Петро включва участие в бунтовническото движение.

По-късно си го отнесе и президентът на Мексико. „Ами Обрадор? (Андрес Мануел Лопес Обрадор) Това е ярък пример за жалък, отвратителен невежа.” Стигна се дори до обида на папа Франциск, когото Милей нарече фашист и комунист, събрани в едно.

Колумбийското правителство, в отговор на обидите от страна на „първия президент либертарианец в света“, отзова своя посланик от Буенос Айрес за консултации и обяви експулсирането на дипломати от аржентинското посолство в Богота.

Президентът на Аржентина дори се хвали, че по време на управлението си е успял да развали отношенията с Куба, Никарагуа, Венецуела, Мексико и Колумбия. Благодарение на неговите усилия връзките с Чили и Боливия се влошиха, а контактите с Перу и Еквадор охладняха.

Всъщност колумбийският президент предположи, че аржентинският му колега Хавиер Милей се стреми да „унищожи или забави проекта за интеграция в Латинска Америка“. Лопес Обрадор нарече Милей „фашист“ и добави: „Предполагам, че наистина съм невежа, ако все още не разбирам как аржентинците, като толкова умни хора, гласуваха за някой, който ги презира като народ.“

„В допълнение към конфронтациите с Колумбия, Мексико и Венецуела, Милей създава напрежение с Бразилия и други съседни страни, причинявайки щети на търговско и политическо ниво. Острите му думи рано или късно биха могли да станат детонатор на конфронтационна ситуация в латиноамериканското общежитие. И това надхвърля простите разногласия и е изпълнено с експлозия“, пише колумбийският вестник „Ел Камбио“.

Членовете на екипа на Милей се опитват да обяснят грубостта на шефа с желанието му да каже директно и направо всичко, което мисли. Министърът на външните работи на Аржентина Даяна Мандино казва, че думите на Милей, която нарича Петро убиец и терорист, не са обида, а просто „описание“.

Дипломатите говорят на езика на дипломацията, следят всяка дума. Президентът на Аржентина, напротив, не пести думи, а поддръжниците му тълкуват това като израз на искреност и навик за казване на истината. Това може и да е така, но има предпоставки за пълно разрушаване на отношенията с всички съседи – и то не по някакви сериозни политически причини, а само поради несдържаност в риториката.

Защо му е на аржентинския президент да се кара със съседите си на континента? Може да има реални политически причини за това. Например, за да покаже и докаже, че не е като другите лидери на страните от Латинска Америка.

Да припомним, че сегашният глава на Аржентина има само един бог - САЩ. Милей явно харесва доктрината Монро, според която всички земи на американския континент на юг от Съединените щати са техен „заден двор“. Доларизацията на аржентинската икономика, обещана от Милей  в предизборната му програма, съчетана с приватизация, която може да бъде насочена в правилната посока, може да превърне Сребърната страна в южноамерикански клон на Съединените щати. В конвенционалния монолит от латиноамерикански държави Аржентина очевидно е слабо звено. Като се захванат с него САЩ могат да обърнат ситуацията в своя полза. А Аржентина да получи мощен покровител.

Но може да е много по-просто. Честно казано може да ни стане жал за Хавиер Милей. Журналистът Хуан Луис Гонзалес, който наскоро издаде книга за него „Людият. Хавиер Милей, човек, който се подчинява на кучето си“, пише, че „настоящият президент е имал много трудно детство. Не напразно той нарича баща си и майка си „родители в кавички“ и се опитва да не говори за тях извън фразата „те умряха за мен“.

„Хавиер е  много самотно момче, без приятели. Животът му не може да се нарече сладък - постоянно му казват, че е провал. В къщата цари насилие: рядко се случва бащата да не бие малкия Хавиер с пръчка“

Самотата и липсата на обич карат Хавиер да се убеди, че кучето му Конан е негов син. Те празнуват заедно 15 коледни и новогодишни празници. Той дори налива чаша шампанско на своя „син“ и го кара да пие. Между другото, Милей има четири кучета през целия си живот. Конан е петото куче.

Човешката драма на един политик обаче може да доведе до политическата драма на държавата, която ръководи.

„Вярвам, че социалното недоволство от Милей ще нараства. Да, той спечели изборите, като направи нещо, което никой не беше правил досега: обеща икономическа корекция и имаше малцинство в двете камари. Но той по природа е аутсайдер и вече няма да може да се преправя, казва журналистът и предрича не най-доброто политическо бъдеще на Милей. „В Аржентина нещата са много зле. Цифрите за тези пет месеца от управлението му са впечатляващи. БВП падна с 10%, кумулативната инфлация за четири месеца беше 101%, валутата девалвира със 140%, а бедността се увеличи с 12%. Милей може да е толкова ексцентричен, колкото иска, но след няколко месеца с празен хладилник той ще види хората да се бунтуват срещу политиката му“.

В резултат на това има големи шансове политикът, в чиято автобиография нескромно пише, че е голям икономист, професор и автор на книги, да остане в историята като съвсем различен специалист. Професор с изявления, достойни за улицата, а не за международна дипломация. Виртуоз на политическата грубост.

Превод: В. Сергеев