/Поглед.инфо/ Ще ви разкажа за двореца на Путин.
Преди повече от 30 години простодушните, нямащи никаква представа за реалния живот съветски хора, започнаха яростно да трошат страната си.
Ще уточня: трошаха не комунизма, не всесилното учение на Маркс, Енгелс и Ленин, не системата от идиотски забрани от 30-те години – всичко това можеше внимателно и постепенно да се реформира и отмени.
Не, те строшиха именно своето огромно, почти уникално на планетата стопанство с неговите безценни, брилянтни активи като военния контрол над ГДР (умното му спазаряване щеше да достигне за изкупуването на всички програмисти и изобретатели на света) .
И трошаха с възторжени вопли: „Номенклатура!“ „Командно-административна система!“, „На другаря Романов на сватбата имаше царски сервизи!“, „Дъщерята и зетят на Брежнев плюскат яребици!“, „Елцин, народният застъпник, се вози на автобуса, той не е като тях!“.
Това беше фантастичен, нечуван пристъп на масов идиотизъм, затъмнил дори истерията през 1916 година с царицата, Распутин и Щурмер – немски шпиони (тогава под тези скандирания унищожиха предишната държава) .
А когато народният застъпник и борец за справедливост, буквално след няколко години покани на историческата сцена Мост-Банк, Менатеп, Роман Аркадиевич и мнозина други, да ги наречем така – пътници в автобуси, на освестилите се нещастници им стана толкова лошо и болно, че побързаха да изтласкат от паметта си близкото минало – и започнаха да вярват, че страната е ликвидирана от всеки друг, да речем от Ротшилд, да речем от рептилите, но най-вече без тяхно участие.
На пръв поглед, преминахме спирка „Възторжени кретени с праведен гняв“ завинаги и вратите повече тях няма да се отворят.
Но понеже за първите 20 години на XXIвек руснаците успяха да поживеят добре и да забравят как е иначе, мошениците изтласкаха напред същия лайномет и дадоха залп по крехката психика на ситите и безгрижни хора.
Мили приятели.
Как да ви го обясня по-меко?...
Путин управлява Русия близо 22 години.
Той приключи страховитата война в Кавказ, премина през три големи икономически кризи, присъедини Крим, раздаде стотици хиляди паспорти в Донецк, справи се с бандата на тримата метежни барона – един от които беше безжалостен като Тухачевски, проведе Олимпиада и Световно първенство по футбол, скара се със западния свят и му се противопостави така, че повече няма как да се „повози на яхтата с Берлускони“, тоест той завинаги ще остане тук, зад своята собствена желязна завеса – защото не иска да се предаде и да се съобразява с уважаемите рептили от глобалния областен комитет.
Той вече дълги години има всички резиденции, които може да са му нужни, той може да си внесе походно легло в Кремъл и да живее там ако ще.
И след като тази голяма и далеч не най-лоша глава в Руската история се оказва изградена върху неговите свойства: неговата дългогодишна отговорност към делата на живота и смъртта – личната и наша обща, неговото спокойствие и упоритост, умение да не бърза и да не се поддава. Затова и ние близо четвърт век седим мирно и безкрайно се зъбим дали Путин е тиранин. Ах, срамота! Долу! Нима след това сериозно смятате, че трябва да се оценява в зависимост от това дали има собствена хокейна площадка на Черно море или не?
Разбирам, че хората-снежинки, хората-коали и хората-панди сега са нетърпимо обидени, защото им се струва, че начело на Русия е задължен (Кому? На тях!) да стои човек, който да отговаря за тяхната сигурност, при това живеейки като отшелник – в малка колибка, докато си боядисва косите в зелено и бяга с тях на митингите за свобода.
Толкова ми е жал, че тази тяхна приказна картина за света е неприложима към реалността.
Но все пак се надявам, че хората-снежинки, хората-коали и хората-панди няма да успеят в достатъчна степен да завземат със своите плюшени фантазии поредните глупаци и когато тези глупаци, а заедно с тях и всички нас, няма да си имаме работа с новия хаос, разорение, загубени войни, бежанци, гангстерски паради и окончателната вече гибел на родината, която беше отложена неопределено далеч, но ако изведнъж започнем силно да се вълнуваме, че Навални се вози с автобус, а номенклатурата яде чер хайвер – може и да се стовари на главите ни.
Руската история ще съди Путин не защото има резиденция с изглед към морето, а за това дали ще успее да удържи нашата страна от този тъжен край.