/Поглед.инфо/ Както каза Владимир Путин на Валдайския форум, радикални промени очакват цялата планета през следващите години. Какво точно е имал предвид руският лидер, кой и как е създал предпоставките за такива решителни промени и как може да изглежда днес това непредвидимо бъдеще за целия свят и за Русия?
„Предстои вероятно най-опасното, непредсказуемо и в същото време важно десетилетие след края на Втората световна война.“ Много експерти са готови да се присъединят към тази фраза на Владимир Путин, която той каза по време на среща на Валдайския международен клуб. При това, както от Русия, така и от други страни – САЩ, Европейския съюз, държавите от „глобалния Юг“. Навсякъде пишат, че следващите години ще бъдат решаващи в развитието на цивилизацията.
Да, вече има „определящи” десетилетия в новата история на човечеството. Но никога преди – дори през 30-те години на миналия век – залозите не са били толкова високи. Всъщност следващото десетилетие ще определи дали човешките цивилизации ще могат да съжителстват заедно според единни, общоприети правила – в рамките на процес, който руският президент нарече „интеграция“.
Перфектната буря
„Ако либералната глобализация е обезличаване, налагане на западния модел на целия свят, то интеграцията, напротив, е разкриване на потенциала на всяка цивилизация в интерес на цялото, в името на общата изгода. Ако глобализмът е диктат и до това се свежда всичко в крайна сметка, то интеграцията е съвместно разработване на общи стратегии, които са изгодни за всички“, каза Владимир Путин. Алтернативата на този процес ще бъде тоталната деградация, която може да доведе не просто до световна, а до ядрена война. Това е, с други думи, до унищожаването на човешките цивилизации като такива.
Причината за толкова високи залози ще бъде цял набор от кризи и проблеми, които ще кулминират през следващите години. Които, преплитайки се помежду си, създават истинска идеална буря, която вече включва цивилизации. Един от тези проблеми е краят на глобализацията като такава. Глобализацията, на която се основаваше американското господство в света.
„Именно върху обединението, върху финансовия и технологичния монополизъм, върху заличаването на всички и всякакви различия е изграден и западният модел на глобализация, неоколониален по своята същност. Задачата беше ясна - да се укрепи безусловното господство на Запада в световната икономика и политика и за това да се поставят в услуга природните и финансовите ресурси, интелектуалните, човешките и икономическите възможности на цялата планета, за да се направи това под прикритието на така наречената нова глобална взаимозависимост“, каза Владимир Путин.
Самите САЩ обаче погребаха този модел. Растежът на протекционизма, неспособността да се издържи изпитанието на кризите (по-специално коронавирусът, когато огромното мнозинство от страните избраха да се затворят дори за съюзници и да оцелеят сами), егоистичната политика на Америка за източване на ресурси от други държави, използвайки своя контрол над глобалните институции за политически натиск върху страните - всичко това доведе до връщане на човечеството от глобализъм към регионализъм.
И тук става въпрос не само за икономиката, не само за някакво политическо сътрудничество и изчезването на шанса за възникване на единна глобална и привлекателна за всички идеология, но и за засиления конфликт между регионалните центрове на властта, изграждащи своите системи . Вече не става дума толкова за съжителство, а за опит на едни държави да си извоюват място под слънцето, а на други – да не отстъпват това място. И ако укрепването на регионалната интеграция в рамките на ШОС все още не предизвиква никакви конфликти, то например създаденият от американците АУКУС е пряко насочен към военно-политическото сдържане на Китай.
Паразити и разкол
Друго предизвикателство в рамките на идеалната буря е най-дълбоката криза в Съединените щати. На първо място икономическа криза.
Америка живее паразитен живот, закърпва бюджета чрез заеми и непрекъснато увеличава публичния си дълг. Под управлението на Джо Байдън той проби тавана от 30 трилиона долара. Той само ще расте, което означава, че САЩ се нуждаят от най-високото ниво на надеждност на инвестициите в американската икономика в света и най-ниските лихвени проценти за обслужване на заеми.
Само при такива условия инвеститорите и централните банки на други страни ще продължат да отпускат заеми на американската икономика.
Казано по-просто, колкото по-трудна е ситуацията в американската икономика, толкова по-голяма е кризата в икономиките на други страни - включително техните собствени съюзници (за които САЩ сега предизвикат криза в Европа). И всичко това ще се случи на фона на рязко поскъпване на ресурсите - редица европейски медии вече писаха, че периодът на евтината енергия е приключил. Американската мечта, припомняме, се основава на принципа, че всяко следващо поколение американци трябва да живее по-добре от предишното.
В САЩ също има политическа криза. Цялата американска политическа система се основаваше на няколко стълба.
На първо място двупартийното сътрудничество. Ако в Европа и в редица други страни контролът на едната партия над законодателната сфера и на другата над изпълнителната води до вътрешнополитическа криза и парализа, то за САЩ това разделение беше в реда на нещата. Републиканците можеха да контролират Конгреса, демократите да стоят в Белия дом и двете партии да работят перфектно заедно в единен курс.
Втората основа беше абсолютното доверие в честността на изборите. Това беше особено важно в ситуации, когато в рамките на мажоритарната избирателна система разликата между кандидатите от две партии на избори можеше да бъде само няколко процента или дори няколко десети от процента.
Сега тези стълбове са сринати. Приблизително след периода на Обама междупартийното сътрудничество започна да изчезва, главно поради вътрешната радикализация на идеологията на двете партии. При Доналд Тръмп конфликтът достигна принципно ново ниво, когато демократите не само отказаха да сътрудничат с републиканската администрация, но и обявиха своя лидер (който не споделяше демократичните неолиберални ценности) едва ли не за Антихрист.
Сега ще има обратен ефект – след победата на републиканците на междинните избори през 2022, те просто ще превърнат демократичната администрация на Джо Байдън в „куца патка“ две години преди изтичането на мандата на последния. Републиканците ще натиснат сегашната администрация и ще саботират нейните решения - особено след като демократите, според републиканците, са фалшифицирали президентските избори през 2020 г. Кулминацията на кризата се очаква през 2024 г., когато ще се проведат нови президентски избори.
Америка в тази ситуация на вътрешна нестабилност става изключително агресивна. Включително защото принципът на малка победоносна война за обединение на нацията не е отменен.
С конкуренти и без линии
Също толкова важен елемент от перфектната буря е растежът на американските конкуренти. В ситуацията на кризата на глобализацията, както и нарастващата агресивност на САЩ, все повече регионални центрове на власт започват да играят своята игра. Като част от играта си те предизвикват САЩ и негласните правила на играта, установени от американците.
Не става дума само за Русия със специалната ѝ операция в Украйна, не само за Китай с претенциите му към Тайван и икономическо господство в Източна Азия и дори не само за Иран с желанието му да доведе ядрената си програма до логичен край.
Става въпрос за американските съюзници. Тези от тях, чието ръководство е запазило поне част от суверенитета и в сегашните ситуации се измъква от потъващия кораб на американското лидерство. Избират свой собствен път на развитие в изолация от Америка.
И ако Германия няма такава политическа воля, ако стара Европа като цяло все още не оспорва американските интереси, въпреки сериозните странични ефекти от следването им, то Турция и Саудитска Арабия вече са избрали свой собствен път, насочен към многовекторност и диверсификация на външните отношения. И двете страни са ключови съюзници на Америка в своите региони и отслабването на тези съюзи води до още по-голямо нарастване на американската агресивност.
И накрая, всички тези елементи на перфектната буря са богато подправени с ядрени оръжия. Оръжия, които в продължение на десетилетия предпазваха света от глобална война, в продължение на десетилетия позволяваха на страните да се развиват с пълна увереност в собствената си сигурност. Но това беше в ситуация, в която тези оръжия бяха собственост на отговорни играчи - тоест държави, управлявани от отговорни лидери, които спазваха някои неписани червени линии. Набор от споразумения, които създават таван за ескалация на всеки конфликт. Сега тези червени линии ги няма.
Бомбардировките на американците и британците над „Северен поток“, терористичната атака на Кримския мост, както и провокативното посещение на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван показаха, че линиите са пресечени. Игра без червени линии, глобална конкуренция и агресивни политики може да накара цивилизацията да премине отвъд прага на ядрена война.
Следователно следващото десетилетие ще бъде решаващо. Или ще намерим форми на съжителство и интеграция, или, по думите на известния учен, четвъртата световна война ще се води с камъни и пръчки. „Човечеството сега всъщност има два пътя: или да продължи да трупа бреме от проблеми, които неизбежно ще ни смажат, или да се опитаме заедно да намерим решения, макар и несъвършени, но работещи, способни да направят нашия свят по-стабилен и по-безопасен “, говори Владимир Путин във Валдай.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com