/Поглед.инфо/ „Грузия не може да си позволи да загуби Русия”. С тези думи политолозите прогнозират каква политика може да води новият грузински премиер в отношенията с Москва. Тбилиси ясно се ангажира да спазва редица ограничения и да следва принципите, успешно прилагани от руската дипломация в отношенията с Грузия.
Грузия има нов премиер Ираклий Кобахидзе, който вече направи редица изявления относно външната политика на страната. По-специално, Кобахидзе каза, че основният приоритет на грузинската дипломация ще бъде „пълна интеграция в европейските и евроатлантическите структури“.
Кобахидзе нарече уреждането на отношенията с Русия само „една от най-важните задачи“. И това регулиране, според новия грузински премиер, ще трябва да се осъществи в контекста на „мирното възстановяване на териториалната цялост на Грузия“. „Днес 20% от територията на Грузия е окупирана, а 15% от населението на Грузия живее под прага на бедността. Можем да бъдем доволни само след като заличим тези два индикатора. Нулев процент окупация и нулев процент бедност – работата на грузинското правителство ще бъде насочена към осъществяването на тази мечта“, каза Кобахидзе. Просто казано, той потвърди традиционното искане на Тбилиси към Москва да отмени руското признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия.
Но при по-внимателно разглеждане може да се забележи, че фразите на новия грузински премиер относно „окупацията“ не са нищо повече от ритуална процедура, необходима за вътрешна употреба. „Грузинският елит разбира, че откъсването на Южна Осетия и Абхазия е завинаги. Те вече не могат да поправят тази грешка на Гамсахурдия. Кога цялото грузинско общество ще приеме това е спорен въпрос“, обяснява пред вестник ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович. Няма и в обозримо бъдеще едва ли ще има политик, който да излезе на трибуната и да признае Южна Осетия и Абхазия за независими държави. За да се разбере тази нова реалност, в Грузия трябва да се сменят поколенията в Грузия.
Въпреки това може да се каже, че извън реториката за „окупираните територии“, руско-грузинските отношения представляват рядък пример за прагматизъм в постсъветското пространство. И назначаването на Кобахидзе отново потвърждава това.
Русия беше и остава един от ключовите икономически партньори на Грузия. Русия е най-големият доставчик на гориво за Грузия (около 62,5% от общия обем). Водещият доставчик на туристи (почти 30% от всички туристи са руснаци). Вторият (след Турция) партньор в областта на търговията. И Тбилиси отчита това.
„Грузия не може да си позволи да загуби Русия като важен пазар за своите стоки и инвеститор. Особено на фона на грубата експанзия на САЩ и Турция, както и опитите за организиране на преврат в Тбилиси от ЦРУ и СБУ. Затова за тях е жизненоважно да поддържат връзка с Москва. Въпреки цялата русофобия мнозина в правителството разбират това“, казва Мендкович.
И в тази връзка смяната на Ираклий Гарибашвили с Ираклий Кобахидзе не означава, че Грузия по някакъв начин иска да промени курса си към Русия. Промяната е по същество рокада. Сега бившият председател на управляващата партия "Грузинска мечта" Кобахидзе стана нов министър-председател, а бившият премиер Гарибашвили - нов председател на партията. В навечерието на парламентарните избори през октомври всеки от тях е по-подходящ за новата си работа.
„Гарибашвили се утвърди преди всичко като „антикризисен мениджър“. В условията, когато сегашният премиер няма право да ръководи предизборния щаб на управляващата партия, това ще прави главният „партиен бос“. Кобахидзе, от друга страна, е човек, който има в себе си такава „линия“ като председателя на парламента и е по-опитен по въпросите на публичната полемика. За него ще бъде по-удобно да представи красиво работата на правителството, защото хората, които ще отидат да гласуват за „Грузинската мечта“, ще гласуват за властта, а успешната „опаковка“ на дейността на правителството ще помогне и на Ираклий Гарибашвили”, обяснява причината за рокадата водещият научен сътрудник в МГИМО Сергей Маркедонов.
Самият Кобахидзе вече нарече управлението на своя предшественик ефективно, като даде да се разбере, че няма да променя нищо. Но най-показателно е изказването му по повод неотдавнашния скандал с товара експлозиви, открити от грузинските спецслужби в украинска кола, пътуваща за Воронеж: „Когато определени представители на украинската страна се опитват да превърнат Грузия в мишена за Русия, абсолютно изкуствено, това е, разбира се, много тревожно. Тези хора не могат да скрият злите си намерения към държавата ни. Те искаха „втори фронт“, искат развитие на трудни сценарии в Грузия.
Тбилиси е наясно, че САЩ и Европа от самото начало са гледали на Грузия като на инструмент за натиск върху Русия. Отначало те се опитаха безуспешно да го превърнат в маяк на демокрацията и просперитета в постсъветското пространство. Тогава беше направен разчетът за изостряне на ситуацията в Южен Кавказ. След избухването на украинската криза през 2014 г. Западът искаше да пренасочи руските ресурси към други фронтове и буквално да хвърли Грузия под руските танкове.
И именно на това желание на Москва и Тбилиси по всякакъв начин да избегнат „трудните сценарии“ се гради успехът на сегашните руско-грузински връзки. Русия - за разлика от САЩ - е лидер на мира, а не на войната. Тя не се интересува от дестабилизиране на своите гранични зони.
Ето защо веднага след смяната на властта в Тбилиси през 2012-2013 г. (когато русофобът Саакашвили беше заменен от “Грузинска мечта”, покровителствана от местния олигарх Бидзина Иванишвили), руската дипломация успешно приложи редица принципи в отношенията с Грузия, които работят за този ден. Именно благодарение на тези принципи руско-грузинските отношения се издигнаха от пепелта след конфликта от 08.08.08 г. - и най-значимият резултат беше възстановяването на въздушния трафик между двете страни, което се случи миналото лято. Благодарение на тези принципи Русия запазва мира в Кавказ. Дори въпреки явното русофобско отношение на някои представители на грузинските елити.
Първият от тези принципи е отхвърлянето на подхода „които не са с нас, са против нас“. Русия не е настоявала Грузия да се откаже от евроатлантическата интеграция и да се присъедини към ОДКС/Евразийския съюз. За нея беше напълно достатъчно, че Грузия не доведе своя евроатлантизъм до определено ниво (тоест непосредствено преди влизането в Алианса), а също така не се превърна в антируски плацдарм за Запада. Предмостието, в което се превърна Украйна, сега събира плодовете от това. И думите на Кобахидзе показват точно, че грузинското ръководство ясно вижда и спазва тази „червена линия“.
Тази руска умереност силно контрастира с подхода на Вашингтон и Брюксел, които след началото на СВО започнаха едва ли не да принуждават Грузия да се присъедини към войната срещу Русия. Подход, който предизвика вълна от антизападни настроения в грузинското общество.
Второ, Русия не е извивала ръцете на грузинците по отношение на темповете на нормализиране на двустранните отношения. Вместо това беше определен курс за възстановяване на връзките. Първо бяха възстановени търговските отношения и културният обмен, а след това (след кратък период на замразяване, свързан с провокации на антируската грузинска опозиция) Москва се съгласи на частично премахване на визовия режим. За да могат повече грузинци да дойдат в Русия и да я видят такава, каквато е, а не такава, каквато я показват западните телевизии.
„Прилагането на съответните укази на президента на Русия от 10 май 2023 г. улесни условията за комуникация между нашите народи, допринесе за активизиране на контактите между деловите среди и развитието на търговско-икономическите връзки“, каза заместник-министърът на Външни работи на Русия Михаил Галузин.
„Към Руската търговско-промишлена палата е създаден Руско-грузински бизнес съвет и вече са проведени пет негови заседания. Москва систематично, постепенно и бавно осъществява процеса на нормализиране на отношенията с Грузия. Не ѝ трябват пробиви, а адекватен, стабилен, невраждебен съсед. Действайки на базата на собствените си национални интереси, а не на инструкции от Вашингтон, Брюксел или особено Киев. Москва е заинтересована от нормализиране на отношенията с Грузия. И мнозина в Тбилиси са заинтересовани от същото, защото алтернативата е да се превърнат в нов антируски фронт, тоест във военна зона“, казва Мендкович.
Затова заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Галузин вече заяви, че въпреки че грузинските политически искания противоречат на новите реалности в региона, той добави, че „от наша страна, въпреки липсата на дипломатически отношения, ние възнамеряваме да продължим да насърчаваме нормализирането на връзките с Грузия“.
Москва има достатъчно търговски, туристически, културни връзки и гаранции, че Грузия няма да стане поредната „анти-Русия“. Няма да участва в опитите на Запада да нанесе стратегическо поражение на Москва. И в това руската визия за двустранните отношения съвпада с грузинската.
Превод: В. Сергеев